Може ли предприятия със “социални функции” да са частни

Една част от държавните предприятия, в това число и общински, са губещи. За повечето от тях, обаче, се счита, че изпълняват някакви „социални функции" и не могат да се приватизират. Такъв е случаят със Столична компания за градски транспорт (СКГТ). Това може да се онагледи с последващата таблица, където са представени някои данни за видовете транспорт с най-голям дял в осигуряването на обществения транспорт в София, а именно автобусният, тролейбусният и трамвайният. Те се управляват съответно от „Столичен автотранспорт" ЕАД и „Столичен електротранспорт" ЕАД.

Източник: СКГТ

От данните в таблицата ясно се вижда огромната загуба на двете дружества, въпреки че получават достатъчни суми от бюджета, за да се издържат, освен продажбата на билети и карти за градски транспорт. И понеже СКГТ работи на загуба и трябва от някъде да вземе допълнителни пари, тя трябва или да понижи качеството на предоставяната услуга или да увеличи таксата за ползването и, която в този случай е цената на билетите и картите. Малко в трудно качеството да се намали, затова единствената алтернатива остава повишаването на цената, както стана отново този месец. Дали има вариант това да не се случи?

В таблицата може да се оцени мащабът на услугата на СКГТ. Какво ще стане, ако всички активи, включително превозни средства и установени маршрути се приватизират?

Брой превозни средства и маршрути в системата на Софийски градски транспорт за 2007г.

Източник: СКГТ

Ето основните резултати:

• Унищожаване на монопола. Наличието на монопол винаги води до по ниско качество на продукта или услугата. Това е естествено тъй като монополът не се бори с никой, за да привлече повече потребители. Така той може да си позволи по-ниско качество на предоставяната услуга, защото потребителят няма алтернатива и ако иска да се придвижи с градския транспорт, той трябва да използва услугите на СКГТ.
• Повече конкуренция. Няма причина обществения транспорт да не се управлява по пазарен и конкурентен принцип, защото именно това е двигателят на ефективното използване на ресурсите и подобряване на обслужването и предоставяните услуги. От конкуренцията при градския транспорт ще спечелят както потребителите, така и заетите в сферата на обществения транспорт. По-голямата конкуренция винаги е водела до по-добри резултати.
• Освобождаване на ресурси. Чрез прехвърлянето на компанията в частни ръце ще се освободи ценен ресурс, който може да бъде насочен към наистина обществено необходими услуги.
• Намаляване на бремето върху бюджета. Когато градският транспорт е частен, грижата за издръжката му вече не пада върху бюджета. Така печалбата и рискът са на частната компания. Също така данъкоплатецът не страда от ниската ефективност и последващите загуби на подобни предприятия.
• Насърчаване на частната инициатива. Ако общественият транспорт се поддържа от частния сектор, ще се насърчат инициативите и ще се увеличат инвестициите в сферата на градски транспорт. Това като цяло ще се отрази в огромна степен на качеството на предоставяната услуга и удовлетворението на потребителите. При повече инвестиции и иновации ефективността ще се покачи и следователно може да се очаква спадане на цената за пътуване.
• Намаляване на бюрокрацията. Всяка една стъпка към приватизация на държавните предприятия понижава размера на държавния апарат и съдейства за повишаване на силата на пазарните механизми, а те са ключът към икономическо развитие и растеж.