Моралисти искат да натрият носа на пушачите
Политическата криза свърши, новите министри вече поеха щафетата от служебните си предшественици и общественият дебат в страната моментално се насочи към „най-важната” тема – ще се пуши ли в заведенията или не? На фона на почти замръзналата икономика, депресираната заетост и съответно нарастваща бедност, е истинско чудо как точно тази тема изплува на преден план. Една от причините най-вероятно е, че в случая имаме класически остър сблъсък между две групи от обществото – пушачи и непушачи. И двете страни имат своите виждания за нещата и в момента са се хванали за гушите в опит законодателят да реши в нечия полза. Генезисът на този спор безспорно е в липсата на всякаква толерантност – всеки се опитва да наложи своя мироглед насилствено чрез законодателството.
В последните години законодателят направи куп глупости покрай опитите да ограничи тютюнопушенето в заведенията – ту имаше, ту нямаше забрана, по едно време масово заведенията бяха загрозени в опит да се преградят помещения, които по същество са замислени да бъдат едно цяло, после се наложи пълната забрана и сега собствениците се чудят какво да правят с безсмислените стъкла в заведенията си. Сега темата отново е на дневен ред, като мненията бързо станаха истерични и наподобяват кампанията срещу шистовия газ – много викане, малко аргументи и пълно отричане на възможността някой да има противното мнение и да не бъде немедлено отритнат от праведното общество.
Нека сега се върнем към основите. Дебат дали да се пуши на публичните (в истинския смисъл на думата) места няма – всичко са наясно, че пушенето трябва да е забранено в училища, болници и въобще обществени сгради (съд, община, данъчно и т.н.). Друг въпрос е, че в тези сгради продължава да се пуши, макар че винаги е било забранено, което само показва невъзможността на законодателят да наложи насилствено морал. Разковничето не е в регулацията за този тип сгради, а най-общо казано в заведенията – кафета, барове, ресторанти, дискотеки и т.н. Последните трудно могат да бъдат определени като обществени в смисъла на училищата и болниците например. Това може и да разгневи заклетите защитници на забраната, но дори и те би трябвало да разбират, че има някаква разлика. Ако трябва, ще приведем и следния банален пример – в училища и болници е забранено и да се пие алкохол, както и да танцуват полуголи хора, но това не е проблем в заведенията.
В момента решението на законодателя е тотална забрана за този тип заведения. Въпреки че това не са публични сгради, никой не е длъжен да ходи на едно или друго място, а клиентелата е раздвоена между пушачи и непушачи, законодателят е въвел тотално забрана. Дори и да пренебрегнем очевидния аргумент, че заведението си има собственик, който не е длъжен пред морала на обществото и следва да има право да решава тези въпроси, то как отнемането на избора от хората се счита за справедливо? В крайна сметка нали непушачите искат среда, свободна от дим – добре, след като са толкова упорити, нека има такава среда, но защо трябва алтернативата да не съществува никъде?[1]
Адвокатстването за пълна забрана показва не просто, че искаш среда, свободна от дим, а че искаш да натриеш носа на пушачите, тоест има някакъв реваншизъм. Това прозира и при забраната за офис сградите – ако е забранено във всяко помещение, където се работи, но има отделна стая за пушене, където само пушачите да отскачат от време на време, това проблем ли е? Повечето активисти биха казали, че е проблем, което по-скоро разкрива мотив да се морализира, а не да се решава проблем по практичен начин.
[1] Липсата на алтернатива и избор създава някои интересни, да не кажем смешни, казуса. Например, може ли човек да пие бира и да запали цигара на спокойствие? Оказва се, че ако живеете в Пловдив например, не сте си у вас и сте си избрали заведение без градина, може да имате проблем. Пушенето е забранено в заведението, а в откритите пространства е забранена употребата на алкохол от местната власт. С две думи, ако ще спазвате всички норми, бирата я пиете вътре, а цигара я пушете навън – звучи като голяма забава!
