Международните кредитни агенции – пазители на реда

Развитието на модерните технологии и ограничаването на геополитическите различия до определени географски райони глобализира финансовия свят, създавайки уникална като обем употреба на финансови инструменти. България напредва в тази тенденция с бързи темпове, но недостатъчните реформи, краткото време за финансово развитие и прекалената регулация на определени пазари спъват напредъка. Съвсем нагледен пример за това развитие е фактът, че докато по време на комунизма партията е спускала укази с нивата на обменните курсове, то днес сме свидетели на фиксирана валута към валутен борд и множество чуждестранни участници на банковия пазар.

Финансовата глобализация в световен план обаче от друга страна размеква нивото на контрол върху монетарната политика от централната банка. Освен това в страна с валутен борд като България, БНБ се опитва да провежда псевдо-монетарна политика като повишава задължителните минимални резерви, но дефакто без директно влияние върху лихвените проценти чуждестранните банки не могат да бъдат подлъгани да ограничат бизнеса си заради вътрешни фактори. Другата причина за недостатъчното влияние на централната банка е финансовата иновация, т.е. развитието на странични финансови инструменти, срещу които монетарната политика е безпомощна. Става въпрос за лизинг, факторинг и дружествата за бърз кредит. Ако големите и крайъгълни централни банки като ЕЦБ и Фед рестриктираха агресивно монетарната си политика, тази безпомощност би била прекратена, но плавното и вече застояващо се повишаване на лихвите в Европа и САЩ не постига този ефект. Според Карстен Валгрийн[1] в отсъствието на силна централна банка, международните кредитни агенции придобиват по-голямо влияние върху финансовите пазари. При намаляване на кредитния рейтинг за дадена страна, компаниите и инвеститорите биват демотивирани да заемат прекалено много, което понижава и задлъжнялостта в банковата система. От друга страна, високата оценка за кредитоспособността е от ключово значение за възможността една страна да заема евтино средства на капиталовите пазари.

Нека разгледаме показателите за България на трите големи кредитни агенции: Standard & Poor's, Moody's и Fitch:

  • Fitch потвърдиха на 26-ти юли дългосрочния кредитен рейтинг на България в чужда валута ‘BBB' и дългосрочния кредитен рейтинг в местна валута ‘BBB+'. Fitch също така потвърди и тавана на страната ‘A-' (A минус) и краткосрочния рейтинг ‘F3'. Fitch има притеснения за темпа на кредитния ръст и размера на дефицита по текущата сметка на България и очаква валутния борд да бъде запазен до присъединяване на валутния механизъм.
  • Standard & Poor's повишиха оценката за кредитоспособността на България на 26-ти октомври 2006 до BBB+ за дългосрочния рейтинг и A-2 за краткосрочния. Причината за това подобрение на оценката за кредитоспособността на страната е намаляването на публичния дълг, перспективите за висок икономически растеж и позитивният ефект от предстоящото тогава еврочленство.
  • Според Moody's сериозен риск за икономиката представлява наближаващата стагнация в качеството на чуждестранните инвестиции, които покриват дефицита в текущата сметка, както и че икономиката прегрява и се насочва към криза. Въпреки това Moody's задържат и повишават кредитните си оценки за България по някои от показателите.

Тези три престижни кредитни агенции са по-скоро предпазливи в своите оценки, но въпреки това умерено подкрепят развитието на финансовия пазар в България. Интересно е да се изследва до каква степен техните кредитни рейтинги са повлияли позитивно върху растежа от 48% на кредитите и 31,9% на депозитите в банковата система спрямо същия месец на миналата година. Със сигурност тази взаимовръзка е по-обхващаща отколкото мерките на БНБ върху задължителните минимални резерви на банките. Много по-успешна мярка на заинтересуваните в ограничаването на кредитния растеж би била влошаването на финансовата ситуация в страната и съответно, понижение на кредитните рейтинги. Тук обаче се навлиза в противоречие с политическия ангажимент за повишение на реалния доход на населението. Дилема всъщност няма, защото БНБ няма роля в монетарната политика и нелогично се намесва с излишни рестриктивни мерки, когато правилният път би бил този на реформите и либерализирането на икономиката. В България като малка и отворена икономика не можем да бягаме от финансовата глобализация като се разграничаваме от световни тенденции. Кредитните агенции ни показват накъде духа вятърът, а ние само трябва да се обърнем в неговата посока и да се възползваме от устрема му.

 


[1] The Global Financial Accelerator and the role of International Credit Agencies, Carsten Valgreen, Chief Economist, Danske Bank


Свързани публикации.