Митове за социалната държава

Швеция е може би най-често посочваният пример, когато стане дума за успешно развита „социална” държава. Страната комбинира широк публичен сектор с атрактивни обществени характеристики като ниска престъпност, висока продължителност на живота, и добър стандарт на живот.

Въпреки широко разпространеното схващане, че успехът на страната е следствие от изградената след 60-те години политическа, икономическа и социална система, един по-задълбочен анализ на развитието на Швеция през последните няколко десетилетия показва точно обратното. Това е основното заключение в публикувания на 11 октомври 2011 г. доклад[1] на Libera Foundation, в който като основна причина за просперитета на шведската държава е изведено не разгръщането на нейния публичен сектор, а сериозният темп на растеж на частния сектор и активното предприемачество в предходния период.

В доклада е обърнато внимание на някои често пренебрегвани факти за развитието на шведската икономика през XX век, които подкрепят тази теза:

• Между 1870 и 1936 г. Швеция е най-бързо развиващата се страна в индустриализирания свят. Изключително ефективната трансформация на страната от изостанала аграрна икономика в модерна индустриална страна е рядко споменаван и в същото показателен пример за ефективността на свободните пазари. След промените и с разширяването на публичния сектор, икономическият растеж на страната чувствително забавя ход.

• През 1950 г. приходите на правителството от данъци възлизат на едва 21% от БВП на страната. През следващите три десетилетия те нарастват средно с един процент от БВП годишно, което е постигнато най-вече с постепенно увеличаване на непреките данъци. Особено показателно в това отношение е едно проведено през 2003 г. социологическо проучване[2], което показва, че почти половината от шведите смятат, че данъците, които плащат, възлизат на 30-35% от приходите им. По време на провеждане на проучването реалното данъчно облагане (включително данъците върху потреблението) възлиза на цели 63%.

• През 1975 г. Швеция е 4-тата най-богата държава в света. Постепенното нарастване на публичния сектор и увеличаването на данъчното бреме върху икономиката предизвиква забавяне на растежа, което води до изместване назад в  класацията до 13-14 място в средата на 90-те.

• Ниските нива на бедност не са характерни само за шведите, които живеят в родината си. Статистиката показва, че бедността е рядко срещана и при шведските имигранти в САЩ, чиито жизнен стандарт (в условията на по-благоприятна за предприемачество среда) е с 50% по-висок от този на сънародниците им в Швеция.

• Между 1950 и 2005 г. населението на Швеция нараства от седем на девет милиона, но заради пречките пред разгръщането на предприемачеството, общият броят на работните места, създадени от частния сектор, е на практика нула.

Въпреки че шведите успяват да запазят високия си стандарт на живот в периода между 1970 и 2000 г., авторите на доклада считат, че истинският потенциал за развитие на шведската икономика далеч надхвърля резултатите, постигнати през тези три десетилетия. Нуждата от постепенно либерализиране на шведската икономика е изведена и в публикуван през 2006 г. доклад[3] на Европейската централна банка. Авторите на доклада стигат до заключението, че Швеция е на върха на т.нар. Крива на Лафер[4] и по-нататъшно увеличаване на данъците би имало толкова негативен ефект върху икономиката, че ще доведе до свиване на постъпленията.

Забелязващата се тенденция към постепенно либерализиране на шведската икономика и намаляване на държавното преразпределение е видна и от долната графика, която показва разходите на шведското правителство като процент от брутния вътрешен продукт на страната.

Източник: Евростат

В периода от 2001 до 2010 г. разходите на шведското правителство като процент от БВП са се свили от 54,5% на 53,0% (като в периода преди кризата това съотношение е дори и по-ниско), докато средното ниво на правителствените разходи на страните-членки на ЕС се е увеличило от 46,2% на 50,3% от БВП. Данните на Евростат показват, че реалният ръст на БВП на Швеция за 2010 г. е 5,6%, а средният ръст на БВП за ЕС е едва 1,8%. Очакванията са, че шведската икономика ще продължи да изпреварва средния темп на растеж в ЕС. По-нататъшната либерализация на страната ще доведе до повишаването на атрактивността ѝ в очите на чуждестранните инвеститори, особено на фона на цялостната нестабилност в съюза и еврозоната.

[1] The Swedish Model Reassessed: Affluence Despite the Welfare State, Nima Sanandaji

[2] Searching for the psychological foundations of fiscal illusion, Sanandaji / Wallace (2003)

[3] How Far Are We From The Slippery Slope? The Laffer Curve Revisited, Mathias Trabandt, Harald Uhlig (2010), European Central Bank

[4] Кривата на Лафер илюстрира механизма на увеличаването на приходите на държавата като следствие от увеличаването на данъчната тежест. Всяко по-нататъшно увеличаване на данъците след определена точка води до намаляване на приходите.