Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Мястото на Европейския съюз на глобалната икономическа карта

Автор: Адриана Младенова / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Остават броени часове преди официалното излизане на последния, решаващ доклад на Европейската комисия относно готовността на България и Румъния за пълноправно членство към Европейския съюз. Какво да очакваме след присъединяването към ЕС? По-големи възможности за реализация, по-добър живот, по-голяма свобода при пътуване? Щом влезем в европейското семейство не само границите губят своето значение, но българската икономика става част от една общност, част от икономическите сили, които налагат дневния ред на глобалната икономика. И решенията, които се взимат в Брюксел, директно ще влияят върху икономиката на страната ни - паричната политика на Съюза ще предопределя до голяма степен макроикономическите показатели като лихвени проценти, инфлация, парична маса; хармонизацията на ставките на косвените данъци (ДДС и акцизи) поставя специфични изисквания пред данъчния режим на страната. Ето защо, на прага на присъединяването на България към ЕС, е важно да погледнем къде стои ЕС на глобалната икономическа карта и да проследим тенденциите и посоката на развитие на общността.

Еволюцията на Европейския съюз по пътя на интеграция

Към днешна дата пълноправните членки на ЕС наброяват 25 страни след няколко вълни на разширяване. Дания, Ирландия и Великобритания се присъединяват към Европейската икономическа общност през 1973 година. До тогава съюзът се състои от Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия. През 1981 г. се присъединява Гърция, следвана от Испания и Португалия през 1986 г. Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват през 1995 г. Най-скорошното и мащабно разширяване е през 2004 г., когато ЕС приветства десетте нови членки: Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения. Следващите в списъка са България и Румъния – с дата на присъединяване – 1 януари 2007 г. През 2005 г. преговори за присъединяване започнаха Хърватско и Турция.

След последното разширяване през 2004 г. Европейският съюз се превърна в една от водещите икономически сили в света – по размер на територия, население и икономически просперитет на жителите в него.

1)През 2004 г. населението в ЕС-25 наброява близо 460 милиона души, което е 7% от населението в света. За сравнение, населението на САЩ е 290 милиона души или 5% от световното население, на Китай – 20% и Индия – 17%. В Япония и Русия живеят съответно по 2% от жителите на света.

2) БВП на ЕС-25 представлява около една трета от БВП на света (31% през 2004г.), докато БВП на САЩ е 29% от световния, а на Япония – 11%. Коригиран според покупателната способност на жителите, БВП на глава от населението в САЩ през 2004 г. е с 55% по-висок от показателя в ЕС-25, а в Япония - с 16% по-висок спрямо ЕС.

3) През 2003 г. потокът от преките чуждестранни инвестиции в ЕС (чуждестранни инвестиции постъпили или направени от Евросъюза) представлява почти 40% от световния поток на ПЧИ, докато на САЩ се падат 23%, а на Япония – 4%.

4) Традиционно САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС-25, който допринася за 20% от търговията през 2004 г. Все пак, през последните години търговският обмен не се увеличава между двата съюза. ЕС реализира търговски излишък със САЩ, т.е. изнася повече отколкото внася. Другите важни търговски партньори на ЕС са Китай (9% от общата търговия през 2004 г.), Швейцария (7%), Русия (6%) и Япония (6%). Една от най-отличителните тенденции на развитие през последните години е засилената търговия между ЕС и Китай. От 1999 г. търговският обмен се е удвоил и в същото време именно с Китай ЕС регистрира най-големият си двустранен търговски дефицит.

Разширяването – успешна политика за ЕС

Въпреки опасението, че новите страни-членки ще подбият пазара на труда и така ще увеличат безработицата сред местните жители в ЕС-15 поради миграционните вълни и в същото време ще привлекат инвеститори чрез по-ниските си данъци, данните показват друго - новоприсъединилите се членки са двигателите на икономиката на Съюза. Не трябва да забравяме, че “старите европейци” трябва да се съревновават за инвеститори не само със страните от “Нова Европа”, а и на глобално ниво – с Китай и Индия.

