Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Може ли майчинството да се удължи още

Автор: Зорница Славова / 08.05.2014
Оцени тази статия:

Преди провеждането на заседанието на Тристранния съвет преди празниците из общественото пространство се разпространи една идея на синдикатите, която предвижда неплатеният отпуск от 6 месеца (чл. 167 от Кодекса на труда), който могат да ползват родителите до навършване на 8-годишна възраст на детето, да стане платен.

Работодателските организации реагираха отрицателно, особено при положение, че идеята е платеният отпуск да е за сметка на работодателите. Нещо повече, преди година те предложиха да отпадне и натрупването на отпуск по време майчинството, който също се плаща от работодателя.

Председателят на Тристранния съвет министър Зинаида Златанова предварително уточни, че тази тема няма да се обсъжда на заседанието (стенограмата може да се види тук), тъй като предложението не е постъпило по законовия ред.

Предложението на синдикатите изглежда като поредния необмислен популизъм за увеличаване на платеното майчинство (като тези 6 месеца, за които става въпрос, могат да се ползват, разбира се, и от бащата). Подобна идея би била вредна, защото: 

Платеното майчинството в България е прекалено дълго

Сред страните в ЕС България се отличава с най-дългото платено майчинство, и то в пъти. Средната продължителност на платеното отглеждане на дете в Европа е 20 седмици при 104 седмици в България (плюс допълнителни още поне 8 седмици[1] заради натрупването на платен отпуск по време на майчинство). Едно изследване[2] на връзката между продължителността на майчинството, заетостта и възнаграждението на жените, проведено в редица европейски държави за период от 40 години, показва, че оптималната продължителност на майчинството е около 28 седмици. След този период възможността на майките да се реализират на пазара на труда и да получават добро заплащане за труда си започва да спада.

Платеното майчинство в България е прекалено щедро

Като се има предвид продължителността на майчинството и сходният процент на получаваното обезщетение от трудовите доходи, България също се отличава доста от останалите страни в ЕС. Преди време правихме една статична сметка (виж тук), която показа, че за двете години платено майчинство майките получават над два пъти повече, отколкото внасят и двамата родители през целия си трудов живот във фонда в НОИ. За две деца майката получава четирикратния размер на сумата, която семейството е внесло (и ще внесе до края на прогнозния си трудов си живот).  

Увеличаването на платеното майчинство в България носи вреди

Разбира се, всеки има мнение дали е хубаво детето да се гледа до 1, 2, 5 или примерно 18 години, но законодателството създава различни стимули и прехвърля средства от едни групи на други. Ясно е, че българското законодателство предоставя пре-щедра подкрепа на майките по отношение на продължителността на платеното майчинство за отглеждане на дете и неговото удължаване не е нито икономически, нито морално обосновано. Нещо повече - дългото отсъствие на майките прави работодателите в България доста предпазливи при наемането на млади жени. Предлаганите шест месеца допълнителен платен отпуск за сметка на работодателя, който в болшинството от случаите би се използвал от майките, а не от бащите,  ще задълбочи още повече проблемите при включването на жените на пазара на труда.

Трудностите на родителите произтичат основно от ниските доходи, високата безработица и липсата на достатъчно места в общинските градини в големите градове, а увеличаването на продължителността на платеното майчинство само би задълбочило още повече проблемите при включването на жените на пазара на труда.

 


[1] При ненормирано работно време дори и малко повече

[2] Yusuf Emre Akgunduz and Janneke Plantenga, Labour market effects of parental leave in Europe, Cambridge Journal of Economics (2013).