Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Миналото на републиканците показва подкрепа за свиване на разходите*

Автор: Ричард Ран** / 08.10.2010
Оцени тази статия:

Данните за повече от 30 години доказват фискалното превъзходство на републиканците

 

Дали наистина републиканците ще намалят разходите ако получат мнозинство в Конгреса? Те обещаха да намалят разходите, вместо да увеличават данъците. Първият тест за тях може да се състои още на 1ви декември, когато Националната комисия за фискална отговорност и реформа (по-известна като Комисия за намаляване на дефицита на президента Обама) ще публикува своя доклад. Анализаторите залагат, че комисията ще препоръча нещо от рода на 3 долара намаляване на разходите за всеки долар увеличени данъци. Има ли смисъл в това и дали републиканците ще прегърнат идеята?

Увеличаването на данъците за справяне с проблема с прекомерните разходи е безумно решение. По-голямата част от изследванията за оптималния размер на правителството показват, че правителството на САЩ вече е твърде голямо, за да се постигнат максимален икономически растеж и национално благосъстояние. В такъв случай, какъв е смисълът да се увеличават данъците, което ще намали темпа на икономически растеж и ще доведе до по-високи нива на безработица, което от своя страна ще засили натиска върху политиците да харчат повече? Медиите (основно тези с леви възгледи) ще определят препоръките като справедлив и балансиран компромис, но същевременно ще пропуснат да отбележат, че, сами по себе си, намаленията в правителствените харчове биха довели до по-добри резултати. Ще се чуят и редовните изтерзани гласове, че разходите са необходими и каквито и да било съкращения са невъзможни – напълно неверни, разбира се.

Републиканците ще бъдат под голям натиск от страна на медиите да подкрепят увеличаване на данъците в замяна на намаляване на разходите. В началото на 80-те години на миналия век президентът Рейгън стана страна по подобна сделка – той прие малко увеличение на данъците в замяна на обещания за големи съкращения на разходите. Демократите, които контролираха Конгреса по това време, спазиха сделката в първата й част, но не намалиха разходите.

Припомняйки си историята и за да покажат, че са сериозни, републиканците трябва да бъдат твърди и да кажат „не” на предложенията, което няма да е лесно, тъй като има няколко видни представители на Републиканската партия сред членовете на комисията. Като се има предвид, че за първи път демократите не успяха да прокарат бюджета и голяма част от разходите на правителството ще са продължаващо финансиране на съществуващи програми, републиканците ще се изправят пред редица бюджетни решения още в началото на новата година. Ако г-н Обама наложи вето на техните законопроекти въз основа на твърдението, че тези програми не харчат достатъчно средства, ще се получи сериозно противопоставяне и ще бъде интересно да се види дали републиканците са по-умни, отколкото бяха през 1995 г., когато президентът Клинтън ги обвини, че блокират правителството.

Демократите са контролирали Конгреса през 12 от последните 30 години, а републиканците - в продължение на 11. През останалите седем години двете партии са контролирали по една от камарите на Конгреса. Както може да се види от таблицата, през годините, в които републиканците са били на власт, държавните разходи са били средно с 10% по-ниски отколкото през годините на управление на демократите. И, както показах в статията си от миналата седмица[1], за последните 30 години средният дефицит като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) по време на управление на републиканците е около четири пъти по-нисък, отколкото при управлението на демократите. В резултат на това, републиканците от Конгреса могат с основание да твърдят, че те са по-фискално отговорни от демократите и че са партията, подкрепяща по-малко правителство.

 

Фискална отговорност

(1981-2010)

Партия на власт

Средно държавни разходи

(% от БВП)

Средна оценка на губернаторите

Демократи

21,8

47 (среден 3)

Републиканци

19,5

56 (мн. добър 5)

 

През изминалата седмица, Института Катон публикува своя годишен Доклад за фискалната политика на американските губернатори: 2010. Авторът Крис Едуардс пише, че докладът "използва статистически данни, за да оцени губернаторите на база техните данъчни и разходни политики - губернатори, които са намалявали данъците и разходите в най-голяма степен, получават най-високите оценки, а тези, които са увеличавали данъците и разходите, получават ниски оценки”. От четиримата губернатори, получили отличен 6, трима са републиканци (Марк Санфорд на Южна Каролина, Боби Джиндъл на Луизиана, Тим Поленти на Минесота), а един е демократ - Джо Манчин на Западна Вирджиния. От седемте губернатори, получили слаб 2, шестима са демократи (Кристин Грегоар на Вашингтон, Джеймс Е. Дойл на Уисконсин, Бил Ритър Мл. на Колорадо, Пат Куин на Илинойс, Дейвид Патерсън на Ню Йорк, и Теодор Р. Кулонгски на Орегон) и един е републиканец - М. Джоуди Рел на Кънектикът. Като цяло, републиканците са със средна оценка много добър 5, което е значително по-добро представяне от това на демократите, които получават среден 3. Отново, републиканците може основателно да твърдят, че са по-фискално отговорни от демократите, на база поведението си в миналото.

Истинската причина за известна доза оптимизъм на разходния фронт е, че ако републиканците не поемат контрола над Камарата на представителите, новият председател на Бюджетната комисия  вероятно ще бъде Пол Райън, брилянтен млад конгресмен от Уисконсин, един от "младите пушки". Г-н Райън се отличава като единственият член на Конгреса на САЩ, разработил цялостен план за бюджет, в който се обръща внимание и на социалните програми. „Пътната карта" на г-н Райън в крайна сметка стабилизира разходите на около 19 на сто от БВП, което ще осигури балансиран бюджет без увеличение на данъците или драконовски съкращения в разходната част. „Младите пушки”, подкрепящи рязане на бюджета, ще срещнат яростна съпротива от старите  републиканци-прахосници, предвождани от конгресмена Джери Луис от Калифорния, който е гласен за председател на комисията, разпределяща държавните разходи (Appropriations Committee). Страната ще спечели ако „младите пушки” спечелят.

 

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 4 октомври 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Филип Колев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.

 


[1] Виж тук.