Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Мълчаливо несъгласие*

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:

Тъкмо се напънат народните избраници да поизместят администрацията и държавата от времето на Сталин и се надига непреодолима съпротивителна сила. Така е с независимостта на прокуратурата и съдебната система (включително гласуваните промени в конституцията), с “надбавките” за “прослужени години” и с административното производство.

В първия случай пречи уж едно решение на конституционни съд. Във втория – профсъюзите. В третия – май само един човек.Историята, както стана известна от слухове и от печата – стенограмите от обсъждането в комисия не са “качени” в Интернет и достъпа до тях изисква специални усилия и много време, е следената.  Опитът за подобрениеВ проекта за административно процесуален кодекс, обсъждан в комисията по правни въпроси на парламента, ентусиазирани реформатори въведоха принципа на мълчаливото съгласия: искате нещо от държавната администрацията, а тя мълчи – значи е съгласна.Текстът, конкретната формулировка бе заимстван от първия вариант проектозакона за ограничаване на административните режими и административния контрол, който бе приет през юли 2003 г. Но тогава принципът на мълчаливото съгласие не намери място в окончателния текст, отново поради съпротива на сталински мислещи правници.По идея принципът на мълчаливото съгласие не освобождава от задължението да се спазват законно установените норми и задължения, отнасящи се към онова което правите. Разбирането на това обстоятелство е много важно.Именно то позволи на комисията гласува този общ принцип на отношенията между граждани и администрация.  Кой спъна процеса?Връща се обаче председателят на въпросната комисия, г-н Янаки Стоилов, от странство и е възмутен от насоката на законодателната активност в негово отсъствие. Организира преразглеждане на приетия вече текст. Казва, че с мълчаливото съгласие се въвеждала корупция, намира пламенна подкрепа от съмишленици и прегласяват принципа в нещо противоположно. По-точно: искате нещо от държавната администрацията, тя мълчи – значи е несъгласна.Тъй като става дума списък от подобни изяви и на г-н Стоилов и на мнозина български политици, ще се опит да обясня за какво става дума.  Какво означава този акт?В първото от изброените по-долу обстоятелства става дума за философия, във второто и третото – за липса на елементарна икономическа грамотност, а в четвъртото – за непознаване на тенденциите в съвременното административно право
  1. Мълчаливото несъгласие (отказ) предполага, че на гражданите е позволено само онова, което е изрично разрешено. Нормалното право и административен процес в частност, а също и обичайното човешко поведение се гради на обратното допускане. Т.е. онова, което не изрично табу, не е ясно забранено, е разрешено, може да прави.
  2. Тъй като мълчаливото съгласие не отменя задължението са спазват нормативните изисквания, с него трудно се търгува. Обратен е случаят с мълчаливия отказ. Той е начин на предварителен контрол. Той е създаване на пречка пред намеренията на гражданите и фирмите. Затова защото е предавателна пречка, мълчаливият отказ създава дефицит на търсения ресурс, в дадения случай – разрешение, административен акт, който трябва да допусне дадена дейност, действие или сделка. Щом е създаден дефицит, цената на ресурса се качва. Процесът трябва да бъде смазан – преди да получиш разрешението (един път), след като получих разрешението, за да не те проверяват (втори път) и по-нататък до края на света, докато някой друг кандидатства за същото разрешения, за да не предоставя същите услуги и да подбива цената на вече наместилия се в нишата (трети, четвърти и т.н. път).
  3. Аргументът, че мълчаливото съгласие създава корупция е, меко казано несъстоятелен. С мълчаливия отказ се съдейства именно за онова, което хората наричат “корупция”. Корупцията, както казва Румен Аврамов, е неприятна, но борбата с нея е още по-неприятна. Действията на г-н Стоилов доказват именно тази максима
  4. Мълчаливото съгласие се превръща в масова практика в ЕС. То е приложимо без каквито и да е проблеми към всички административни отношения, които имат характера на уведомяване и регистрация. Само един български закон го въвежда в известна странична област – по отношение на определени сделки и действия. Когато мълчаливият отказ се кодифицира, той ще почне да се прилага навсякъде като правило. Т.е. свободата да правиш онова, което искаш, спазвайки законите става изключение.
Познавам добре законодателната работа и възгледите на народния представител Янаки Стоилов и не се учудвам много от случилото се по повод принципа на мълчаливото съгласие. Законодателната му работа се превръща в обществен проблем. Възгледите му би трябвало да се негов личен проблем. За него наистина онова, което не е изрично разрешено, е забрано. Когато той успява да наложи този си възглед, това вече също е обществен проблем.Най-много ме учудва факта, че това схващане за света все още е толкова широко разпространено и все успява да господства. Това си е обществен проблем независимо от Янаки Стоилов.

 

 


* Съкратен вариант на този текст бе публикуван във в-к “Капитал” на 17 март 2006.