Моделиране на земеделието през 2004 г.

През седмицата министър Мехмед Дикме обяви експортни субсидии от 3 млн.лева за 2004 г., които ще бъдат отпуснати от Фонд “Земеделие”, по времена откриването на селскостопанското изложение “Агра 2004”. Според направенотоизявление тези мерки засягат „особено чувствителни земеделски стоки”.Става въпрос за следните стоки:

 

Стока*

Аргументация

Пазари

Млечни продукти

Не е ясно

Извън ЕС

Птичи продукти (кокошки носачки и яйца)

1/ Секторът е бил подложен нанелоялна конкуренция и нерегламентиран внос

2/ Птицевъдството се развива интензивно и е необходимода бъде стимулирано

Не е ясно

Пресни, консервирани, стерилизирани и замразени плодове и зеленчуци

Не е ясно

И за страни извън ЕС

Агнешко месо

Възвръщане на пазарите от арабскиясвят

Арабски пазари

* Обърнахмесе за повече информация към пресцентъра на Министерството на земеделиетои горите, но ни беше казано, че гореспоменатото е всичко, с което разполагаткъм настоящия момент

Коментар:

В предишен анализ на Наредба № 42 “За условията и реда за изплащанена експортни субсидии при износ на земеделски продукти” ние описахмеочакваните ефекти върху пазара (общите ефекти) при използване на експортнисубсидии (виж Моделиранена земеделието). Затова в този коментар ще се спрем на логикатаи аргументите, които са използвани при представянето на необходимосттаот субсидиране производството на конкретните стоки през 2004 г.

1/ За птичите продукти се казва, че секторът е бил подложен на нелоялнаконкуренция и нерегламентиран внос, но се развива интензивно, порадикоето е необходимо да бъде стимулиран. Вероятно наличието на силна конкуренция(било, то и нелоялна) е принудило местните производители да потърсятнови решения и стратегия, а отчитането на интензивно развитие означава,че те са успели да подобрят конкурентната си позиция. Отпускането насубсидия в този момент означава да се вземе доход, произведен примерноот мебелната индустрия и да се пренасочи към производителите на птичипродукти. Практиката показа, че тези действия на чиновниците имат засигурен ефект изкривяване на пазарните стимули. Освен това, наскоробеше съобщено от редица държавни институции, че митниците работят многопо-добре и, че нерегламентираният внос силно е намалял. Така че, следкато секторът се развива интензивно и същевременно са намалели нелоялнитеконкуренти, би следвало това да се разглежда не като повод за държавнанамеса, а напротив – за ненамеса.

2/ Пазарите са много динамични, това че някога се е изнасяло агнешкомесо за арабските пазари не означава, че условията са се запазили същите.След като предприемачите не изнасят за тези пазари (или поне не толковаколкото очаква правителството), очевидно не намират сделката за печеливша.В един момент, обаче държавните чиновници решават да създадат условияза търговия, която не възниква в пазарни условия, което е един типиченпример за промяна на пазарните стимули в резултат на намеса на държавата.

Използването на субсидии превръща части от пазарната икономика в планова.Така получаваното изкривяване се разпростира и върху не субсидиранипроизводства. Крайният ефект е по-нисък потенциал за растеж на цялатаикономика. Обикновено когато повдигаме тези въпроси от държавната администрацияни се отговаря, че това е практика, която се използва от ЕС. Само че,тенденцията е ЕС постепенно да намалява селскостопанските субсидии,докато в България се наблюдава точно обратното – търсене на вариантии начини за увеличаване на земеделските субсидии.

 


Свързани публикации.