Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Милиардите от приватизацията: аритметика и заблуди

16.12.2006
Оцени тази статия:

От януари миналата година прокуратурата твърди, че от приватизацията били“отмъкнати” около 20 милиарда лева, защото такава била стойността на подлежащитена приватизация активи, а осъществените сделки били по цена, която е десетпъти по ниска.

Тук ще напомним източниците на тези сметки, ще покажем, че – защото сеосновават на грешно разбиране на понятието “цена” – са възможни точно противоположни,макар и все така условни, сметки, и ще направим оценка на твърдението заизчезналите милиарди от различни гледища.

Откъде тръгват заблудите?

1. Най-ранната оценка на подлежащите на приватизация предприятия е от краяна 1992 – началото на 1993 г. Тогава за първи се появява възгледът за наличните“двадесет и няколко милиарда” германски марки (днешни лева) активи. Естественотази сметка е “на коляно” и по никакъв начин не е предвиждане на продажнацена. Ролята на тези оценки е да служат като ориентир в процеса на продажба.

2. След това подобни сметки бяха използвани за оценка на предприятия, раздържавенипо линия на масовата приватизация. И тук не става дума за предполагаемацена.

3. През 2001 г., в проекта за “балата книга” за предишното управление върхутази сметка се строи предположението, че двадесет и няколко милиарда е цената,на която е трябвало да се продадат предприятията. От там следва силогизмът,че щом общият (всички платежни инструменти плюс инвестициите по приватизационнидоговори) финансов резултат от продажбите е 9-10 милиарда лева, горе-долутолкова е и пропусната полза – потенциалната “сума на облагодетелстването”от приватизацията. Един депутат от мнозинството често повтаря тази цифрав посветени на приватизацията заседания на комисията по икономическа политика.

4. Прокуратурата всъщност се опира на горните три източника, като от ориентировъчнатаоценка от началото на 90-те изважда платените пари в наличност и получавадвойно по-голяма сума на “облагодетелстването”.

5. Обстоятелството, че по някой друг милиард се губи в различната употребана тази аритметика, не е от съществено значение. Важното, че като основана цената се взема представата на продавача за своята стока, преди началотона продажбата. И икономиката, и бизнесът боравят с друго понятие за “цена”– това е договорената стойност между купувача и продавача.

Свобода на договарянето и абсурдизъм на сметките
“Договарянето” много рядко е свободно. Такова определение важи само за продаденитена търг предприятия – вероятно 7-8 на сто от всички сделки. Останалите предприятияса продадени при преговори, правила за които се появиха късно. Законоватапричина преговорите да са преобладаващият начин на сключване на сделки ев това, че с приватизационния закон на раздържавяването са вменени различниот самото раздържавяване цели: да се дадат акции на работниците и управителите,да се запазят работни места, да се задържат предметът на дейността, маркатаи “реномето” на предприятието, да се възстанови околната среда и много други.

Доколкото понятието “цена” в реториката на прокуратурата е условно, възможниса алтернативни сметки. Те са толкова възможни и вероятни, колкото и сметкитена прокуратурата (които никой не е видял).

Ако вземем например общия финансов резултат, пресметнат според слученитедоговори за приватизация - 9-10 милиарда; ако към него добавим запазенитеи създадените за пет години работни места, изразени като средна заплатаот 200 лева, т.е. 3 милиарда; ако към него добавим активите, заделени замасова приватизация – примерно 2 милиарда; и още 4 милиарда раздадени дяловена правоимащи (работници и управители), и още условни 2-3 милиарда за реституционниправа (част от които все още са на пазара като платежно средство) – ще сеполучи, че общата ефективно получена цена е равна сумата, възприета за основенаргумент от прокуратурата.

Какво означава този абсурд?
От морална гледна точка, твърденията за такава действителна цена на приватизиранитеактиви са нещо като публичен донос.

От икономическо и делово гледище, тази цена е просто абсурд.

Политически погледнато, ако този възглед е в основата на прокурорскитедействия, то вероятно става дума по-скоро за политическо преследване. Товапреследване, ще се насочи рано или късно към онези, които го направиха възможно– сегашните управляващи. То засега служи добре за размиване на авторитена политическите деятели, свързани със СДС, независимо от множественосттана техните имена. Особеното на това политическо преследване е, че то незасяга социалистите: просто те почти нищо не са приватизирали.

От историческо гледище, става дума за реванш, отмъщение в интерес на онези,които контролираха икономиката преди 1997 г. и във вреда на тези, коитоприватизираха, въведоха ред в икономиката и направиха възможно производствотона благосъстояние в бъдеще.

От позициите на мандата и на длъжностната характеристика на прокуратурата,гоненето на тези милиарди е по-безперспективно от гоненето на вятъра. Първо– те са илюзорни, второ – очевидно е, че всички или почти всички сделкиса били сключвани според правилата.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).