Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Международните вериги на създаване на стойност и конвергенцията в ЦИЕ

Автор: Ралица Димитрова * / 18.12.2020
Оцени тази статия:

За страните от Централна и Източна Европа, участието в световните вериги на създаване на стойност е ключов елемент от икономиката през последните 30 години и допринася за доближаването им към страните от Западна Европа от гледна точка на доходи и производителност. В наскоро публикуван от Европейската комисия анализ [1], изследователите проследяват динамиката на структурната промяна в икономиките на региона и промяната на ролята им в глобалните вериги на стойността. Някои от основните изводи в доклада включват:

Макар първоначално да стават част от международната специализация с дейности с ниска добавена стойност, като обработка и монтаж, впоследствие могат да поемат и други дейности, като научноизследователска и развойна дейност, дизайн, дейности на централния офис или маркетинг, дистрибуция, продажби. Тази трансформация би им помогнала да се присъединят към групата на страните с високи доходи.

Успехът на тези процеси обаче не е гарантиран и пред него стоят множество предизвикателства. Автоматизацията при производствените процеси е едно от тях. Тя изисква работници с по-високи нива на умения, което от своя страна забавя изнасянето на тези дейности в други страни. Друг проблем идва от безмилостната конкуренция в производствената сфера при световните вериги за създаване на стойност, като компаниите са принудени да намалят още повече разходите си.

Пандемията постави нови проблеми пред глобалните вериги на стойността. От гледна точка на производствените процеси, автоматизацията в сектора вероятно ще се засили, за да се намали броят на работниците, които трябва да са на място във фабриките. Също така несигурността на доставките от далечни места може да принуди компаниите да преместят производствената си дейност по-близо до централните офиси или ключови пазари. Променената ситуация създава възможности, но и рискове за страните от Централна и Източна Европа. От една страна, локацията им, съчетана с ниските разходи за труд и лесен достъп до ключови пазари ги прави привлекателни, но от друга, те са далеч от нивото на световните лидери в производството.

Анализът разглежда пазара на труда в периода между 2011 и 2018 г., като проследява еволюцията на работните места в световните вериги на създаване на стойност в страните от Централна и Източна Европа. Изследователите се фокусират върху страните, където доминират международните производствени дейности - Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения, като ги сравняват със страни с подобно силно участие в световните вериги за създаване на стойност - Австрия, Финландия, Германия и Швеция, както и с Португалия и Испания, които през последните години успяха да “настигнат” западните икономики.

Икономиките от Централна и Източна Европа са силно интегрирани в световните вериги на създаване на стойност, като при тях преобладават дейности с ниска добавена стойност. В анализираните шест икономики от този регион, делът на работните места, пряко заети като машинни оператори и други фабрични процеси в експортно-ориентираната индустрия е 60%, докато при четирите икономики от Западна Европа е средно 10 процентни пункта по-малко.. Във всички наблюдавани страни работните места, пряко ангажирани с производствените процеси намаляват, а тези свързани с научноизследователската и развойна дейност и при услугите за поддръжка се увеличават. Страните от Централна и Източна Европа  следват тези тенденции, като обаче не успяват да свият разликата си със страните от Западна Европа. 

Според изследователите има няколко фактора, които биха помогнали на страните от Централна и Източна Европа да се насочат към дейности с по-висока добавена стойност. Един от тях е развитие на човешкия капитал, както и на местната изследователска база, което също така може да смекчи процесите на изтичане на висококвалифициран персонал. Друга група фактори, които могат да допринесат за развитието, са институционалните, като например степента на защита на интелектуалната собственост. В развиващите се икономики политиките също може да са силен стимул за развитие - например като по-високи екологични стандарти, по-ожесточена конкуренция на продуктите на пазара, нови трудови регулации, които насърчават компаниите да повишават производителността. Интересно е, че големи сътресения като COVID - 19 всъщност могат да донесат позитивна промяна. При финансовата криза от 2008-2009 местните доставчици, част от световни вериги на създаване на стойност, са били принудени да подобрят производителността си, за да оцелеят.

В заключение, страните от Централна и Източна Европа все още са в процес на конвергенция. Все по-дълбокото интегриране в международни вериги за създаване на стойност могат им помогнат да се доближат по доходи и продуктивност, но този процес няма да се случи от само себе си и правителства и бизнесът в тези страни трябва активно да работят, за да постигнат тази промяна.

 

 


[1] Gábor Márk Pellényi, The Role of Central and Eastern Europe in Global Value Chains: Evidence from Occupation-Level Employment Data, European Commission, Economic Brief 62, December 2020

* Авторът е стажант в ИПИ.