Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Минималната заплата и пазарът на труда: приятели или врагове?

Автор: Павлин Лазаров* / 10.09.2010
Оцени тази статия:

Мина-не мина време и темата за минималната работна заплата (МРЗ) отново завладя публичното пространство[1]. Тази седмица Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов разбуни  духовете с твърдото си заявление, че ще внесе предложение минималната заплата да бъде вдигната от 240 на 270 лв. от началото на следващата година. Според данни на НОИ възможното увеличение ще засегне над 400 000 работещи, които в момента получават под 270 лв.

До какво би довело това? От една страна, управляващите очакват, че това ще увеличи сумата на събираните осигуровки, но това може да се случи само при положение, че същите работници продължат да бъдат осигурявани на новото ниво (тоест не се предизвика преминаване към сивия сектор) и не биват освобождавани. От друга страна, когато думите „заплата” и „увеличение” присъстват в едно и също изречение, първосигнално обществото реагира с одобрение. В случая с минималната работната заплата, обаче, ще има малко печеливши, и много губещи.

В общия случай, работодателят ще бъде поставен пред следния казус. Ако работодателят прецени, че даден работник произвежда по-малко, отколкото получава (сиреч пределните разходи за труд превишават пределните приходи), то тогава той може да го уволни и да намери по-квалифициран кадър, който да носи по-висока добавена стойност. Друг вариант е работното място да се закрие поради нерентабилност от поддържането му, като дейността се разпредели между останалите служители. Тоест губещи ще бъдат както работодателите, така и самите работници. Всеки един предприемач се интересува от разходите за навлизане и оставане в бизнеса. Когато те са високи, предприемачите са по-малко. Разходи ще търпи и държавата (по оценка около 25 млн. лева), тъй като към момента над 23% от получаващите МРЗ са в публичния сектор.

Работодателите ще търпят негативи и по линия на ефективността на самите работници. Как работникът би бил мотивиран да изпълнява по-отговорно и по-съвестно задълженията си, след като знае, че така или иначе получава фиксирана заплата, под която не може да падне? А дали няма да премине под знамето на сивата икономика, ако е застрашен да загуби работата си[2]? По-квалифицираните пък няма да получат пропорционални увеличение на възнагражденията си, както това ще стане при нискоквалифицираните.

Друг е въпросът за намесата на държавата в отношенията между работодател и служител. Тя казва на единия как да компенсира другия, а на другия – какво да очаква. Ако начертаем линията на МРЗ, то тя неизбежно ще е с положителен наклон и строго нарастваща. Но ако се начертае линия, която отразява ползите от такава тенденция, дали тя би имала същата посока?

 

* Стажант в ИПИ.

 


[1] Критиките към МРЗ са коментирани нееднократно в предишни броеве на бюлетина – виж например тук и тук.

[2] Тази седмица беше представено изследване на Асоциацията на индустриалния капитал и Националния статистически институт, което разкри, че всеки четвърти българин е готов да работи в сивия сектор. Виж тук