Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Минималните осигурителни прагове растат най-бързо при ниско квалифицирания труд

Автор: Калоян Стайков / 24.08.2012
Оцени тази статия:

Въпреки наличието на минимална работна заплата в България, минималното възнаграждението в редица икономически дейности не зависи от нея, а от минималния осигурителен доход (МОД). През 2012 г. такива прагове има в 85 икономически дейности, което е сериозен ръст в сравнение с 2004 г., когато са засягали едва 55 дейности.

Независимо от големия брой дейности, които са обхванати, значителна част от заетите в икономиката са концентрирани в 10 икономически сфери, в които се наблюдава интересно развитие в периода 2004-2012 г. В тях средният ръст на МОД е най-висок при помощния персонал и професиите неизискващи професионална квалификация (Графика 1). Това е труд, който е сравнително ниско квалифициран, особено в сравнение с ръководните и специализирани кадри и съответно по-ниско заплатен.

Другото, което прави впечатление, е че няма длъжност, в която ръстът е по-малък от 144%. В същото време за периода 2003-2011 г. средният доходът на лице се увеличава със 75% или близо двойно по-бавно. Това обаче са номинални стойности и ако от тях приспаднем инфлацията за периода – 51%, излиза че реално МОД се увеличават близо 4 пъти по-бързо от реалния доход на лице в страната.

Графика 1

Източник: Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване в периода 2004-2012 г., изчисления на ИПИ

 

Прави впечатление, че най-голям ръст на МОД има при дейностите на болници, а най-малък – в строителството. Най-големи опасения за укриване на доходи има именно в строителството и малкият ръст на МОД, който уж трябва да изсветли тези доходи, точно в този сектор показва, че управляващите през последните години използват осигурителните прагове с друга цел.

 

Графика 2

Източник: Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване в периода 2004-2012 г., изчисления на ИПИ

 

Интересно е, че има сектори, където ръстът на праговете е далеч над средния, като например дейността на болниците. МОД за специалисти и помощен персонал се увеличават близо три пъти и половина. В държавното управление има ръстове от над 160%, в образованието – над 140%. Тези увеличения далеч изпреварват ръста на производителността, която крета с не повече от 4% годишно. Единственото друго обяснение е изсветляване на доходите. Повечето болници са общински или държавни, основната част от образованието – също, в които не би трябвало да има недеклрарирани доходи. И единственото друго обяснение остава политика за увеличаване на доходите, която обаче не е съобразена нито с възможностите на икономиката, нито с възможностите на бюджетите в държавния и частния сектори, нито с нищо.

Каквито и да са обясненията, политиката за увеличаване на МОД през последните години изглежда в най-добрия случай непоследователна и объркана. Изглежда целта ѝ е в по-малка степен изсветляване на икономиката и повече повишаване на доходите, независимо на каква цена се прави.

 

Ефекти

За всеки здравомислещ човек е ясно, че ако разходите да се осигуряваш нарастват по закон в пъти по-бързо от заплатата ти, работодателят има няколко опции за действие:

  • Да те уволни – вече му струваш много скъпо и ако не произвеждаш повече, то няма логика да те задържи;
  • Да ти намали заплатата – възможно е заплатата да е под МОД, но над минималната работна заплата;
  • Да ти плаща под масата – така няма да се налага да се съобразява с повишените от държавата МОД;
  • Да фалира – ако спазва всички закони, то работодателят има по-високи разходи за труд, заедно с повишаващи се цени на енергия, горива и т.н. Ако производителността на компанията не расте с подобни темпове, тя става тотално неконкурентна и просто губи пазар.

И четирите варианта не са благоприятни за работника, работодателя, държавата, синдикатите. Защо тогава този подход продължава да се използва?