Млечното говедовъдство в България на прага на 2015 г.

На 1 април 2015 г. ще настъпи краят на 30-годишната ера на млечни квоти в ЕС. За някои от старите страни членки това означава дългоочаквана отпускане на спирачката на производството, а за други крие опасност от свиване на продукцията и увеличаване на вноса на мляко и млечни продукти. Очакванията на Европейската комисия са производството на мляко в Общността да се увеличи до 148 млн. тона през 2022 г. при 142,2 млн. тона през 2013 година. На пръв поглед това не е голям ръст – едва от 4%, но очертаващият се излишък от 22,6 млн. тона в края на периода ще отбележи покачване от близо 10%, тъй като консумацията на мляко и млечни продукти в ЕС стагнира от години – нещо характерно за развития свят. Очакванията на този етап са изкупните цени на млякото да продължат да спадат до 2016 г., след което да се стабилизират. Готово ли е българското млечно говедовъдство за новите пазарни реалности?

Краткият отговор е: не. Въпреки че за последните седем години броят на стопанствата се е свил на половина, а този на животните – с 8,6%, България, наред с Румъния, има най-неефективното говедовъдство в ЕС, характеризиращо се с малък брой животни на стопанство, изключително ниска продуктивност и слаби производствени показатели във фермите (виж таблицата).

Таблица 1: Средни показатели на млечните кравеферми в ЕС

Източник: EU Dairy Farms Report 2013

Първият и най-съществен проблем се явява занемаряването на генетиката на животните. Резултатите в сектора ясно го потвърждават. Внос на расови животни почти няма в периода между 2000 и 2005 г. В следващите години са внесени юници и крави за разплод на стойност около 42 млн. лева по данни на НСИ, което по груби изчисления прави около 20 хил. животни. Това е крайно недостатъчно за обновяване на генетиката в страната. В допълнение на това млечните крави под селекционен контрол са едва 52 хил. по последни данни от 2012 г. и въпреки че нарастват с 62% спрямо 2008 г., те все още представляват под 20% от животните в страната. Като имаме предвид, че тези 52 хил. животни дават около 30% от млякото в страната, то за останалите 240 хиляди се получава средна млечност от 3,1 тона за 2012, или едва 42% от средната за ЕС-15 и 54% от средната за ЕС-10.

На практика работещите според всички изисквания на ЕС за производство на качествено мляко ферми са едва 3505, като в тях се отглеждат 45% (146 000 по данни на БАБХ) от млечните крави в страната. Останалите близо 40 000 стопанства не отговарят на критериите на общия пазар и с голяма степен на сигурност може да се твърди, че оперират в сивия сектор. Над половината от произведеното мляко в страната официално не влиза в мандрите, а практически е невъзможно да се консумира или преработва във фермите. От този своеобразен сив сектор се ползват около 100 000 души семейна работна ръка, а нереализираните приходи в бюджета по груби оценки са 205 млн. лв. само за 2013 г. С прилагането на четири пъти на дерогация за производството на качествено мляко по Регламент 853/2004 и липсата на адекватен контрол върху преработвателната промишленост държавата на практика подкрепя нерегламентираните продажби на мляко и млечни продукти като един вид социална политика. Всичко това е за сметка на уронване на конкурентността на изрядните производители.

Досега националната подкрепа за сектора не беше конструирана така, че да адресира който и да било от тези проблеми. През новия програмен период се прави крачка в правилната посока с премията, която ще се получава на глава животно под селекционен контрол. Остават, разбира се, и много предизвикателства. За да оцелеят, българските животновъди ще трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишаване на средната млечност. В идните две години продуктивност от 5 тона на глава на година ще се превърне в абсолютен минимум за гарантиране оцеляването на една ферма.

За състоянието на българското млечно говедовъдство и предизвикателствата пред бранша след 1 април 2015 г. очаквайте подробен анализ на ИПИ, който ще бъде публикуван през следващата седмица.