Мерките на МВФ

През изминалата седмица МВФ отправи няколко препоръки към българскотоправителство. Те съдържат много добри предложения, които би трябвалода се подкрепят, но има и едно предложение, което не би трябвало дасе приема в никакъв случай. Става въпрос за фактическото увеличаванена минималните задължителни резерви на търговските банки чрез увеличаванена базата, върху която се налагат. Тази мярка е вредна защото:

· Това е административна мярка на намеса на банковия пазар, коятопротиворечи на принципите на свободната конкуренция. Освен това тазимярка предполага, че БНБ или МВФ знаят какъв е правилният темп на нарастванена кредитите. Това обаче не е вярно – именно поради невъзможността дасе знаят подобни неща децентрализираното вземане на решения от частнибанки е по-добро решение и именно по тази причина банките бяха приватизирани.

· Увеличението на минималните резерви е парична политика par excellence.България обаче се отказа от парична политика с приемането на валутенборд. Следователно се получава противоречие и неконсистентност, коитоса вредни за нормалното функциониране на икономиката. Увеличението наминималните резерви е прекалено мощно средство на парична политика ито не се използва в нито една развита страна за тази цел.

· Минималните резерви представляват скрит данък върху банките, а оттами върху спестяванията и инвестициите. Съответно увеличаването им водидо нарастване на този данък, което намалява стимулите за спестяванияи инвестиции.

· Ако тази мярка успее да намали темпа на нарастване на банковитекредити, то това ще стане чрез намаление не само на “лоши” кредити,но и чрез намаление на множество “добри” кредити, които създават добавенастойност и работни места.

· Според предложението трябва да се начисляват и внасят минималнирезерви и за депозити над 2 години. В икономика като българската, вкоято спестяванията и инвестициите са толкова ниски, да се облагат дългосрочнитеспестявания по този начин е абсолютно погрешно и не може да доведе донищо положително.

Не може да не се спомене, че голяма част от кредитите на българскитепредприятия идват от чужбина или пък се получават от лизингови компаниии инвестиционни фондове. Мерките, които предлага МВФ са насочени самокъм банковата система и по този начин банковата система ще стане неконкурентнана другите начини за получаване на финансиране от българските компании.Това също не е политика, която трябва да се провежда от правителствои централна банка с дългосрочна визия.

Не може да не се посочи и това, че увеличението на минималните резервисе прави прекалено устремно, преди да сме видели ефекта от другите мерки– от намалението на бюджетния дефицит, въвеждането на кредитен регистър,промяната в условията за провизиране на лошите кредити, изважданетона фискалния резерв от търговските банки. Такова бързане може да сеокаже много вредно и да се получи прекалено голямо намаление на кредитите,което да навреди на икономическия растеж.

Освен другите аргументи, които посочихме трябва да добавим един аспект,който не се засяга пряко от мерките на МВФ. Това са кредитите за частниясектор от чужбина. Тези кредити също нарастват и от 2 806,6 млн. европрез февруари 2003 те достигат 3 286,9 млн. евро през същия месец на2004 година, което е ръст от около 17% за една година. Ако се взематпредвид и тези кредити, тогава общият ръст на вътрешните и външнитекредити ще бъде значително по-нисък от плашещите МВФ 50%.

От друга страна нарастването на задълженията на търговските банкиса около 338,9 млн. евро, а тези на търговските фирми са 141,4 млн.евро. Това показва, че дори, когато ресурсът, който привличат българскитебанки от местни източници, се оскъпява поради по-високите минималнизадължителни резерви, те имат достатъчно алтернативни възможности дапривличат средства от чужбина и по този начин да отпускат нови кредити.Българските фирми пък могат директно да се финансират от чужди банкиили чрез вътрешнофирмени заеми и така кредитите ще продължават да растатвъпреки административните мерки на МВФ и БНБ.
Останалите предложения на МВФ са много добри.

Пример за това е намаляването на бюджетния дефицит до около 0,4% отбрутния вътрешен продукт (БВП) за 2004 г, макар че от МВФ можеха данастояват за нулев дефицит, което е още по-добър вариант. По принциппри съставянето на бюджета се използват по-скоро консервативни прогнозиза приходите, а след това се реализира голямо преизпълнение (около 700млн. лв. през 2003 г.). Това дава възможност на правителството да изразходваповече от предвидените по закон средства. Чрез намаляването на бюджетниядефицит това прекомерно харчене се ограничава и по-малък размер от средстватасе използват за неща, които хората иначе не биха финансирали.

Друга мярка в правилна посока е настояването за отчитане на част отразходите на правителството в бюджета вместо под черта, каквото бешежеланието на управляващите. Така те се стремяха да скрият действителнияразмер на бюджетния дефицит, който според предварителните оценки бимогъл да достигне над 3% от БВП при правилното отчитане на всички изразходенисредства.

Следващата мярка, предложена от МВФ е изваждането на фискалния резервот търговските банки. Това предложение също е много добро, тъй катоиначе правителството може да провежда парична политика със средстватаот фискалния резерв. То вече използва тази възможност през миналатагодина и ограничаването и ще бъде добра стъпка за запазване на довериетовъв валутния борд. Такова бе мнението на ИПИ, когато правителствотодепозира средства от резерва в някои търговски банки миналата година.

Най-добрият начин на използване на фискалния резерв е с него да сеизкупи обратно част от външния дълг на държавата. По този начин ще сенамалят разходите за лихви по обслужване на този дълг и ще има възможностза понижение на данъците. Неснижаемата част от фискалния резерв трябвада бъде извадена и от БНБ, тъй като депозитът на правителството оказвавлияние върху паричната база и е отклонение от ортодоксалния вариантна валутен борд, и да бъде дадена след конкурс за управление на голямамеждународна частна банка. Естествено ще се запази покритието с еврои резервът ще бъде инвестиран в чуждестранни ценни книжа.

В допълнение има и няколко други неща, които могат да се направятвъв финансовата сфера. Би трябвало да се въведат пазарни елементи пригарантирането на депозитите, така че то да стане реално застрахованена депозитите, при което по-рисковите банки плащат повече от по-безрисковите.Също така би било добре да се приватизират Насърчителна банка и Общинскабанка, които като държавни банки изкривяват пазара. Би трябвало да севъведе пропазарен подход за банков надзор като се премахне институциятана административен банков надзор и се премине към система, основаващасе на разкриване на информация и саморегулиране в резултат на конкуренциятамежду банките. Не на последно място, би трябвало да не се приема законътза насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия – няма логикада се намаляват кредитите на банките и в същото време правителствотода дава гаранции на частни фондове, които да отпускат повече кредити.

Аргументът на МВФ за намаление на кредитната експанзия е увеличениетона дефицита по текущата сметка. Но дефицитът по текущата сметка е съвсемнормален резултат от излишъка по капиталовата (финансовата) сметка.Затова най-добрата политика за избягване на проблеми с платежния балансе създаване на такава бизнес среда, която да осигури постоянен притокна чужди капитали и излишък по капиталовата сметка. Това означава, чеса нужни по-бързи реформи и по-ниски данъци.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.