Статии ISSN 1313 - 0544

На пазар за Нобелова награда

16.12.2006
Оцени тази статия:
Не бих искал да омаловажавам значението на дадената Нобелова награда замир на търговската банката Гремиин банк (Grameen Bank) и на нейния основателМухамад Йонус (Muhammad Yunus). Те несъмнено я заслужават. Гремиин банке помогнала доста повече на бедните, отколкото Световната банка, и в частностМухамад Йонус е направил много повече от Джими Картър, Боно или всеки другфилантроп.

Но въпросът е дали тя е направила повече отколкото някой друг, който нее получил Нобелова награда? Съществува ли друга организация в света, помогналана толкова много хора да преодолеят бедността, в сравнение с “Уол-Март”(Wal-Mart)?

Сравнявайки Гремиин банк с други специфични програми за развитие, тя сеотличава със забележителния си обхват на действие. От започването на дейносттаси преди 30 години в Бангладеш до днешна дата клоновете, които е отвориласа над 2000. Тя се е специализирала в отпускането на т.н. микрокредити.Характерното за тях е, че средната им стойност е около 150$. През цялотоси съществуване банката е помогнала на милиони хора да започнат свой собственмалък бизнес - всякакъв вид амбулантна търговия, ръчно изработени вещи ит.н.

Икономистът Уилям Истърли, който се опасяваше, че тази година Нобеловатанаграда за мир ще бъде дадена на Боно, определи присъдената награда на Гремиинбанк, като: „победа на усилията в постоянната борба за намаляване на бедносттасред най-бедните слоеве в обществото. Тези усилия се явяват като пълен контрастна огромните и шумно рекламирани инициативи, които почти с нищо не допринасятза борбата с бедността”.

Въпреки всичко, според Майкъл Стронг (председател на неправителствена организация,работеща в областта на развитието на предприемачеството в бедните районипо света) амбулантната търговия и продажбата на яйца е строго лимитирана,както в обхвата на дейността си, така и в чисто количественото изражениена печалбата, която може да реализират дребните предприемачите. Според негохората в бедните региони по света могат да печелят повече, като започнатработа в някои от заводите на големите западни компании.

Най-добрият начин да се възползвате от възможностите на развития свят,според Майкъл Стронг, е да продавате своя „продукт”- труда си - напримерна най-голямата световна верига за търговия на дребно – “Уол-Март” (Wal-Mart).Според Майкъл Стронг “Уолт-Март” е може би една от компаниите, които допринасятнай-много за намаляване на бедността по света.

Разбира се ще се появят много аргументи против големите компании, но никойне може да оспори факта, че “Уол-Март” е една от малкото, които едновременноспестяват пари на американците и в същото време помагат на хората в беднитестрани.

Да работиш във фабрика за обувки на “Уол-Март” в Китай или Латинска Америкаможе да звучи ужасно за американските тинейджъри, но има достатъчно основателнипричини, поради които хората от бедните страни биха пропътували стотицикилометри ежедневно, за да работят в такава фабрика.

Според изследване на икономистите Бенджамин Пауъл и Дейвид Скарбек в 10азиатски и латиноамерикански държави хората, получаващи надница по 2 доларана ден, се намират над жизнения минимум, който им осигурява съществуване.В Хондурас според това изследване около половината от работещите изкарватоколо 13 щатски долара на ден, а останалата част от хората печелят около2 долара на ден.

В САЩ икономическият дебат, свързан с “Уол-Март”, засяга най-вече ефектитеот водената политика на компанията върху работниците. Най-добрият примере дебатът, свързан с последиците от конкуренцията, която би могла (или неби могла) да намали възнаграждението на работещите в структурите на “Уол-Март”.От другата страна на спора се нареждат потребителите, които спестяват средства,като пазаруват на по-ниски цени от магазините на американската търговскаверига.

Някои критики идващи предимно от среди, свързани с американските трудовисиндикати, изтъкват, че потребителските спестявания не оправдават „социалниятрус”, предизвикан от изнасяне на производствената дейност на компании като“Уол-Март” извън пределите на САЩ (това е политика целяща минимизиране напроизводствените разходи).

Тези аргументи имат смисъл, ако се гледа едностранчиво на въпроса, а именно- само частта, в която трябва да се запазят работните места и нивото назаплащане на американските граждани, които така или иначе живеят десеткипъти по-добре от по-голямата част от останалия свят. Ако поддържате начина,по който Боно „изкоренява бедността”, то тогава не трябва ли да се тревожитеповече за хората, които живеят с по 1 долар на ден?

Някои от тези хора предпочитат да започнат свой малък собствен бизнес ите са щастливци, че могат да вземат кредит от Гремиин банк. Но същевременнодруги хора предпочитат да изкарват повече пари, като работят във фабрикитена големите западни компании. Ако наистина искате да им помогнете, то тогавазапомнете новия „социално-справедлив лозунг”, предложен от Майкъл Стронг:„Действай локално, мисли глобално: Пазарувай в “Уол-Март”!

-----------------------------------------------------------

(1) Статията е публикувана въввестник Ню Йорк Таймс на 17 октомври 2006 година.