Статии ISSN 1313 - 0544

Може ли държавата да създава екологична отговорност?

16.12.2006
Оцени тази статия:
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предвижда да бъде въведенатакса “екологична отговорност” за промишлените предприятия. Целта на проектозакона,разработен от МОСВ, е да бъде изпълнена Директива 2004/35/ЕС на ЕС, кояторегламентира екологичната отговорност на промишлени предприятия при възникванена щети върху околната среда. Целта на Директивата е да се въведе принципът„замърсителят плаща”, чрез който да се предотвратяват и отстраняват екологичнищети върху води, почви, природни области и защитени видове. Идеята е потози начин да се редуцира замърсяването на околната среда чрез мотивиранена промишлените предприятия да предприемат превантивни действия срещу опасноститеот екологични вреди.

Проектозаконът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологичнищети(1)задължава предприятията да сключват в полза на МОСВ банкова гаранция илизастраховка за финансов риск, които ще служат за покриване на разходитепо евентуалните екологични щети, които нанесат. Към момента не е ясно накаква стойност ще бъдат банковите гаранции или покритието на застрахователнияриск, кой ще определя размерите им и дали ще има диференциране на сумитена гаранциите за всяко предприятие на база на риска, който то носи за замърсяванена околната среда. Проектът предвижда държавни органи в лицето на МОСВ,регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), Басейновите дирекциии Националните паркове да разполагат с правомощията да определят превантивнимерки и да глобяват предприятията, ако настъпят екологични щети или опасностот такива.

Бизнесът изказва основателни опасения от увеличаване на намесата на държаватавъв вид на нови регламенти и изисквания, тъй като държавно определенитеметодики за покритие на екологичния риск крият реалната опасност да бъдатнеефективни и да не отговарят на пазарната реалност. На свободния пазарзастрахователните компании оценяват индивидуално всяка застраховка в зависимостот профила на застрахования и риска, който той носи. Държавата, в лицетона оправомощените органи, не може да създаде достатъчно справедлива системаза оценка на риска, начините за покриването му и да определя размера нащетите.

Коментари и потенциални ефекти от действието на проектозакона:

- Увеличава се дискреционната власт в лицето на министерството, което създавапредпоставки за корупция. Не е достатъчно конкретна дефиницията на “екологичнащета” – според проектозакона това е нанасяне на “значително отрицателновъздействие” върху защитени видове и природни местообитания, води, почви,но тълкуванието за това кое въздействие е значително остава в полето надържавните органи.

- Държавата в лицето на МОСВ не може да оценява справедливо риска от настъпванетона екологични щети. Ако бъдат въведени универсални и еднакви правила заизчисляване на гаранциите на база на количествени параметри като обем продукция(което само по себе си намалява дискеционната власт на държавните органи),това ще бъде несправедливо за част от пазарните участници. По-безопаснитеот екологична гледна точка предприятия ще субсидират по-рисковете, коетое класически пример за морален хазарт (moral hazard) в икономиката. Такъвпроблем съществува при всеки опит за непазарно застраховане на събития.

- Ако бъдат въведени правила за диференциация на премиите по сектори илидруги критерии в зависимост от размера на потенциалните щети, стимулитеза лобиране от определени заинтересувани групи и за заобикаляне на законаще бъдат по-големи от добрите пожелания за прозрачност и ефективност, тъйкато ги няма механизмите на регулиране и ефективно предоставяне на услугии съответното им ценообразуване на свободния пазар.

- Таксите увеличават разходите за фирмите, което може да доведе до намаляванена намаляване на икономическата активност за дадени компании и като резултатв някои региони негативните ефекти за местната икономика от въвежданетона таксите могат да надхвърлят ползите от предпазването на евентуалнитеекологични проблеми, които възникват от работата на предприятията.

- Увеличаване на производствените разходи чрез такси, глоби, гаранции водидо оскъпяване на крайния продукт. Бремето на таксите, въпреки че физическисе плащат от предприятията, не се носи само от тях, а се разпределя междупотребителите и доставчиците в зависимост от еластичността на стоката, коятосе произвежда, наличието на алтернативи и конкуренция на пазара. Като всекивид данък, наложен от държавата, таксите са съпътствани с наличието на свръхданъчно бреме, което означава чиста загуба за икономиката от пропуснатитеползи от действието . Всичко това трябва да се има предвид при определянена размера на таксите и гаранциите и методите за тяхното изчисление.

Какво може да се направи?

За да се спази директивата на ЕС за екологична отговорност, предприятиятамогат да се застраховат при частни застрахователни компании за риска отпричиняване на екологични щети, при което ще действат стимули да бъдат оценяваниправилно техните рискови експозиции. В проектозакона е записано задължениетона компаниите да сключат застраховка “финансов риск” в полза на МОСВ. Тозивид застраховки, обаче, предпазва от финансови загуби, свързани с непредвиденисъбития и затруднения при погасяване на задължения. В своята същност тозизастрахователен продукт не инкорпорира в себе си риска за замърсяване наоколната среда и следователно неговата цена ще зависи от финансовите параметрина предприятията, но не и от риска, който носят те от екологична гледнаточка.

-----------------------------------------------------------

(1) Текстът на проектозакона можеда прочетете на този адрес: http://www.bia-bg.com/cic/Buletin 15-06/Proekt-eko-otgovornost-26-09-2006.doc