Мястото на България в Open Government Index 2015

На 26-ти март беше публикуван Индекса за открито управление (Open Government Index) 2015 – изследване на World Justice Project, което дава оценка от 0 до 1 на степента на “отвореност” на правителството. Изследването е проведено в 102 страни на база на допитване до над 100 000 домакинства и попълнени въпросници от местни експерти във всяка страна. България заема 49-то място с оценка 0,54, което показва средна степен на отвореност на правителството – както по отношение на самата оценка за България, така и като място спрямо останалите изследвани страни.

Индексът използва четири основни индикатора, които формират общата оценка:

• Публикувани закони и данни за правителството – изследва дали законите и официалната информация са публикувани на разбираем език. Също така измерва качеството и достъпността на информацията, предоставяна от правителството.
• Право на информация – оценява дали информацията, предоставяна от правителствените структури, е достъпна, както и дали може да бъде получена в разумен период от време.
• Гражданско участие – разглежда ефективността на механизмите за гражданско участие, включително защитата на правото на мнение и изразяването му, както и правото на петиции към правителството
• Механизъм за жалби – измерва възможността на хората да подават жалби и оплаквания срещу публичния сектор.

Най-слабият резултат на България е по отношение на публикуваните закони и данни, а най-високият – по отношение на гражданското участие.

Това съвсем не е изненадващо. Въпреки че от няколко години Държавен вестник е по-достъпен, защото можем да четем всеки брой онлайн, то все още няма единна база данни с пълните текстове на актуалното законодателство, която да се използва от гражданите и бизнеса безплатно и която да има правна сила. Българската администрация все още счита, че за да знаем правата и задълженията си по закон трябва да си плащаме за това.

Разбираемостта на законодателството също е със средна оценка, защото то е едновременно голямо по обем, написано на език, който често е далеч от разбираем. Като добавим и честите промени на законодателството, то оценката за България изглежда дори и по-висока, отколкото реално бихме дали.

България показва резултат, по- висок от този на страните в Източна Европа и Централна Азия, но и значително по-нисък от средния за Европейския съюз, ЕАСТ и Северна Америка. Прави впечатление, че единствените две страни-членки на ЕС, които са с по-лош резултат (и като индекс, и като място в класацията), са Румъния и Унгария. Румъния получава оценка от 0,53 и заема 51-мо място, а Унгария изпада в долната половина на класацията с оценка от 0,51 и 56-то място.

Трябва да се отбележи, обаче, че България бележи относително висок резултат по отношение на индикатора, оценяващ дo каква степен хората могат да привличат внимание към обществено значими проблеми и да участват в петиции. 90% от попълнилите анкетата смятат, че в България това право може да бъде упражнено. Резултатът е значително по- добър от този на Европейския съюз, ЕАСТ и Северна Америка (77%).

Като цяло, индексът разкрива основните слабости на България по отношение на откритостта и прозрачността на управлението и особено във връзка с публикуването на закони и данни. В тази връзка, възобновяването на работата по международната Инициатива за открито управление, към която България се присъедини преди няколко години и по която дейностите напълно замряха през пролетта на миналата година, е крайно наложително. Планът на правителството да отвори редица бази данни и регистри на администрацията, който неотдавна започна да се осъществява, също би спомогнал за подобряването на позицията на България в следващото издание на индекса (през 2017 г.).

*Авторът е стажант в ИПИ.