Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Митоветена икономиката на развитието

15.12.2006
Оцени тази статия:

Възстановяването свърши

През тази седмица вероятно се е случило нещо, което никой не е забелязал.Това нещо бе предвидено преди двадесетина дена от Георги Ганев, който предположи,че вероятно около 10 юли т.г. България ще възстанови брутния си вътрешенпродукт от 1989 г. По друг повод писах, че през 2004-та условно можем дасе поздравим с “добре дошли в 1989 г.!” и че “това възстановяване е плодна усилията на фирми и граждани”[2] , а не на правителствата, управлявали страна през тозипериод.

Днес може да се каже, че счупеното по пътя е пресъздадено наново и че тоизглежда по-добре от онова, което хората имаха през 80-те и първата половинана 90-те години.

Възстановяването обикновено е лесно. Проблемът е това развитие да продължи.Появата на първите заявки за предизборни послания показва, че политическитепартии, които имат шансове да попаднат в следващия парламент имат няколкофундаментално погрешни идеи за това каква следва да бъде стопанската политика.Тези идеи са следните:

· Разбиране на икономическото развитие като растеж на брутния вътрешенпродукт (БВП)[3] ;
· Разбиране за държавата като участник в “производството” на капитал и инвеститорот последна инстанция (при погрешно разбиране на самото понятие “капитал”);
· Очакването, че именно субсидиите и помощите от ЕС ще променят из основиперспективите за развитие на страната.

Основната илюзия или схващането за “капитал”

Програмите за стопанска политика на българските партии и въжделенията набългарския се градят върху едно много хлъзгаво предположение, на грешноформулиране на проблема на развитието на страната.

И едните и другите очевидно смятат, че този проблем не е как да се произведекапитал, а в това кому да се даде капитал. Затова всъщност политическитепартии се съревновават на попрището на изземването на ресурс от някого,за да се преразпредели той другиму. Затова около 4/5 от преговорите и спороветена бизнеса с правителството са за преразпределение, като половина от тозиразговор е за това “как правителството да вземе и даде” комуто трябва, адругата – за това как да върне онова, което е взело “несправедливо” чрезданъци и административни ограничения. В този процес не се обръща вниманиена един елементарен факт и се разбира погрешно едно понятие – понятието“капитал”.

Фактът е, че в страната само една трета от гражданите над 15 произвеждатдоход и следователно само от тази 1/3 може да се взима. Предполагайки чеколкото повече от тези хора се взима, толкова повече те биват принуждаваниили да работят по-малко, или да укриват доход, или да гласуват с краката,институтът за пазарна икономика нееднократно е описвал последиците от товасъстояние на нещата.

Дори само отчитането на този факт е достатъчно основание решението на проблемитена развитието на страната да се търси в рязкото намаляване на данъците исвиването на разходите на правителството (които и без друго са едни от най-високитесред присъединяващите се към ЕС страни).

Понеже се подразбира, че така дълго не може да продължава, преразпределнитеусилия се насочват към ресурсите, иззети от гражданите на сегашните страни-членкина ЕС.

С понятието “капитал” се обозначават създадени от хората ресурси,които увеличават способностите им да произвеждат в бъдеще[4]. Чрез изземване на ресурс няма как неговото количествода се увеличава. Но точно това представляват на практика обещанията на повечетопартии. Разбира се, те не говорят направо за по-високи данъци. Те простонасочват вниманието на публиката към “правителствени” инфраструктурни проекти,към светло бъдеще чрез държавни пенсионни и здравни фондове и отново къмизобилието, което ще се осигури от “европейските фондове”.

Икономическото развитие

Разглеждайки съотношението между капитал и икономическо развитие, ПитърБауър тръгва от очевидното обстоятелство, че количеството капитал на главаот населението в развитите страни е повече от това в неразвитите страни.Това обаче води до изкушението да изведе дедуктивното заключение, че разликатасе дължи на изоставането във формирането на капитал, а от тук и да се предположи,че простото предоставяне на капитал (изземването от едни – например данъкоплатцитена ЕС и подаряването му на други – например българските граждани) ще премахнеразликата в развитието.

