Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Милен Велчев: В защита на либертарианството и нулевия данък

16.12.2006
Оцени тази статия:

АКАДЕМИЧНО СЛОВОНА МИНИСТЪР ВЕЛЧЕВ НА ТЕМА: "НЕРАВЕНСТВОТО НА СВОБОДАТА, НЕСВОБОДАТАНА РАВЕНСТВОТО"

Господин ректор,
Уважаеми преподаватели и студенти,
Дами и господа,

Позволете ми да се обърна към всички вас, за да изразя своята благодарностза високата чест, която ми е оказана днес с удостояването ми с почетнататитла Доктор Хонорис Кауза на Университета за национално и световностопанство. Благодаря най-сърдечно на Академичния съвет на УНСС за вниманието,което засвидетелства на един от своите възпитаници - горд, щастлив иискрено развълнуван от възможността да получи най-ценното признаниеза работата и развитието си от своя университет. Позволете ми да споделя,че този момент е по-щастлив за мен и поради факта, че титлата, с коятосъм удостоен е признание и за работата на всички съмишленици, колеги,професионалисти, без които постиженията, привлекли вниманието ви небиха били възможни. И нека добавя, че това високо отличие дължа и навсеки един от нас, допринесъл за това успехите на страната ни да станатвидими, постиженията реални и напредъкът – осезаем.

Бих искал днес да защитя пред вас една идея, която ме вдъхновява ив която вярвам; една модерна и същевременно стара философия за свободата,за изграждането на свободно гражданско общество на икономически напредъки благоденствие, за изграждането на общество, към каквото страната нисе стреми. Говоря за либертарианството.

В известен смисъл винаги е имало само две ключови понятия във всичкиполитически философии: свобода и власт. Едната признава правото на индивидада ръководи собствената си съдба като следва своите възгледи, вярвания,нагласи и желания, стига да зачита същите права и на останалите. Другата,образно казано, „изнася” и налага собствената си представа за доброи правилно, като не признава на човека правото му да греши дори спрямосебе си, но най-вече спрямо правилната линия, начертана от властта.Разбира се, не е изненада, че философията на властта обикновено е билапо-привлекателна за онези, които държат властта.

Философията на свободата е имала много имена. Тя е представена в древнатаизточна мисъл, провокира умовете на гръцката цивилизация, защитаванае от християнството. Философията на свободата сменя лицата, имената,носителите си през вековете, за да достигне до нас в своята константнасъщност – уважение към индивида и увереност в способността на обикновенитехора да вземат мъдри решения за своя собствен живот.

Либертарианството, както подсказва и самото име, е вяра в това, чевсеки човек притежава своя собствен живот и имущество и има право даизбира как да разполага с тях дотогава, докато уважава същото това правои на останалите. Оттук е видно, че либертарианците считат индивида заосновна единица на обществения анализ – единствено индивидите взематрешения, но и единствено те могат да носят отговорност за своите действия.Тъй като индивидите са морални субекти, те имат право да бъдат защитенив своя живот, свобода и собственост. И тези права не се подаряват отдържавата или обществото, а са, напротив, присъщи на природата на човешкитесъщества. Не случайно една от най-прочутите книги на всички времена,изиграли огромна роля за развитието на западната цивилизация – „Обществениядоговор” на Жан-Жак Русо започва с тази прокламация: „Човек се раждасвободен, но навсякъде е в окови.” Това схващане предопределя позициятана либертарианската философия по отношение на държавата, а именно, черолята й трябва да се свежда до тази на защитник на изначалните човешкиправа, когато те биват нарушавани, но това трябва да става с минималнанамеса в живота на индивида, за да не се наруши правото му на личнасвобода. Правото на именно тази свобода, в която човек е неограниченв творческите и продуктивните си импулси, свободата, с която отделниятиндивид е силен да взаимодейства с останалите, да прави избор, да грешии да носи последиците от грешките си, но най-вече да създава блага,бъдеще и по-добър живот за себе си и като логично следствие – за обществото.

