Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Монопол и антимонопол

Автор: Филип Колев* / 01.10.2010
Оцени тази статия:

Тази седмица Европейската комисия (ЕК) отправи искане към България за осигуряване на недискриминационен достъп до пазара на наземни услуги на летище „София“ на доставчиците на съответните услуги (виж тук).

Мотивите са следните:

„Комисията смята, че България не изпълнява задълженията, които има по европейското право, чрез следните действия:

  • налагане на прекомерни условия за одобряване на доставчиците на услуги;
  • поддържане на летище „София“ на ситуация на монопол;
  • неспособност да организира подходящи процедури за подбор след решението си да ограничи броя на доставчиците на услуги на летището;
  • неспособност да осигури недискриминационен достъп на доставчиците на услуги до летищната инфраструктура.”

Т. нар. ситуация на монопол означава основно три неща – липса на избор, високи цени и ниско качество. Теорията твърди, а практиката доказва, че при наличие на монопол потребителят има само два избора – да купи благото на указаната цена или да се откаже от покупката. Ако, а често това е и случаят, благото не може да бъде лесно заменено с друго, потребителят е „изправен до стената”.

Това обаче е само част от цялата картина, тъй като в условия, при които хората са задължени да купуват даден продукт или услуга от един доставчик и на определената от него цена, има стимул, с цел увеличаване на печалбата, качеството да бъде намалено до степен, в която няма да бъде предизвикана достатъчно силна обществена реакция.

За съжаление, твърденията на ЕК, цитирани по-горе, не звучат ни най-малко изненадващи. Например, известна практика е (и такива случаи понякога са ставали обществено достояние) да се налагат такива условия при организирането на конкурси, на които да отговаря само един конкретен доставчик. Що се отнася до качеството на самите процедури и осигуряването на прозрачност и равнопоставеност на кандидатите, по презумпция нагласите са, че такива не са налице.

Това, което е изненадващо, е институцията, която обръща внимание на проблема. В България функционира Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), която, основавайки се на Закона за защита на конкуренцията, само от началото на 2010 г. е издала 156 решения[1]. Монополите на летище „София” обаче не са попадали под ударите й. Кратка справка показва, че е имало такова производство (злоупотреба с монополно или господстващо положение), но то се е отнасяло предимно за наложени от страна на летището условия (напр. такси) спрямо конкретен доставчик и след предприети и предписани стъпки по отношение на спорните параметри производството на КЗК е било прекратено[2].

В стратегическите цели на комисията на първо място е формулирана следната цел: По-ефективно функциониране на пазарите в интерес на потребителите и икономиката като цяло. В отчета за дейността на комисията обаче се съдържат данни и обосновка единствено относно решенията и наложените глоби. Значително по-тежки аргументи биха могли да се посочат лесно ако се изготвя и стойностен анализ доколко тези решения са в интерес на потребителите, т.е. какъв е паричният ефект върху тях (като намаляване на цени, увеличен избор и др.).

Добър пример в това отношение дава Европейската комисия, която „би камбаната” за монополите на софийското летище. Тя представя в годишния отчет за дейността си много интересни изчисления, които показват по отношение на решенията в различни области какъв е оцененият размер на засегнатия пазарен сегмент и колко пари са били спестени на потребителите:

 

 

2009

Дейност

Оценен размер на засегнатия пазар (млн. евро)

Оценка за спестените в полза на потребителите пари (млн. евро)

Решения на комисията, забраняващи картели

3 700

1 700

Решения на комисията, забраняващи други неконкурентни практики, различни от картели

20 000

2 000

Решения на комисията, правещи определени задължения обвързващи

Решения на комисията за коригиране на сливания

56 000

5 600

Решения на комисията, забраняващи неконкурентни практики, съобразно Член 86 ЕО

-

-

Общо (закръглена стойност)

80 000

9 000

 

Засега в България изглежда няма усещане, че реална обосновка на база ползи и разходи е необходима. От обявяването на процедурите и протичането им до настоящия момент, фактите са станали известни на доста хора, които са били в позиция да защитят интересите на потребителите. Тези интереси очевидно  не са  били на първо място за тях – те или са имали конкретна изгода от статуквото, или не са имали такава от промяната му, или просто са нехаели.

Изводът е, че българските политици и чиновници пак не си свършиха работата. Вместо това отново дочакахме ЕС да дойде и да ни издърпа ушите, защото така не се прави…

 

*Стажант в ИПИ

 


[1] Повече относно решенията на КЗК са достъпни на интернет страницата на комисията тук.

[2] Виж тук.