Мисията на МВФ – сериал с продължение

Приключи поредната мисия на представителите на Международния валутен фонд за преглед на предпазното споразумение. Резултатите от това са постигнатите договорености с Българската народна банка и правителството за провежданата стопанска политика през 2006 г.

Резултатите до голяма степен съвпадат с предварителните очаквания поради желанието на българските власти споразумението да бъде успешно приключено. Поддържането на добро взаимодействие с Фонда предполага и евентуалното продължение на споразумението поне до края на 2006 г., тъй като то изтича през месец септември.

БНБ ще предприеме нови мерки за ограничаване растежа на кредитите, които този път са по-слабо рестриктивни от предходните. Те се изразяват в изпращане на писмо от централната банка, с което се препоръчва провеждането на по-предпазлива кредитна политика. Месечният доход, който остава на член от семейство след изплащането на вноските по кредита, се препоръчва да бъде в размер от поне 100 лв. Останалите мерки ще имат задължителен характер. Рисковото тегло на ипотечните кредити, които са над 50% от стойността на имота, става 100%, докато в противен случай рисковото тегло е 50%. Следователно банката трябва да разполага с по-голяма капиталова база, която да покрива кредитния риск. Третата мярка е отчитането на закупените от банката корпоративни облигации като кредити към съответните лица. Такава практика се използваше отчасти за заобикаляне на съществуващите до сега регулации и централната банка се стреми да премахне тази вратичка в законодателството.

Разговорите между БНБ и търговските банки за охлаждане на кредитната експанзия са добър подход, който отразява загрижеността на регулаторите за стабилността на банковата система. Напомнянето, че съществува кредитен риск и той може да доведе до неблагоприятни последици, представлява добър съвет, макар че мениджърите на банките би трябвало отдавна и сами да са осъзнали това. Все пак изглежда, че това не даде резултат по-рано и вероятно ситуацията няма да се промени. По тази причина ще бъдат предприети и други административни действия, които да засилят ефекта.

Като цяло новите мерки отново променят средата за банков бизнес и увеличават на разходите на време и пари за съобразяване със законодателството. Честите промени в нормативната уредба създават несигурност и затрудняват процеса на планирането на разходите, а оттам и на общия финансов резултат. Въпреки че конкретните мерки се обсъждат със засегнатите банки, те отново причиняват пазарни изкривявания. Заедно с това резултатът от отделните мерки е неясен, а постигането на зададените количествени цели трябваше да се случи в относително кратък срок. Логично е, че забавяне в темпа на нарастване на кредитите от 50% на 30% или дори 20% трудно може да се осъществи, особено при наличие на фактори, които действат в обратната посока като ниските лихви в Еврозоната и нарастващите (макар и бавно) възможности за инвестиране в страната.

Мерките, които засягат пряко количеството на кредитите, всъщност са насочени към запазване на качеството им и оттам на финансовата стабилност, поддържането на която е задължение на БНБ. В тази насока обаче не се предприемат някои действия, които биха могли действително да бъдат полезни в това отношение. Такива биха били например промяната в системата за застраховане на депозитите в зависимост от риска за съответната банка и въвеждането на процент за съзастраховане, категорично изявление от страна на централната банка, че не би рефинансирала неплатежоспособни банки и ограничаването на регламентираните възможности за използване на функцията кредитор от последна инстанция в случай на ликвидни затруднения. Друга мярка, която е насочена към по-голяма информираност на икономическата публика относно рисковете пред финансовата система, е подготвянето на доклад за финансовата стабилност. Такива доклади се правят не само в развити страни като Великобритания, Швеция и Япония, но и новоприсъединилите се към ЕС – Естония, Латвия, Полша, Унгария и др. За съжаление БНБ или изостава в тази насока, или не обявява публично резултатите от подобни изследвания.

Другият аспект на сътрудничеството с МВФ се отнася до действията на правителството. Пред него се поставя изискването за поддържане на излишък по консолидирания бюджет с цел компенсиране на дефицита по текущата сметка. Тези действия няма да дадат желания резултат, тъй като изземването на повече пари от данъкоплатците означава, че се губят възможности за частни инвестиции, което ще ограничи и бъдещото производство. Опитът да се намали вносът по този начин води до ограничаване на износа, което в крайна сметка не променя ситуацията в по-дългосрочен план.

Искането за реформи в здравеопазването и образованието обаче, е нещо, което е наистина важно и трябва да бъде изпълнено. Тези сектори, които са доминирани от държавата, се характеризират с неефективност на разходите и влошаване на качеството на предоставените услуги. Всяка година българите изразходват все повече средства за финансиране на тези услуги, срещу което получават все по-малко. По тази причина те от една страна търсят алтернативно доставяне от частния сектор, където качеството е по-високо, а от друга са демотивирани да участват в държавната система и да плащат за нея във вид на данъци.

Една от тези две системи – образованието – е особено важна предпоставка за постигането на ускорен стопански растеж в дългосрочен период. Качественото образование, което отговаря на изискванията на трудовия пазар не само в страната, но и по света, трябва да осигури човешкия ресурс, който да има по-висока производителност на труда и да генерира по-високи доходи. Това ще даде възможност към преминаване към производства с по-висока добавена стойност и ще повиши конкурентоспособността на българските фирми. Ето защо са необходими навременни и бързи действия за подобряване на образованието, които трябва да започнат още през 2006 г.

Друго действие, прието по препоръка на МВФ, е премахването на добавките за прослужено време към заплатата (1). Тази мярка има за цел да разреши един доста сериозен проблем – ниската заетост сред хората на възраст над 50 години. Една от причините за тази ниска заетост е изискването за добавка към заплатата, което означава, че , когато се избира между по-млад човек с трудов стаж от 5 години и по-възрастен човек със стаж от 25 години при относително еднакви умения , ще бъде избран по-младият, тъй като официалната му заплата ще бъде по-ниска. Другият вариант е да се предпочете по-възрастният, но да се не спази изискването и заетостта да е неформална.

Като цяло споразумението с Международния валутен фонд води както до положителни, така и до отрицателни последствия за българската икономика. МВФ служи като външен наблюдател, който има за цел да ограничи разходите на правителството. Изтичането на споразумението преди края на годината обаче, може да даде възможност на правителството да изпълни ангажиментите си и след това да започне да харчи. По тази причина продължаването на споразумението поне до края на 2006 г. е препоръчително. Изискването за бюджетен излишък означава, че при очакваното преизпълнение на приходите от поне 1 млрд. лв. просто тези средства няма да бъдат похарчени предизборно за неефективни проекти. От друга страна МВФ не трябва да се използва като оправдание ако за пореден път бъде пропусната възможността за намаление на данъците.

Що се отнася на отношенията на Фонда с Българската народна банка изглежда за момента, че препоръките за по-ограничителни действия няма да се приемат напълно. Това обаче, не означава, че това няма да се случи в рамките на следващите няколко месеца, особено ако темпът на нарастване на кредитите не се забавя според прогнозите на централната банка.

–––––––––-

(1) Тази тема подробно е разгледана в друга статия от този бюлетин “Премахването на надбавките за стаж е от полза за работещите”