Можем и без държавата в енергийния сектор

Често изказванията на министър Овчаров по повод енергийната политика на правителството будят изумление и учудване как е възможно да има такива погрешни възприятия за азбучни истини в икономиката. Тази седмица, на форум по темата, министърът имаше изказвания от типа „да не робуваме толкова много на магически думи – преструктуриране, либерализация, приватизация”. Г-н Овчаров спомена като възможна стратегия за развитие „консолидация на целия енергиен сектор в България и едва тогава пристъпване към партньорство или продажба на част от акциите на компанията, с ясното съзнание, че изграждаме нещо, което е значимо и което може да играе определена роля на регионалния енергиен пазар”. С други думи, либерализацията и приватизацията са по-скоро грешен подход и държавата трябва отново активно да окрупнява, управлява, регулира и участва в този пазар.

Дебатът за построяването на атомна електроцентрала не е актуален единствено в България. Тази седмица беше публикувана статия на проф. Колин Робинсън и д-р Айлийн Маршъл със заглавие “Може ли ядрените програми да бъдат оправдани?(1)”. Ето и основните твърдения и изводи в статията, които публикуваме с позволението на издателите.

Предистория

След края на 70-те години на миналия век има затишие в строителството на атомни централи по света. През 90-те години на ХХ век се наблюдава леко повишаване на интереса към изграждане на подобни мощности, но той е съсредоточен предимно в четири страни – Япония, Франция, Южна Корея и Китай. В САЩ, несъмнено най-големият производител на атомна енергия, ядрените мощности се удвояват през 80-те години, но след това се наблюдава забавяне на този растеж. В Западна Европа, като изключим Франция, ядрените мощности са относително постоянни като капацитет от 1990 година насам. Делът на енергията, произведена от ядрени централи достига от 2% през 1971 година до 17% през 80-те години, и се установява на 16% в момента. Като процент от първичното потребление на енергия, ядрената енергия запазва делът си от 6% за последните 10 години.

Освен обективните причини за провала при строежа на ядрени мощност като проблеми, свързани със строителството и невъзможността да се формира консорциум за строежа, авторите на статията посочват една фундаментална причина:

„Строителството на ядрена централа не е в следствие на пазарните сили на енергийния пазар: ядрената енергия е енергиен източник, който е избран, популяризиран и подкрепян от държавата”

Отсъствието на частни инвеститори, които да оказват контрол и натиск за постигане на ефективност при експлоатацията е друга важна причина.

Какви са ползите от ядрена централа?

Сам по себе си фактът, че натискът за построяването на ядрени централи е от страна на заинтересовани групи, които са получили подкрепата на държавата не е единственият и достатъчен аргумент за оспорване на рационалността за строеж на нови мощности. Според авторите на статията, има допълнителни аргументи против, а именно:

• Енергийна сигурност

Защитниците на участието на държавата в строителството на ядрени мощности твърдят, че енергийните пазари не осигуряват достатъчно сигурност и правителството е длъжно да се намеси. Сигурността, твърди се, има характеристиките на „публично благо” и пазарът ще инвестира значително по-малко средства в него, тъй като инвеститорите няма да могат да се възползват изцяло от ползите от тази инвестиция. Въпреки това, не е реалистично да се твърди, че „оптималната” сигурност може да се гарантира от едно правителство. В реалния свят, и пазарите, и държавата ще осигурят недостатъчна енергийна сигурност в сравнение с идеалния сценарий, така че всъщност дебатът е коя от двете страни ще успее да предостави по-голяма сигурност.

Предимството да се делегира осигуряването на енергийната сигурност на пазарните сили е, че и производителите и потребителите има силни стимули да гарантират сигурността защото това е важна характеристика на енергийния продукт. Правителството от своя страна, не разполага с информация какво искат и търсят потребителите по отношение на енергийна сигурност, нито пък знае как тя би могла да бъде осигурена по най-ефективния начин. Самата държавна намеса може да провали частното предоставяне на сигурност.

Допускането на частни инвеститори, които рискуват собствените си пари и които вземат важните решения е много по-приемливо от варианта държавата да използва парите на данъкоплатците в привидните си опити да подобри сигурността.

• Съображения за околната среда

Изграждането на ядрена централа е съпроводено с проблеми как е най-добре да се процедира с радиоактивните отпадъци, повечето от които имат дълъг живот и изискват системи за наблюдение и съхранение за стотици години напред. Инцидентите и възможните терористични атаки са друг проблем, тъй като ядрените мощности са потенциална цел за атака. От друга страна, що се отнася до вероятността за големи инциденти, изчисляването на риска е почти невъзможно.

Основният проблем при енергийните пазари произтича от липсата на права на собственост върху околната среда. За пазарите е необходимо съществуването на ясни и гарантирани права на собственост. Решението е създаване на заместващи икономически инструменти, а именно като се даде цена на емисиите. Това вече се случва под формата на схеми за търговия с тези емисии. Схемите могат да подобрят ефективността на скъпи мерки като подкрепяните от държавата инвестиционни програми в енергетиката. Вместо това, те ще позволят адаптация на пазара с времето и ще служат като застрахователна полица в случай, че глобалното затопляне се превърне в действителен проблем.

Цената на емисиите ще се променя с времето и ще бъде индикатор до колко е вероятно глобалното затопляне да се превърне в директна заплаха във всеки един момент. Тъй като цената на емисиите ще бъде включена в цената на произвежданата електроенергия, то ще има и индикатор за сравнение за инвеститорите на енергийните пазари при преценката им дали да продължават да се борят с възможните промени в климата, без това да става с държавна намеса. В този случай, съществуващите схеми за подкрепа на възобновяеми източници и други форми на енергия ще са излишни. Нито пък ще е оправдана правителствената намеса в ядрените програми.

• Държавна подкрепа за ядрените мощности

От по-горните съображения е трудно да се оправдае намесата на държавата в изграждането на ядрена централа. Опасността от подобно участие се състои в това, че след болезнения и труден процес на либерализация на енергийния сектор, която се случва в последните години с променлив успех, е напълно възможно останалите участници на енергийния пазар да поискат подкрепа от държавата. Протекционистичната държавна политика ще доведе да намаляване на ефективността, нарастване на цените, вероятно ще намали сигурността на доставките и ще е в ущърб на всички потребители на енергия. По отношение на самата ядрена индустрия е много вероятно да има определени централизиране планове за развитие, което ще доведе познати проблеми като монопол на информацията и липса на идеи за конкуренция.

Какво да се прави?

Политиците и чиновниците не разполагат с информация как една политика по отношение на ядрената енергия може да е най-ефективна. Историята на обсъждането на проекти като “Белене” у нас е само поредното доказателство на липсата на такава информация.

Най-добрият подход при решаването на въпроса необходима ли е нова ядрена централа е да се остави решението на потребителите, производителите на енергия и доставчиците.

–––––––––––––––––––––

(1) Can a New Nuclear Programme Be Justified? By Colin Robinson and Eileen Marshall . Статията е достъпна на Интернет страницата на Institute of Economic Affairs тук.