Мерките в Гърция

Със 155 гласа за и 138 гласа против гръцкият Парламент в сряда одобри пакета от мерки, поставен като условие от ЕС, ЕЦБ и МВФ, за да бъде отпуснат новият спасителен заем за страната. Планът включва съкращаването на публичните разходи с 14,32 млрд. евро до 2015 г., както и събирането на допълнителни 14,09 млрд. евро от данъци за същия период.

 

Промени в данъчната политика

Очаква се приходите от данъци да се увеличат с 2,32 млрд. евро през тази година и 3,38 млрд. евро през 2012. Освен това ще бъде намален необлагаемия минимум за данък общ доход (от 12 000 евро на 8 000 евро) и ще бъдат увеличени данъците върху недвижими имоти. ДДС също се вдига, като различните нива на ставката от 19%, 11% и 5,5% стават съответно 23%, 13% и 6,5%. ДДС за ресторантите и баровете се вдига от 13% на 23%.

Въвеждат се още данък лукс, данък солидарност (в размер между 1 и 5%) и допълнитено данъчно облагане на печелившите фирми, скъпите имоти и лицата с високи доходи. Някои данъчни облекчения ще бъдат премахнати, а акцизите върху горивата, цигарите и алкохола се очаква да се вдигнат с една трета.

 

Съкращения в публичния сектор

Правителствените разходи за заплати в публичния сектор ще бъдат съкратени с близо 1,8 млрд. евро до 2015 г. Това ще бъде постигнато посредством намаляване на заплащането на държавните служители и наетите в държавни предприятия с между 15 и 30%. Освен това ще бъдат съкратени всички служители на временни договори.

Освен непосредственото свиване на публичния сектор и администрацията, взетите решения включват и стратегия за по-нататъшното й ограничаване. Само един от всеки 10 пенсиониращи се държавни служители през тази година ще бъде заменен, а от 2012 г. нататък ще се назначава по 1 човек за всеки 5, които се пенсионират.

 

Намаляване на правителствените разходи

Мерките за съкращаването на правителствените разходи включват съкращаването на 1,2 млрд. евро от бюджета за отбрана, както и съкращаването на разходите за здравеопазване с над 2,1 млрд. евро до 2015 г. Одобрени бяха още стъпки за съкращаването на публичните инвестиции, субсидиите за общините и разходите за образование.

Сериозни съкращения се предвиждат и в областта на социалното осигуряване. В периода от 2011 до 2015 г. разходите за пенсии ще бъдат намалявани със средно по 1 млрд. евро на година. В същото време гръцкото правителство се надява да увеличи постъпленията от социални осигуровки посредством засилване на контрола срещу укриването на данъци. Възрастта за пенсиониране се вдига на 65 години, а за получаването на пълна пенсия ще е необходим 40 годишен стаж.

 

Приватизация

Приватизационната програма на гръцкото правителство цели събирането на близо 50 млрд. евро до 2015 г. Част от предвидените в нея сделки са:

  • Продажба на държавната лотария, Гръцка пощенска банка, операторите на пристанищата в Пиреос и Солун, както и ВиК дружествата в Солун и Атина.
  • Продажба на 10% от държавните акции в най-големия гръцки телеком на немския „Дойче Телеком“ в сделка на стойност 400 млн. евро.
  • Продажба на петролната рафинерия Hellenic Petroleum, електроразпределителя PPC, както и кконцесиониране на пристанища, летища, пътища и т.н.
  • Планирани са допълнителни продажби в размер на 7 млрд. евро през 2013 г., 13 млрд. през 2014 и 15 млрд. през 2015.

 

Какво можем да очакваме?

Евентуалният успех на така формулирания пакет от мерки на гръцкото правителство до голяма степен зависи от способността на гръцката държава да осигури планираните допълнителни приходи от данъци. Но след миналогодишното свиване на икономиката на страната с 4,5% и покачването на безработицата до близо 16% (42% сред младите хора), рискът от ескалация на общественото недоволство и по-нататъшно преливане на икономическа активност в сивия сектор остават високи.

Правителството на Папандреу до момента устоява на политическия и обществения натиск срещу политиката на бюджетни ограничения, но предвид неуспешния опит да бъдат достигнати целите, поставени по програмата за отпускане на първия спасителен пакет от миналата година, способността на изнемогващата гръцка икономика успешно да отговори на сегашното предизвикателство е поставена под сериозен въпрос.

Въпреки че някои от планираните реформи (като поетапното съкращаване на държавната администрация, намаляването на бюджета за отбрана и засилването на контрола срещу укриване на данъци) лесно могат да бъдат определени като стъпка в правилната посока, те остават в сянката на големия въпрос: „Ще успее ли Гърция да избегне фалита?“. Поне на този етап облигационните пазари, рейтинговите агенции и по-голямата част от икономическите анализатори не изглеждат убедени, че приетата програма ще доведе до реални позитивни резултати.

Друг е въпросът дали страни като България, които са далеч от тежките фискални проблеми на Гърция, трябва да гледат „отвисоко” на гръцката криза или биха могли да извлекат поуки от нея. Трябва ли да чакаме (не дай боже) да стигнем да неустойчиви нива на държавни разходи, дефицит и дълг, за да повишим ефективността на държавните разходи, оптимизираме администрацията и нейното заплащане, приватизираме и концесионираме държавни дружества? Повечето от мерките, които се прилагат в Гърция са универсални рецепти за по-висок икономически растеж (с изключение най-вече на по-високите данъци), които биха могли да се приложат в редица страни с или без сериозни фискални проблеми към момента.


Свързани публикации.