Много аспекти на икономиката се променят с нейното развитие и “би билообъркване – казва Бауър – на причина, следствие и симптоми да се твърди,че икономическото развитие маже да се подкрепи единствено и просто чрезподкрепата на някои от тези промени”[5]. Често се забравя, че повечето страни днес смятани заразвити, някога са били неразвити. Например БВП на глава от населениетов България през 2002 г. е равен на този в САЩ през 1945 г. и примерно такъвтогава там е делът на селското население, колкото са селяните днес в България.Питър Бауър цитира известната теза на Саймън Кузнец, който още през 1955г. твърди, че “натрупаният капитал в промишлено развитите страни не се състоивъв физическото оборудване, а в натрупаното и проверено знание и в способносттана населението продуктивно да използва това знание”[6].

За формирането на този капитал се изисква време и не е възможно да се кажекакъв период би бил нужен, но е ясно, че никакви схеми за ускорено формиранена капитал, разбран само като парични и технически средства не съкрати тозипериод съществено[7].

Анализът на развитието на която и да е страна показва, че освен равнищетона доход, за формирането на капитал също толкова важно е и наличието наобстоятелства, които съдействат на формирането на възможности да се произвеждаповече в бъдеще. Още през 1957 г. Питър Бауър изброява следните такива обстоятелства:поддържане на законност и обществен ред, политическа стабилност, сигурностна парите, непрекъснатост на стопанския живот, семейна традиция, която неоскъпява личната инициатива и права на собственост, които противодействатна спестяванията и инвестициите.

Целите на развитието и политиката

Продължавайки тази линия на разсъждение, може да се каже, че формулиранетона цели на развитието като “увеличаване на доходите на глава от населението”,съответно – на БВП на глава от населението, е чиста безсмислица. Това биозначавало, че политическите партии (преди изборите) и правителствата (следизбори) могат да създават доход вместо населението, гражданите.

Според Бауър “разширението на спектъра на ефективния избор, който правятхората, е най-ценната и единствена цел на икономическото развитие и единственкритерий за това дали то е достигнато”.

Правителствата могат да си поставят за цел да разширят възможностите идостъпа до алтернативни решения, “но членовете на обществото са онези, коитоизбират между алтернативните възможности и ги развиват с помощта на своитедарби и собственост”[8].

 


[Четете в следващия брой за недостатъчността на “доходите” и “БВП” катоизмерител на степента на развитие, за ефектите от чуждестранната помощ иоще за ролята на правителството.]

-------------------------------------------------------------------

[1] Професор Питър Томас Бауър (1915-2002), Лорд Бауърот 1982 г., през по-голямата част от живота си работи в London School ofEconomics и е вероятно най-известният специалист в областта, която днессе нарича “икономика на развитието”. Той е носител на Наградата Милтън Фрийдман“За подпомагане на свободата” (2003). Нему принадлежи определението, чечуждестранната помощ е “прехвърляне на пари от бедните хора в богатите страникъм богатите хора в бедните страни”. Повече Питър Бауър вж.: http://www.easibulgaria.org/Proffesor_Bauer.doc

[2]Красен Станчев. Поуки от реформите от 1990 до 2004г. В: Анатомия на прехода. (Стопанската политика на България от 1989 до2004 г.). София, СИЕЛА, 2004, с. 188, вж. също с. 188-191.

[3]За определението на БВП и свързаните с него митовевиж: http://www.easibulgaria.org/docs/bukvar/GDP_definition.doc.

[4]Вж. По-подробно: http://www.easibulgaria.org/

[5]Peter Bauer and Basil Yamey, Capital and EconomicGrowth, in Peter Bauer and Basil Yamey, Economics of Under-developed Countries,Chicago, University of Chicago Press, 1957, p. 127.

[6]Там, с. 129.

[7]Пак там, с. 130.

[8]Пак там, с. 149.


 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).