През 2005 г. реалният растеж на икономиката на ЕС-25 е 1,7%, за който новите страни-членки са допринесли 0,3%. Средният растеж на десетте новоприсъеднилили се държави е 5,8%, докато икономиките от “стара Европа” растат средно с 2,3% през миналата година. Първенците в ЕС за 2005 г. са Естония и Латвия, които отчитат растеж от над 10%. Литва и Словакия също заслужават да бъдат споменати - с реален годишен темп на растеж на БВП съответно от 7,5% и 6,1%.

ЕС-15 поддържа търговски излишък с новите страни-членки, т.е. изнася повече стоки и услуги, отколкото внася от там, което влияе положително върху икономическия растеж на страните. През последните години западноевропейците предпочитат повече да спестяват вместо да харчат парите си и брутните спестявания в ЕС се увеличават като процент от БВП за сметка на потреблението. Икономическата и политическа интеграция на нови пазари от Източна и Централна Европа, премахването на бариерите пред търговията и уеднаквяване на правилата за правене на бизнес съдейства за засиления търговски обмен между страните, което позволява на редица компании от Западна Европа да реализират продукцията си, без да свиват производствата и да съкращават работна ръка.

Безработицата намалява през последните години в новите страни-членки. Според данни от Европейската комисия се отчита среден ръст от около 1,5% през 2005 г. в заетостта на новите страни-членки и съответно безработицата намалява средно с 0,8% за 2004-2005 г. Противно на опасенията, ЕС-15 също бележи нарастване на заетостта – средно с 0,7% за миналата година. Именно имигрантите са причина за запазването на работните места на много “стари европейци”, защото компаниите не са затворили офисите си следствие на наличието на по-евтина работна ръка. Разбира се, това важи в основна степен за държавите, които отвориха легално трудовите си пазари за новите страни членки – Ирландия, Великобритания и Швеция през 2004 г., а през 2006 г. това направиха и Гърция, Испания, Финландия и Португалия. Срещу създадените нови работни места в страните от Източна и Централна Европа в резултат на преки чуждестранни инвестиции от ЕС-15 съответстват значително по-малко съкратени места в Западна Европа, защото икономиките на новоприсъединилите се страни са по-трудоемки. В същото време инвестициите в 10-те нови членки на ЕС са позволили на много фирми от Германия, Австрия и Великобритания да запазят дейността и да не затворят централните си офиси и изследователските си центрове в родните си страни. Имигрантите от своя страна също играят положителна роля за икономическото развитие на Общността най-вече чрез трансферите и финансовите средства, които изпращат на семействата си. Така се увеличава вътрешното търсене в родните им държави, а от там и износът на старите страни-членки към пазарите в Източна и Централна Европа нараства.

Данъчната конкуренция в рамките на Евросъюза, борбата за предприемачи и инвеститори е най-големият стимул за развитие на икономиките, за по-голяма ефективност на публичните разходи и създаване на по-благоприятна среда за правене на бизнес. Конкуренцията между страните е естественият регулатор на обществения сектор, който има инерция да нараства по размер и да губи ефективност, ако бъде оставен без натиск от пазарните сили.

Изводът, който можем да направим, е че вътрешната конкуренция между държавите-членки, а не хармонизацията във фискалните им политики и забраните за навлизане на работна ръка, са причина за икономическия растеж на ЕС. Но ЕС не трябва да се възприема като патерналистична супердържава, която ще защити българската икономика от неизбежните процеси на глобализация и засилена конкуренция, защото силата на ЕС не е в протекционизма и солидарността й – те водят до политическо напрежение и вътрешно съпротивление от страна на старите членки към разширяването. ЕС е катализатор за провеждане на икономически реформи и налага част от принципите на икономическа свобода – либерализация на пазари, премахване на границите и пречките пред свободното движение на хора, капитали и стоки, улесняване на доброволната размяна и правенето на бизнес в страните. Именно затова разширяването на ЕС е печелившо както за новите страни-членки, така и за старите.

 

---------------------------------------------------------------------

(1) Статията е публикувана за първи път във вестник Дневник на 26 септември 2006 година в рубриката на ИПИ “Видимото и невидимото”, която излиза всеки вторник.