Министерството на финансите срещу ВСС
На 26-ти октомври Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет за 2016 г., в който може да се прочете следния текст:
§ 2. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 69 и 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г., Решение № 10 на Конституционния съд на РБ – бр. 93 от 2011 г.; изм. бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и бр. 107 от2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) чл. 218, ал. 2 се изменя така:
„(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.“
Ако по-горният текст се приеме, това ще означава, че всяка година в правомощията на Народното събрание ще бъде да определя/изменя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Сегашната уредба в чл. 218, ал. 2 на Закона за съдебната власт предвижда, че магистратските заплати са зависими единствено от средномесечната работна заплата в бюджетната сфера, която е обективна статистическа величина. Тази уредба не предполага правомощия на нито един държавен орган да намалява или увеличава заплатите на магистратите по свое усмотрение. Това е и основна гаранция за финансовата независимост на съдиите, прокурорите и следователите.
В проектозакона за държавния бюджет 2016 г. Министерството на финансите е предложило 473 млн. лв. бюджет на съдебната власт – толкова, колкото беше и миналогодишният бюджет. Предложеното е с 69 млн. лв. по-малко от най-пестеливия вариант на Висшия съдебен съвет. Коментар по трите варианта, предложени от ВСС на Министерски съвет през август, можете да видите тук. И трите варианта съдържаха индексиране на заплатите на магистратите спрямо актуалното средномесечно възнаграждение в бюджетната сфера в унисон с чл. 218 от Закона за съдебната власт. С писмото си до ВСС от 02.10.2015 г. обаче министърът на финансите разясни, че условията за формиране на възнагражденията на магистратите и служителите в съдебната власт са по-благоприятни от тези в държавната администрация – например при съдебните служители все още има процент прослужено време за разлика от държавната администрация. В писмото се изтъкваше още, че средствата за персонал във всички държавни организации са били намалени с 10% за 2015 г. с изключение на тези на съдебната власт. Също така припомни:
„Една от основните мерки, заложени в стратегията /за продължаване на реформата в съдебната система – бел. авт./ е провеждане на реформата в съдебната карта на районните съдилища, на база механизъм за оценка на работната натовареност на индивидуално и институционално ниво. Изводите и оценките за промените в съдебната карта ще подпомогнат и предпоставят процеса на разпределение на материалните ресурси, като средствата за възнаграждения следва да са израз на ефективното изпълнение на заложените цели.”
Финанси срещу реформи е добра политика сама по себе си. Действията на министъра на финансите и на Висшия съдебен съвет обаче разкриват два много сериозни проблема:
1/ Промяната в начина на формиране на възнаграждението на магистратите така, че то да стане зависимо всяка година от волята на Народното събрание (което най-често приема становището на правителството), означава, че се увеличава зависимостта на съдебната власт от изпълнителната и законодателната. Променяйки по този генерален начин уредбата на възнагражденията в съдебната власт, Горанов премахва една от сериозните гаранции за независимостта на тази власт, а именно финансовата независимост на магистратите.
2/ Висшият съдебен съвет не обвързва своите предложения за бюджет на съдебната власт с реални реформи нито на съдебната карта, нито на различните дейности и функции, които могат да бъдат оптимизирани или редуцирани.
Това поведение на двата органа говори повече за нежелание за диалог и разбиране, отколкото на добронамерен опит за разрешаване на проблемите в правосъдието. Подкрепяме желанието на министъра на финансите да обвърже бюджета с реформите, но не считаме, че това трябва да става за сметка на финансовата независимост на магистратите.
На фона на предлаганата актуализация на бюджета за 2015 г. възниква и въпросът как апелът на министър Горанов за по-ниски разходи за персонал в Съдебната власт се покрива с близо 390-те млн. лв. допълнителни държавни разходи, заложени в ревизирания бюджет. От тях 187 млн. лв. са именно разходи за персонал в три министерства – Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и Министерство на правосъдието.
