Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Методология за регулиране на цените проектантските услуги! Какво пък е това?

Автор: Методи В. Методиев / 15.06.2007
Оцени тази статия:

През седмицата в медийното пространство за сетен път се завъртя темата за регулирането на проектантските услуги. Стана ясно, че през септември ще влезе в сила новата методика за определяне на възнагражденията, която ще замени съществуващите в момента минимални цени за проектантските услуги. Какво пък е това?

Погледната от правен аспект промяната се състои в следното: в променения Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране е записано: чл. 6., ал.7. „приемат методика за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги. ...", а в предишния вариант на т. 7 от чл. 6 беше записано: „определят и актуализират минималните цени за заплащане труда на архитектите и инженерите в устройственото планиране и инвестиционното проектиране и следят за спазването им. ..."

Кратка разходка в полето на безумието

В новосъздадената Методика за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги като основна компонента на цената на услугата се определя себестойността на услугата плюс добавянето на някаква печалба. В себестойността се включват следните разходи: разходи за труд за обслужващ и административен персонал; разходи за социални осигуровки; разходи за материали и консумативи; разходи за комуникации (телефон, факс, достъп до интернет и други); разходи за поддръжка на офис (наем, електрическа енергия, отопление, вода и други); разходи за транспорт; разходи за хардуер и др. Най-общо икономическата теория ги определя като фиксирани и променливи. Тоест това са нормалните детерминанти на ценообразуването в пазарни условия. Въпросът е защо трябва да има такъв нормативен акт, като и без него всеки здравомислещ предприемач няма начин да не се съобразява с тях. Тоест в тази си част законотворецът подлага под съмнение рационалните икономически действия на предприемачите, целящи да минимизират разходите и да оптимизират печалбата си. Това е абсурдно!

Разглеждайки по-нататък т.нар. „методиката", се сблъскваме с още по-големи абсурди, като чл. 6, ал. 3 който гласи: „че себестойността на проектантските услуги може да се определя, като „алгоритъм" за обработка на съществени натурални показатели за размерност и сложност на проектирания обект". Ако към тези натурални показатели за размерност и сложност добавим и алгоритъм, който ще ги смята, картинката продължава да изглежда все по-безумна. Всеки индивид сам може да определи цената на извършваната от него услуга на базата на свободното договаряне между него и възложителя на проекта. Тоест всички тези алгоритми и показатели за сложност биха могли да се използват за писане на докторска дисертация в БАН, но не и в условията на пазарна икономика, където единствените сили, които би трябвало да се използват за определяне на цената, са тези на търсенето и предлагането.

Нещата не свършват до тук. Според чл. 12, ал. 1 инженерите, предоставили проектантски услуги с възнаграждения, по-ниски от себестойността им, подлежат на дисциплинарно наказание по реда на Глава седма от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Това може би е някакъв опит за анти-дъмпингова политика (което по същество е някакво страхотно недоразумение в разбирането на същността на пазара), а в действителност това е par excellence тоталитаризъм. Нещо позабравено, но реално.

Глава четвърта от Методиката се занимава изцяло с всякакъв вид допускания, условия и точни параметри, коефициенти и ценоразписи за услугите, които извършват проектантите. Тоест монетаризирането на всичко гореописано, та даже и в повече.

Като заключение на законотворческата мисъл не може да не споменем чл.2, ал.2, която гласи, че „постигането на целите по предходната алинея се осъществява чрез осигуряване на условия за свободна конкуренция между инженерите в инвестиционното проектиране, свободен избор на инженери от клиентите (възложителите), недопускане на монополизъм, недобросъвестна практика и неравностойно положение на участниците в инвестиционното проектиране".

Като се вземе предвид гореизложеното и фактът, че проектантите и архитектите са едни от най-строго регулираните свободни професии, този член звучи направо подигравателно.

Изводите, които се налагат от прегледа на Методиката, са, че авторите и смятат, че:

  • 1. Проектантите са лоши хора, които се конкурират за клиенти, включително и чрез цените на услугите си;
  • 2. Проектантите са необразовани хора и не могат да ценообразуват;
  • 3. Проектантите са специални хора, които се нуждаят от защита и напътствия;
  • 4. Клиентите на проектантите да си гледат работата ако не са съгласни с цените;

За пореден път ще трябва да посочим негативните ефекти от регулацията:

  • o регулацията ограничава конкуренцията между упражняващите професията;
  • o минималните цени или методика за определяне на цените задържат цените за потребителите на определено (не пазарно) ниво. Тоест изкривяват пазарните сигнали и логиката на свободната конкуренция;
  • o предоставя се огромна дискреционна власт на Камарата;
  • o от своя страна пък Камарата събира еднократни встъпителни вноски и годишни вноски, които представляват вид данък върху упражняващите професията;
  • o в допълнение, задължителността за членство в Камарата нарушава принципа на свободно сдружаване и свободното договаряне.

Постигането на някаква положителна промяна ще е много трудно, защото в България почти всички регулации са създадени, контролирани и прилагани от професионалните органи, в случая Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Парадоксът е, че същите органи провеждат тази политика с оправдание, че по този начин се „защитава качеството на предоставяните услуги", „предпазват се потребителите от злоупотреби на недобросъвестни представители на професията", „стимулират конкуренцията" и други подобни.

Никой от тях не иска (а може би и не знае как) да направи една проста сметка за разходите и ползите от въвеждането на една такава безумна регулация. Може би защото резултатите ще са втрещяващи по отношение на разходите за съобразяване, които бизнесът/хората трябва да извършат.