Къде в широкия политически спектър е мястото на либертарианството –дали до лявата идея за социалната държава или по-близо до пазарния възгледна дясното крило? Някои казват, че либертарианството не е нито ляво,нито дясно, когато се водим от определенията на съвременното политическопространство. Други смятат, че то комбинира по уместен начин най-добротоот двата полюса, за да стъпи от една стана на лявата позиция за самоуправлениетокато толерантност към другите, а от друга на дясната за отговорнотоикономическо поведение. А комбинацията от тези две основи води до социалнахармония и материално благоденствие. Трети перифразират това вижданеи на шега твърдят, че либертарианците са десни по икономическите въпросии леви по социалните.

В този ден не заставам пред вас, за да правя агитация за управляващатакоалиция НДСВ – ДПС. Струва ми се обаче, че рязко намалените през последнитегодини данъчни ставки говорят за повече от просто лингвистично съвпадениемежду либертарианството и либералния характер на нашите два политическисубекта.

Либертарианството обаче, не е само политическа философия. То е идея,разбиране, интуиция, каквато е свободата сама по себе си, и следователное борба за правото на свободен избор и толерантност във всички сферина нашия живот. Ще открием либертарианската идея в усилията за установяванена религиозна търпимост, в аболиционисткото движение в САЩ, в борбатаза недискриминация на различни групи от хора.

Надявам се че ще ми простите прагматичността на финансист, уважаемидами и господа, която ме кара да избера само една от тези сфери, и даговоря само за някои от основните икономически възгледи на либертарианството.За да се доближим до икономическата визия на философията за свободата,бих искал да споделя с вас два основни принципа, които без съмнениеса исконни характеристики и двигатели на свободната икономика. Те сапрости, ясни и неоспорими. Нека започнем от първия, който може да бъдепредставен така:

“Свободните хора не са равни, а равните хора не са свободни.”

Бързам да уточня кое точно равенство имам предвид. Разбира се не стававъпрос за равенството пред закона или за политическа свобода; не ставадума за политически свободни хора, които не са равни пред закона. „Койтобърка политическата свобода със свободата изобщо и политическото равенствос еднаквостта, не е разсъждавал по въпроса повече от пет минути безпрекъсване”, е казал по подобен повод Бърнард Шоу.

Това, за което всъщност става дума, е икономическото равенство – доходитеи материалното състояние, тоест всичко онова, което можем да предложимили придобием на свободния пазар.

За да изясним по-добре този принцип, нека го разделим на две и започнемот “Свободните хора не са равни”. Предполагам ще се съгласите, че когатохората са свободни да бъдат себе си, да разполагат със съдбата си, свободнода полагат усилия за подобряване на своето благосъстояние и на тована своите семейства, резултатът на пазара не би могъл да бъде еднаквидоходи за всички. След като безспорно всеки от нас е уникално същество,различно от всяко друго, съществувало някога, защо би трябвало да очакваме,че действията и пазарните ни взаимоотношения биха дали еднакви резултати?Всички ние имаме различни дарби, таланти, умения. Някои имат повечеили по-високо ценени дарби от други. Понякога откриваме истинското сипризвание едва в по-късен етап от живота си. Важното е да имаме свободатада го търсим.

Ние сме различни и в степента на предприемаческия си дух, в готовносттаси за работа, в усилията, които й посвещаваме, различни сме и в умениетоси да спестяваме. Бих се обзаложил, че ако някой успее за една нощ седно щракване на пръстите да ни направи равни по доход и благосъстояние,то утре по това време всички отново ще бъдем различни, защото някоище спестят част от парите си, а други ще ги изхарчат.

Всичко това логично ни води до заключението, че ако хората са свободнида бъдат себе си, то те не биха могли да бъдат икономически равни.

