Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Много хартия, малко дебати и неочакван край на заседанието

Автор: Петър Ганев / 10.12.2010
Оцени тази статия:

На 8 декември икономическата комисия в парламента разгледа два законопроекта: второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.

Малко преди началото на заседанието се разигра интересна случка: Марио Тагарински направи забележка за количеството хартия използвано за заседанието. Причината за това бе, че материалите по двата законопроекта бяха доста обемни (в рамките на 50-100 страници) и копия бяха подготвени за всички депутати и част от гостите, тоест наистина доста хартия бе употребена. Аргументът на г-н Тагарински бе, че депутатите имат лаптопи и могат да работят на тях, без да има нужда от разпечатване на всички материали. От екипа, организиращ работата на комисията му бе отвърнато, че такава е установената практика и няма как да се промени без изрично решение на комисията.

Случката беше незначителна, но все пак навежда на размисъл. И друг път се е чувало за подобни спорове, включително такъв род забележки правени от Симеон Дянков за работата в неговото министерство и дори за работата в Министерски съвет. Така или иначе, държавата продължава да функционира на хартия, а електронните похвати (разбирай да четеш от монитор вместо от хартия) все още са на заден план.

Аргументът, че депутатите имат лаптопи най-вероятно е точен, но в интерес на истината на заседанията не се виждат такива. Депутатите се зариват с хартия и от време на време разцъкват телефоните си, но лаптопи рядко се отварят. Има няколко случаи на използвани таблети, но не точно с цел работа. Това като че ли потвърждава наблюдението, че по принцип таблетите са предпочитани в такава атмосфера – тип заседание или конференция. Като че ли е по-учтиво да ползваш небрежно таблет, вместо да отваряш лаптоп, което не би оставило никакво съмнение, че си се „отнесъл”.

Причините за това сериозно отклонение от темата, е че дебатите по законопроекта за платежните услуги не бяха много интересни. Всъщност, такива просто нямаше, а депутатите гласуваха машинално параграф по параграф. В един момент (след 20 мин. гласуване) се оказа, че един депутат следи, и съответно гласува, другия законопроект. Това стана възможно, тъй като параграфите не бяха изчитани, а се следяха на вече споменатите топове хартия. След още 20 мин. един от гостите на заседанието просто заспа. Повече за случката и снимка може да се види на сайта на в-к Дневник – виж тук или дори видео тук.

Силно техническият характер на закона, както и това че предимно се прилагат различни европейски директиви, общо взето предопределиха липсата на дебати. С изключение на гостите от БНБ, едва ли някой разбра какво точно се гласува. Една от важните промени е двойното покачване на размера на гарантираните депозити – от 100 хил. лв. на 100 хил. евро.

Далеч по-интересно бе при промените в Закона за защита на потребителите. Промените касаят защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни услуги, препродажба и замяна. Основен момент е забраната за извършване на авансово плащане при тези договори. Търговецът няма право да изисква и да получава от потребителя под каквато и да е форма авансово плащане.

Дебатът се насочи към конкретно предложение за вписване на договорите при т.н. споделено ползване. Беше даден пример за чужденец, който се договаря със собственика да използва апартамент на морето през месец август всяка година – тоест има споделено ползване на собствеността. Казусът е дали трябва този договор да се регистрира, тъй като има много варианти за измами – да се подпишат подобни договори за ползване през август с много хора едновременно или да се продаде апартаментът, без новият собственик да е наясно, че съществува такъв договор и трябва да отстъпи правото си на ползване през месец август. Представители на нотариусите и на съдиите по вписванията влязоха в спор по темата и стана ясно, че текстовете не са достатъчно добри. Правният спор тотално взе връх и депутатите съвсем се изгубиха в материята. Започна да се оформя консенсус, че текстовете трябва да се прецизират, да се вземат становища от всички заинтересовани страни и дори това да се внесе като отделен законопроект и да се гледа в правна комисия, където евентуално някой ще е наясно с материята.

В този момент заседанието беше прекратено, тъй като имаше опасност от загуба на кворум – интересното беше, че изтъкната причина бе започващо заседание на бюджетна комисия, което обаче не се вижда на страницата на Народното събрание. Остана впечатлението, че прекратяването беше породено именно от това, че заседанието не тръгна в очакваната посока и очевидно много от предложените текстове в законопроекта не бяха изчистени.

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на USAID или на правителството на САЩ.

Коментарът е осъществен и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF), но съдържанието не ангажира позицията на GMF или на Balkan Trust for Democracy.

Настоящият коментар е част от проект “Securing citizens’ inclusion in public governance through increasing NGO capacity and strengthening consultation process”.