Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Младежкият труд – забрана или узаконяване

Автор: Зорница Славова / 28.02.2014
Оцени тази статия:

През 1962 г. Робърт Хесен публикува есето си „Отражението на индустриалната революция върху жените и децата”[1]. Той посочва как в периода 1750-1820 година населението на Англия нараства двойно и променя изцяло възрастовата структура на нацията. Броят на децата и младежите се увеличава бързо, а индустриалната революция набира скорост. Много от младежите, чиято основна заетост досега е била в земеделието, започват да се включват в предприятията. Хесен посочва, че младежите обикновено са се наемали на леки позиции – да следят работата на тъкачните и предачните машини и да връзват нишката, когато се скъса. Постепенно по-новите и по-големи предприятия предлагат все по-безопасни и хигиенични работни места. Когато обаче са приети законите, които забраняват децата и младежите да бъдат наемани, достъпът им до по-модерните фабрики, които предоставят по-добри условия на труд, е отрязан. Тези, които искат да работят, за да не гладуват в тези времена, са принудени да търсят работа незаконно в предприятия, които са по-рядко инспектирани и където експлоатирането на труда е значително по-голямо - условията са много по-опасни (работна среда, работно време и т.н.), а заплащането – много по-ниско.

Хесен разкрива, че детският труд не е прекратен от приемането на нови закони против него, а от развитието на икономиката, когато доходите на хората се увеличават и вече не е необходимо децата да работят, за да се издържа семейството. Така авторът заключава, че благодетелите на тези деца не са законодателите и заводските инспектори, а производителите и финансистите, чиито усилия и инвестиции водят до повишаване на реалните заплати и стандарта на живот.

По този  повод Лудвиг фон Мизес казва, че собствениците на предприятията не са имали властта да принудят някой да приеме да работи за тях. Те са могли единствено да наемат хора, които са готови да работят при дадените условия и предложената заплата. Колкото и ниски да са били заплатите, те все пак са били много повече от това, което тези работници са можели да спечелят в която и да е друга област (тук се визира основно земеделието, където детският труд е продаван в по-големите стопанства). Изопачаване на фактите е твърдението, че фабриките са откъснали жените от кухнята и децата от игрите им. Всъщност жените не са имали нищо, което да сготвят, а децата са мизерствали и гладували. Индустриалната революция се явява като единственото им спасение от гладна смърт в най-прекия смисъл на думата[2].

Тези два труда показват, от една страна, нуждата от свободното право на избор в живота на хората, а от друга, че когато някой друг взима решенията вместо нас, то това не е задължително да бъде в наша полза.

Във всички държави по света, включително и най-развитите, има младежи, които работят, и вероятно никой не се заблуждава, че приемането на закон, който забранява наемането им, ще премахне младежкия труд. Напротив, това само ще затвори за тях позициите в големите и изрядните фирми и ще ги принуди да работят незаконно в предприятия, които ще ги наемат при по-ниско заплащане и по-лоши условия и работно време.

Трудът на непълнолетните и малолетните лица е под специална закрила и в българското  законодателство. В Кодекса на труда е записано, че „Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.” (чл. 301, ал. 1 от КТ). Допълнително, процедурата за наемане на младежите под 18-години е доста тежка и изисква специално разрешение от Инспекцията по труда, което се издава отделно за всеки случай.

Наскоро Българската стопанска камара предложи да се разреши и на 15-годишните да работят с мотивите, че ако това не се случи, няма как да се осъществи реформата в професионалното образование. Логиката е проста - на учениците в професионалните гимназии им трябва стаж, а забраната за полагане на труд го ограничава. Обучението чрез работа е полезно при голяма част от професиите и няма причина на младежите да им бъде забранено да се включват в практическа работа по специалността си (при намалено работно време), още повече, че стажът ще им помогне да се реализират в професията си по-лесно след като завършат образованието си.

Това предложение не беше одобрено от правителството и синдикатите и в крайна сметка няма да влезе в Кодекса на труда при предстоящите промени. Все пак ако трудът на непълнолетните бъде разрешен (заедно с по-облекчените условия, които и сега съществуват), той ще може да бъде контролиран, а младежите, които и сега работят, ще имат достъп до повече работни места и по-добри условия на труд. Както показва историята, детският и младежкият труд се премахват с развитието на икономиката, а не със закон.

Всъщност, трябва да е ясно на всеки, че узаконяването на труда на непълнолетните младежи не означава стимул за работа, а забраната не означава премахване на този труд, а просто незаконно работно място и липса на закрила на работниците.

 

 


[1] Robert Hessen, The Effects of the Industrial Revolution on Women and Children, 1962

[2] Ludwig von Mises, Human Action, 1940