Мисията на МВФ – ще има ли някакъв резултат?

През седмицата започнаха отново преговори между представители на Международниявалутен фонд (МВФ) и българските власти по отношение на фискалната дисциплина,държавната инвестиционна компания и мерките за ограничаване ръста на кредитите.Резултатите ще очакваме през следващите няколко дни, но изглежда, че преговоритеняма да доведат до положителни последствия.

От началото на съвместната работа на българското правителство с МВФ представителитена тази авторитетна институция защитават принципите на строга фискална дисциплина,изразяваща се в ниски или нулеви бюджетни дефицити. Това се отнася кактоза периода преди въвеждането на валутния борд, така и след него. Преди 1997г. това изискване не беше спазено и наред с други грешки на управляващитетогава правителства доведе до значителна по размер криза, която причинитрайни негативни последствия за българските граждани. В резултат на товасъществено се понижиха реалните доходи на хората, намаляха спестяваниятаи инвестициите, увеличи се несигурността, получи се значително преразпределениена доходите и се създадоха негативни очаквания за бъдещето.

През втория период обаче, поддържането на ниски бюджетни дефицити бешеособено важно и от гледна точка валутния борд и избягването на проблемас “двойните дефицити” (в държавния бюджет и по текущата сметка на платежниябаланс), които се разглеждат като опасност пред нормалното функциониранена този режим. Това беше осъзнато от българските правителства и по тазипричина след 1997 г. консолидираният държавен бюджет е като цяло балансиран,като през някои години се наблюдава дори излишък.

През последните няколко години обаче, възникна друга тенденция, свързанас бюджетния процес – въпреки че се спазва изискването за нулев или многоблизък до нулев дефицит, се планират по-ниски приходи от действително реализираните,което дава възможност за дискреционни разходи в края на годината предимнос популистки цели. Най-силно проявление на тази тенденция имаше през 2004г., когато развитието на приходите и разходите в държавния бюджет подсказваше,че ще се реализира голям по размер излишък и Институтът за пазарна икономиканаправи прогноза за преизпълнението на приходите още в средата на годината,която после се оказа и най-точната спрямо тези на министерството на финанситеи на МВФ.

При големите по размер приходи целта за нисък дефицит беше лесно изпълнима,но това даде възможност на правителството за допълнителни разходи в рамкитена получения излишък. Въпреки усилията на управляващите те не успяха даизпълнят целта си през 2004 г. и преди създаването на държавната инвестиционнакомпания имаше излишък от около 660 млн. лв. Капиталът на тази компаниябеше определен първоначално да е в размер на 260 млн. лв., но после бешеповишен до 340 млн. лв. Именно това в момента е основният предмет на преговоримежду МВФ и правителството. Естествено представителите на Фонда имат право,когато твърдят, че тези разходи трябва да бъдат ограничени, макар че аргументитеим да са различни от нашите. Единствената цел на това харчене ще бъде финансиранена предизборни проекти на управляващото мнозинство. Ефективността на тезипроекти ще бъде съмнителна и те ще са насочени по-скоро към привличане навниманието на избирателите, отколкото някаква голяма обществена полза.

Освен това, според информация от пресата, проектите се намират в началнатаси фаза, а до изборите остават около 3 месеца. Това време може и да се неокаже достатъчно за правителството да успее да похарчи всички пари и товаби било положително развитие. Това до известна степен решава и проблемите,които притесняват представителите на Фонда. Що се отнася до фискалната дисциплинапрез 2005 г. то преговорите трябва да се водят след провеждането на изборитес новото правителство. Дори то отново да бъде излъчено от сегашната управляващакоалиция е ясно, че преговорите трябва да се проведат отново, защото тогавато ще има различен състав и други цели, така че сегашната мисия не можеда доведе до някакви съществени резултати.
МВФ не можа да повлияе позитивно на правителството относно повишението наминималната работна заплата и вероятно няма да може да постигне желанотои сега.

Причината за това е намаляващата роля на МВФ, тъй като той вече не се разглеждакато единствен източник на кредити за правителството вследствие на по-добриядостъп до международните финансови пазари и реализираните няколко емисиина държавни облигации. Самият характер на последното споразумение – предпазно– показва, че от двете страни се разбира, че влиянието на Фонда е по-малкои оттам се ограничава и функцията му на външен коректив на действията направителството. Това, както изглежда, ще има по-скоро негативни последициза българската икономика, тъй като в повечето случаи съветите на Фонда бяхав правилната посока макар понякога аргументите им да не бяха съвсем точни.За съжаление, от последните препоръки на представителите на МВФ бяха приетисамо тези, свързани с рестрикциите върху кредитите, чиито ефект не е еднозначени по-скоро е негативен.

Като цяло може да се каже, че вероятно МВФ няма да може да повлияе на правителствотопо отношение на харченето на средствата от бюджета, а по-скоро краткотовреме до изборите няма да позволи изразходването на предвидените пари. Всепак в това отношение съществуват множество възможности, но остава надеждатаче здравият разум в правителството по някакъв начин ще надделее.

В такава ситуация сме длъжни да припомним и обещанията, дадени в началотона мандата, за преразпределение през бюджета на 35% от БВП. Това обещаниебеше системно нарушавано и преразпределението през всяка от годините след2001 нарастваше като през 2004 г. достигна около 41.7% от БВП. Ясно е, чепрез този мандат обещанието няма да бъде спазено, но поне в оставащото времеможе да се предприемат някои действия, които да намалят негативните ефектиот това. Например тези 340 млн. лв. от държавната инвестиционна компаниябиха могли вместо това да се използват за намаление на данъците. Те бихабили достатъчни например за намаление на данъка върху печалбата до 10% ощепрез 2005 г., което би направило България по-привлекателно място за инвестициии съответно би насърчило икономическия растеж. Това обаче, зависи от волятана управляващите и те би трябвало да вземат това решение колкото е възможнопо-бързо.