Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Минимални осигурителни прагове и универсалност на осигурителното бреме

Автор: ИПИ / 10.01.2007
Оцени тази статия:

През седмицата КНСБ обяви, че са договорени минималните осигурителни прагове за 2004 г. в 41 от общо 50 отрасъла. Тези прагове се увеличават средно с 6-7 %, като най-голямо е увеличението в туризма (с 43 % до 47 %), шивашката индустрия (с 41 % до 45% ) и в добивната индустрия (с 15 % до 25 %). Без промяна са праговете в 16 категории икономически дейности. Въпреки че статуса на това договаряне все още не е ясен (засега нито една работодателска организация не е подвърдила официално съгласието си), публичната изява на КНСБ дава следните послания:

1/ Възприетата схема за определяне на осигурителните прагове предвижда тяхното актуализиране всяка година след договаряне между синдикатите и работодателите. Както обаче показва практиката, договарянето не става с всички работодатели, а взетите решения стават задължителни за всички по силата на административен акт. Няма прозрачност и по отношение на конкретния механизъм при определянето на минималните доходи. В конкретния случай например, не става ясно поради какви обстоятелства и по какви критерии в едни отрасли има скок в равнището на праговете, а в други-не. Това създава условия за административен (и синдикален) натиск върху отделни отрасли и за субективизъм при определянето на равнищата на минималните прагове, намалявайки свободата на бизнеса. Така никой работодател в никой отрасъл не може да бъде сигурен, че при следващото договаряне той няма да е “на мушката”.

2/ В подкрепа на тезата за неясния и непрозрачен механизъм на определяне на минималните прагове е факта, че в някои сектори се предвиждат сериозни увеличения (например до 47 % в туризма), без да е налице съществена промяна в икономическата ситуация в бранша и при относително ниско ниво на инфлация. Не са налице и официални данни за нивото на реалната заплата по сектори и региони, които да оправдават по-високите прагове. Освен това договорените прагове не отчитат регионалните особености на пазара на труда (в един и същ отрасъл и една и съща професионална категория заплатите се различават значително в София и Каспичан, например), както и големината на отделните фирми (по-големите работодатели по-лесно могат да поемат увеличените разходи за труд от малките). Това води до риск от налагане на осигурителни прагове, които са по-високи от реалните заплати (те все още нямат статут на минимална заплата). Там, където това се случи, работниците ще се осигуряват върху неполучени от тях суми.

3/ Увеличаването (в някои случаи съществено) на минималните осигурителни прагове е против интересите както на работодателите, така и на работниците, защото води до изземване на повече доход. За работодателите то означава по-големи реални разходи за труд (все още 75 % от осигуровката са за тяхна сметка), а за работниците крайния ефект е намаляване на разполагаемия доход (с тенденция за още по-голямо намаляване след 2005 г., когато личния дял в осигурителната вноска ще започне да расте, докато достигне 50 % през 2009 г.). Например, ако се приеме предложението за нарастване на осигурителния праг в туризма с 47 %, то заетия в туризма, който се осигурява върху минималния осигурителен доход, през 2004 г. ще плаща с 47 % повече лична осигурителна вноска, отколкото е плащал през 2003 г. В същото време малко вероятно е реалните доходи в туризма да нарастнат с 47 % за една година. Резултатът е нарастване (вместо обещаното намаляване) на осигурителното бреме, задържане на ръста на заплатите (или намаляването им до размера на осигурителните прагове с оглед компенсиране на увеличените разходи за труд), особено в определени сектори и по-трудно преминаване от по-нископродуктивни към по-високопродуктивни работни места, закриване на работни места и в крайна сметка – по-негъвкав пазар на труда.

4/ От друга страна увеличаването на минималния осигурителен доход не означава непременно повече приходи в осигурителните фондове. Това е така, защото принципно работодателите са длъжни да осигуряват работниците си върху пълната сума на трудовото им възнаграждение. Тоест, ако в даден бранш се плащат по-високи заплати от установените прагове, то с вдигането на праговете осигуровките ще останат непроменени.

5/ Неравномерното нарастване на праговете означава най-вече нарушаване на принципа на универсалност на осигурителното бреме и създава неравно третиране на осигуряващи се и фирми в зависимост от отрасловата заетост. В същото време липсва стимул за осигуряване върху по-високи доходи поради преразпределителния характер на пенсионно-осигурителната система. Възможният и твърде вероятен резултат от всичко това е нова вълна на укриване на доход и повече неформална заетост.