Затова не мога да се съглася с тезата, че преходът в България ще завършиедва когато всички забогатеят и започнат да живеят като средния европеец.Среден европеец няма. Това понятие неоснователно скрива огромната пропастмежду бедните безработни и бездомни хора и невъобразимо богатите аристократив една Англия, например. Та нали не твърдим, че понеже 30% от американцитенямат здравна осигуровка, САЩ не са излезли още от прехода.

Колкото до втората част на този принцип, а именно, че “равните хоране са свободни”, то бих ви предложил да помислим за момент, за да откриемстрана, в която хората са действително икономически равни. Ако вечесе сетихте за такава, то нека ви убедя, че хората в тази страна съвсемне са свободни. Защо? Честно казано, единственият начин да уеднаквимдоходите и благосъстоянието в едно общество е да подтиснем способноститена по-предприемчивите; да им пречим сами да се развиват и да забогатяват,да задържим изкуствено развитието на малцинството, защото, уви, особеноспособните хора са винаги малцинство, за да можем да изравним скоросттаим с тази на по-бавното, по-мудно мнозинство. Тоест единственият начине буквално да се приложи сила, за да се задължат талантливите да изпълняватзаповеди като: Не се справяй добре! Не работи повече и по-добре от другия!Не обслужвай по-добре от конкурента си! Не спестявай и не харчи по-разумноот другия! Надявам се, че никой от нас не би искал да живее в подобнообщество, особено след злощастните опити на комунистическия режим даунифицира всички ни, често използвайки подобни силови методи.

Позволете ми да ви дам още един пример, от световната данъчна практика.Без да навлизам в конкретиката на току-що гласуваните от българскияпарламент данъчни закони, бих искал да отбележа, че либертарианскатаидея за ненамеса на държавата и за свободни пазарни взаимоотношенияпредвижда ниски данъчни ставки, които да стимулират производството ибизнеса. Разбира се, не трябва да забравяме, че това, към което се стремии нашето правителство, е плавен поетапен процес. Това, което исках дасподеля с вас се отнася именно до високите данъци и по-конкретно досилно разчленената скала за облагане на доходите на физическите лица,традиционно предлагана от левите политически сили. Когато това лятоувеличихме заплатите в бюджетна сфера, се оказа, че много от служителитене останаха удовлетворени. И това е естествено. Не остана тайна за никого,че увеличеният доход на доста от тях навлезе в следващия етаж на данъчнатаскала, което автоматично означаваше по-висок процент на облагане надоходите. Тоест, много хора си зададоха въпроса “Защо ми е по високазаплата, ако реалният доход расте по-бавно?” Знаем, че заплащането можеда бъде увеличено по различни причини – индивидуален подход от странана работодателя при добра работа на подчинения, повишаване на квалификациятаи т.н. Какъв стимул бихте имали да повишите качеството на работата сиили да подобрите уменията си, ако заплащането ви реално няма да се увеличи?Нима не трябва хората да се стремят да работят повече и по-добре, зада повишат благосъстоянието си? И нима трябва да бъдат санкциониранив този си стремеж? Трябва ли да целим относително да уеднаквим хоратав заплащането им, въпреки различните усилия, посветеното време и умения,които влагат в работата си. Данъчното законодателство в страни катоВеликобритания, Холандия, Ирландия, в които скалата за облагане доходитена физическите лица е с не повече от 3 етажа, потвърждава това заключение.

И тук бих искал да използвам случая да изразя една позиция, която вследващите дни може да бъде оценена от доброжелателите като смела, аот недоброжелателите – като безразсъдна.
За мен е предизвикателство да съм първият финансов министър, който подкрепянеотдавнашния призив на проф. Виктория Кързан Прайс, президент на обществото“Мон перелин”, да се премахне данъкът върху корпоративната печалба вцелия свят. Разбира се България може да си позволи това в координацияс ЕС. Това е начин да се получи хармонизация на корпоративните данъчнитеставки в общността на едно минимално равнище.

