Статии ISSN 1313 - 0544

Можем ли да сме свободни?

Автор: Светла Костадинова / 21.01.2009
Оцени тази статия:
 

Точно преди 15 години американската фондация Херитидж, заедно с Уолстрийт Джърнъл, започват да мерят нивото на икономическа свобода по света. Авторите формулират 10 фактора, които оказват най-голямо влияние върху нивото на свобода на една икономика - свобода на бизнеса, търговията, инвестициите, труда, паричната свобода, свобода от правителството, фискална свобода, право на собственост, финансова свобода и свобода от корупция.

Най-високата степен на икономическа свобода предоставя абсолютно право на собственост, изцяло реализирана свобода на движение на труд, капитал и стоки. Хората са свободни да работят, произвеждат, потребяват и инвестират по какъвто желаят начин, и тази свобода е поддържана, гарантирана и неограничавана от страна на държавата.

На пръв поглед тези „правила" не са сложни. Фактът, че страните, които увеличават икономическата си свобода през годините постигат висок икономически растеж, ниско ниво на безработица, по-високи доходи и добра среда за живеене и правене на бизнес трябва да покаже, че системата работи. С други думи, ако едно правителство иска подобни резултати, то начинът да ги постигне е доказан и повече от ясен.

България е сочена за пример...този път добър

В тазгодишното издание България е спомената като една от страните по света, която намалява прякото облагане до безпрецедентно ниски нива (10% личен и бизнес данък).

Дали обаче българските управляващи са далновидни хора, които вярват в стимулите или са част от нещо глобално, което се случва по света.

През 1981 и 1986 година Роналд Рейгън намалява най-високата ставка на данък печалба от 70% до 28% в САЩ. Резултатът е невиждано ниво на чуждестранни инвестиции и растеж.

В края на 80-те години на XX век Хонконг е първата страна, която въвежда истински плосък данък. В комбинация с отваряне на страната за свободна търговия това са причините Хонконг да е на първо място в класацията за икономическа свобода повече от 15 години.

Естония въвежда плосък данък през 1994 година. Март Лаар тогава искрено вярва, че тази идея ще проработи и дългосрочният ефект ще е бърз икономически растеж. Така и става.

За периода 1980 - 2007 Норвегия намалява най-високата ставка на личния данък от с 35 процентни пункта, Италия - с 29, Мексико - с 27, а Франция - с 12.

За същия период има намаление и при данък печалба - Ирландия с 32.5 процентни пункта, Австрия  с 30,  Швеция с 12, Дания с 15, а Португалия с 20.7.

През 2008 Китай също се присъединява към групата, която намалява корпоративния данък и вече той е 25% от предишните 33%. Тази реформа, заедно с провежданата политика на благоприятни условия за чуждестранните инвестиции, приватизацията и разширяване на частната инициатива в страната водят до безпрецедентни нива на икономически растеж.

Германия също провежда данъчни реформи, макар и по-скромно - през 2007 година данък печалба е намален с 9 процентни пункта.

Най-впечатлителни обаче са данъчните реформи в източна Европа. От 24 страни с плосък данък, почти половината са в тази част на света. Става въпрос за Литва (27%), Латвия (25%), Естония (21%), Словакия (19%), Румъния (16%), Чехия (15%), Черна гора (15%), Албания (10%), България (10%), Македония (10%), Грузия (12%). Резултатите не закъсняват - всички изброени страни повишават икономически си растеж, привличат чуждестранни инвестиции и имат реален шанс за по-бързо повишаване на жизнения стандарт.

Това, което Индексът не включва са социалните осигуровки. Ако те бъдат прибавени за да се изчисли общата данъчна тежест, то България със сигурност ще е сред данъчно несвободните страни. Те са толкова високи, че са основният фактор да укриваме реалните си доходи. Изследване на Световната банка посочва, че осигуровки, които са по-високи от 15% върху заплатата, водят до по-високи разходи за труд в икономиката, насърчават недекларирането на доходите и обезкуражават предлагането на труд.

Затова и осигуровките трябва да бъдат намалени. Управляващите у нас показаха, че могат да намаляват определени данъци и трябва да продължат с осигуровките ако искат да повишат доходите на всички работещи.

Защо е важно всички данъци да са ниски?

  • При ниски данъци хората и бизнесът решават какво да правят с дохода си, а не държавата;
  • Корпоративните данъци влияят най-негативно върху растежа, следвани от личните данъци, и след това данъците върху потреблението, според изследване на ОИСР от 2008;
  • Изследване от 2006 година на Американския институт по предприемачество сочи, че тежестта на данък печалба в крайна сметка се понася от работниците под формата на по-ниски заплати. Изследваните 72 страни показват, че заплатите в индустрията са негативно свързани с високите ставки на данък печалба;
  • Намаляването на личните данъци води до повече изработени часове от работещите и общо повече хора на пазара на труда, т.е. по-ниска безработица;
  • Високите данъци променят стимулите на хората и фирмите - те избират друга страна, крият данъци, решават да не работят.

 

Икономическата свобода в България

В Индекс 2009 българската икономика получава общ резултат за свобода 64.6 от общо 100, което я поставя на 56 място от 183 страни, т.е. ние сме в групата на умерено свободните нации.

Причините все пак да сме в тази група са въвеждането на валутен борд, отварянето на икономиката за търговия, което позволява на бизнеса да се възползва от общия пазар, изнасянето на търговската регистрация извън съда, което улеснява предприемачеството и намалението на преките данъци. Това обаче въобще не е достатъчно.

В България все още:

  • правителството преразпределя повече от 40% от БВП,
  • раздава субсидии на земеделските производители, което изкривява цените,
  • бюрокрацията е голяма и натоварва бизнеса с разходи,
  • промените в законовата рамка са много и често с неясен резултат,
  • корупцията е висока, а
  • неработещата съдебна система спъва местните и чуждестранни инвестиции.

Това са само част от реформите, които трябва да се случат у нас час по-скоро.

Индексът на икономическа свобода може и да има недостатъци (като всеки индекс), но това което е неопровержимо показва е, че по-високата свобода означава повече просперитет. Затова и всяко българско правителство (или кандидати за такова) трябва да го използват за матрица за управленската си програма.

Факт е, че свободата работи.

Статията е по материали от Индекс на икономическата свобода 2009, чийто местен партньор за България е Институтът за пазарна икономика.