Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Мит ли е професионалната армия в България?

15.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата стана ясно, че според стратегическия преглед на отбранатавъвеждането на напълно професионална армия се отлага след 2010 г. Причинатаза това е, че във войската в момента няма достатъчно професионални войниции процесът на набирането им не протича с предвидената скорост.

ИПИ вече писа по въпроса за ползите от въвеждането на професионална армияи за разходите от настоящия модел (виж тук).

Няколко са аргументите против задължителната наборна служба и ще се опитамда ги посоча накратко. Първият и основен аргумент е, че тя фактически лишавачовека от правото свободно да разполага с живота си и самостоятелно да вземарешения. Това е изразено много убедително от Ейн Ранд, която казва:

“В една смесена икономика от всички нарушения на човешките права отстрана на държавата най-лошото е военната служба. Тя представлява анулиранена тези права.”

И още:

“Тя [военната служба] отрича фундаменталното право на човека – правотода живее – и възприема фундаменталния принцип на държавния контрол: човешкиятживот принадлежи на държавата и държавата може да се възползва от него катого принуди да се пожертва в битка. След като веднъж този принцип бъде приетостаналото е въпрос само на време.”

По същество военната служба е равносилна на робство, тъй като по времена изпълнението и човек се превръща в безправно същество, чиято единственазадача е да изпълнява волята на по-висшестоящите от него. Той няма правода не изпълнява заповедите им, освен в много редки случаи, независимо далитези заповеди не уронват честта и достойнството му и не го принуждават давърши неща, които иначе не би направил.

Освен това целта на задължителната повинност не е да се създаде по-силнаармия. Напротив, по този начин тя става много по-малко боеспособна отколкотоиначе би могла да бъде. За да са подготвени добре и за да могат да използваттехниката (макар и в момента доста остаряла и оскъдна) войниците са многопо-мотивирани, когато доброволно са избрали да вършат това. Това, коетопривържениците на повинността всъщност искат, е служба към нацията чрезизползване на почти безплатен труд, без значение какви са загубите от него.

А загубите наистина са големи. Част от тях не бихме опитвали да изчислим,тъй като са свързани непосредствено с човешкия живот. В резултат от задължителнатавоенна служба ежегодно загиват млади и перспективни хора, а много другиполучават увреждания, които в голяма степен или изцяло ги лишават от работоспособност.

Да не забравяме и близките на тези младежи, които също страдат от тезитрагични случаи.

Другите разходи са по-скоро материални и поради това по-лесно оценими.Те са алтернативните разходи за времето, през което младежите са в казармата.Това време може да бъде 6 или 9 месеца в зависимост от наличието на висшеобразование. През това време практически тези младежи не произвеждат нищои следователно не добавят стойност в икономиката.

Ползите за самите тях също са минимални – евентуално те се научават дастрелят с автомат, като за целта имат по 2-3 учебни стрелби по време наслужбата си. За сметка на това обаче, те загубват много знания и умения,които са придобили чрез образованието си и нямат възможност да придобиятнови, които да ги заместят. След излизането си от казармата те стават по-слабоконкурентни на пазара на труда, тъй като им трябва известен период за адаптацияи за възстановяване на квалификацията. Някои от младежите губят и работатаси, а други не могат през това време да си търсят такава. При сегашнатаситуация изглежда, че това е една от инициативите на правителството за намаляванена официалната безработица сред младите хора – те не въвеждат професионалнаармия, като по този начин по време на военната служба част от хората неса регистрирани като безработни и процентът на безработица е по-нисък. Такасе създава допълнителна безсмислена заетост, която увеличава държавнитеразходи.

В момента около 23 хил. младежи годишно служат задължително в армията.Допускаме, че те имат по-ниска производителност от средната за странатаи тя е около 80%. Все пак младите хора е възможно да не са усвоили всичкиумения, които са им необходими в работата, но от друга страна те имат повечеспособности свързани с компютрите и чуждите езици. Приемаме, че от тези23 хил. младежи биха работили около 75% - приблизително такъв е процентътна работещите в групата от 30 до 50 години. От направените допускания иданните за 2003 г. следва, че 146 млн. са загубени за икономиката порадизадължителната военна служба. Тези загуби ще се случват поне през следващитеот 6 до 11 години, така че общият ефект за икономиката е между 880 млн.и 1.6 млрд. лв.

Оправданието за протакането на реформата звучи много неубедително. Товае слабият интерес към записването на професионални войници. До известнастепен това се дължи на липсата на качества и мениджърски умения при военните,които нямат достатъчно подготвени хора в областта на човешките ресурси.При наличие на сравнително висок процент на безработица намирането на хораза работа през продължителен период, която предлага възможности за участиев мисии по целия свят и за допълнителни възнаграждения, не е толкова трудназадача. Друг е въпросът дали сред военните има желание реформата действителнода се случи и затова се стремят да не допуснат наемането на професионалнивойници.

През последните години числеността на армията беше значително намалена,но въпреки това все още не е достигнат оптималният и брой. Решението затова се определя от нуждите на отбраната и сигурността на страната, но вкрайна сметка се взема от политиците. Именно сред политиците обаче, тозивъпрос не е решен и няма постигнато твърдо съгласие. Те избират по-леснияпът на отлагане на трудните решения, за да запазят рейтинга си, но не отчитат,че по този начин влошават положението както на армията и страната, такаи за самите себе си.

Друг много важен аспект е модернизацията на въоръжението. Морално и физическиостарялото оръжие и комуникационна техника трябва да бъдат заменени с ново,съвременно, отговарящо на стандартите на НАТО оборудване и поне в това отношениеима консенсус. Цената обаче е много висока. Разходите за армията са фиксиранина равнище от 2.6% от брутния вътрешен продукт, но при сегашния модел около90% от тях са текущи разходи за издръжка, а капиталовите са силно ограничени.При едно евентуално въвеждане на напълно професионална армия с общ воененперсонал от 22 хил. души – войници и администрация - ще може част от текущитеразходи да се спести и с останалите пари да се обновява въоръжението.

Правителството предвижда допълнително около 1.2 млрд. лв. през следващите10 години, които да се изразходват извънбюджетно. Тази практика обаче епогрешна, тъй като контролът по съобразността на изразходените средствае още по-труден. Освен това при възлагането на обществените поръчки, свързанис отбраната, съществува възможността това да се случи по един напълно непрозраченначин и в резултат да се злоупотреби. Тъй като става въпрос за огромни суми,които се изземват от данъкоплатците, те имат право да научат за какво сеизползват парите им. В момента обаче това не става и заинтересованите лобитаправят всичко възможно да попречат на промяната към по-голяма отчетности откритост. Следователно част от реформата трябва да реши този проблемпо един приемлив за данъкоплатците начин.

Целта на реформата е армията да е боеспособна, да разполага със съвременнатехника и персонал, който умее да я използва. Армията трябва да бъде достатъчногъвкава и мобилна, за да може да реагира незабавно в случай на необходимост.За съжаление българската армия е далеч от изпълнението на тази цел и отлаганетона напълно професионалната армия допълнително забавя този процес. Засегаможем само да завиждаме на Чехия и Унгария, които преминават към професионалнаармия през настоящата година.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).