Преди малко заявих, че ще се спра на два основни принципа от икономическатафилософия на либертарианството. Дотук се спрях на принципите на свободнотонеравенство и несвободното равенство. А ето го и другият принцип:
Човек се грижи за това, което му принадлежи. А това, което принадлежина всички или на никого, обикновено е оставено на произвола.”

Този принцип е в основата на “магическия ефект” на частната собственост.Той дава и ключово обяснение за провала на социалистическите икономикипо света.

В Съветския съюз, а и в България преди 1989 г., властите прокламирахавърховенство на централното планиране и държавната собственост. Те считаха,че частната собственост е егоистична и непродуктивна и искаха да ниубедят, че под вещото ръководство на централната власт ресурсите щебъдат използвани за общото благо. Храната на земеделеца стана “народнахрана” и хората бяха гладни. Фабриката на предприемача стана “народнафабрика” и започна да произвежда стоки, непродаваеми на никой външенпазар.

И ако считате, че можете да се грижите еднакво добре за всяка собственост,то бих ви посъветвал да отидете да живеете в жилището на някой други да карате неговата кола за около месец. Гарантирам ви, че нито жилището,нито колата ще изглеждат като вашите собствени след същия период отвреме.

Ето защо е работещо разбирането, че хората са по-усърдни и по-разумноползват ресурсите, ако собствеността върху имуществото е частна.

Друга полза от частната собственост, не така очевидно икономическа,е че тя разпределя властта. Когато един субект като държавата притежавацялата собственост, индивидите нямат защита от нейната воля. Институциятана частната собственост позволява на много хора да намерят своето собственомясто, където са защитени от враждебните действия на други хора илина държавата.

Уважаеми дами и господа,
Либералните и либертарианските идеи всъщност имат своята дълга традицияи в България. Непосредствено след освобождението на страната ни през1878 г. много от строителите на Третата Българска държава, приемат тазифилософия и този подход към управлението на обществото, икономикатаи държавата. И това е напълно логично – голяма част от тях са активниучастници в националните борби за освобождение. В техните очи схващането,че човек има рождено право на съществуване, свобода и собственост, ебило естествено продължение на амбициите и мечтите им да видят родинатаси като независима, просперираща държава.

Днес, след един продължителен и тежък период на изолация и тоталитаризъм,след друг също така продължителен и тежък период на преход, значителначаст от българското общество отново вижда в тези идеи шанс за по-успешнои по-бързо развитие на страната. Развитие, основано на прозрачност вполитиката, на частна собственост, ниски данъци, свободни пазари и конкуренцияв икономиката, на децентрализация на властта, на свободен избор за хората.Защото свободата не е лукс. Тя е много повече от щастливо стечение наобстоятелствата или концепция, която по навик защитаваме. Свободатае движеща сила за всичко, което се случва в нас, с нас и чрез нас. Некаживеем в тази свобода да бъдем себе си и да останем толерантни към другите.Или както се шегува доктор Кенет Бисън, член на американската либертарианскапартия “Либертарианството е онова, на което ви учи майка ви: дръж седобре и не удряй сестра си.”

Уважаеми дами и господа,
Позволете ми да благодаря, че имах възможността да споделя тези идеис вас днес.
Още веднъж благодаря за високата чест, която ми оказа цялото академичноръководство.

Благодаря за вниманието!


Бележка на ИПИ: Професор Виктория Кързан Прайс, президентна обществото “Мон Пелерин” беше преди около месец в България и участвав Европейската ресурсна банка, където лектор беше и Милен Велчев. Повечеинформация за ресурсната банка можете да намерите на www.rbeurope.org. Материалите, подготвени от ИПИ за ресурсната банка са достъпни наwww.ime.bg/bg/Europe_Bank.html.

Повече за либертарианството можете да прочетете в книгата на ДейвидБоаз “Либертарианството: въведение” - helikon.bg/book.php?book_id=110314