Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Между банковия консерватизъм и икономическия растеж

Автор: Стилиян Гребеничарски* / 05.09.2013
Оцени тази статия:

На проведения в началото на седмицата аукцион за държавни ценни книжа бяха пласирани едногодишни държавни ценни книжа на стойност 300 млн. лева при ниска доходност от 0,6%. Впечатление прави и коефициентът на записване – 3,53 или обща стойност на подадените поръчки от над 1 млрд. лева. На пръв поглед това показва ниска пазарна оценка на риска на държавния дълг, което е важен знак, особено с оглед планираното му увеличение на вътрешните и външните пазари в идните месеци и нестабилната политическа обстановка. Зад тези резултати обаче стоят различни по времетраене и характер процеси, които ще продължат да рефлектират върху икономиката и финансовите пазари.Тяхното анализиране и контролиранее предизвикателство не само за възстановяването, но и за развитието на икономиката.

Върху търсенето на ДЦК непосредствено влияние оказа погасяването на голямата емисия шестмесечни ценни книжа, емитирана през февруари (над 800 млн. лева, които повишиха ликвидността на банки, пенсионни, гаранционни фондове и други инвеститори), но високият интерес не е новост, а по-скоро характерна черта за аукционите през последните години. Седемдесет процента от емитираните в понеделник ценни книжа станаха собственост на банкови институции и тук възникват въпросите доколко рентабилно и устойчиво за банковия сектор е инвестирането при подобна ниска доходност и какви са мотивите такова търсене да е високо. За сравнение, по данни на БНБ за месец юли средният лихвен процент по депозитите на домакинствата в лева с договорен матуритет е 4%, а този за кредитите в лева на нефинансовите предприятия – 8,37%.

Обсъжданата все по-често висока ликвидност на банките ги принуждава да прибягват до инструменти с по-ниска доходност. В допълнение на това, след 2009 г. те прилагат значително по-консервативна политика за оценка на риска, което ограничава кредитирането.

Интензивното търсене на нискорискови и нискодоходни инструменти показва, че има наличие на финансов ресурс в системата, противно на разпространеното схващане за „липса на пари в икономиката“. В условията на ограничени чуждестранни инвестиции и заемен капитал, този вътрешен ресурс придобива все по-голямо значение за икономическото възстановяване и размяната между банки и държава едва ли е най-ефективният начин за използването му. В допълнение, ниската доходност представлява изкушение за увеличаване на публичните разходи и влошаване на бюджетната дисциплина. За съжаление, явно връзката между банковия сектор като основен източник на средства и бизнеса е значително затруднена, което не води до позитиви и за двете страни.

Освен консервативната банкова политика и обективните макроикономически фактори е редно да се обърне внимание и на бизнеса като елемент от веригата. Излишъкът на средства в банките може да се обясни отчасти и с недостатъчния брой и мащаб на качествените инвестиционни проекти. Понижението в стойността на голяма част от активите, особено недвижимите имоти, затруднява бизнеса в осигуряване на необходимото за кредит обезпечение, ставайки основна причина за отлагане или прекратяване на инвестиционни проекти.

Свръхликвидността в банковия сектор води до спад на лихвите по депозитите (според данни на БНБ, между юли 2012г. и юли 2013г. има намаление с почти 1 пр. пункт на средните лихви по депозити на домакинствата). Това поражда възможност, при достигане на равновесни нива, темпът на спестяване да се забави и домакинствата да пренасочат повече средства за потребление, оказвайки по този начин и инфлационен натиск. Подобно развитие би се отразило и на цените на активите, подпомагайки обезпечението и насърчавайки активността на банките.

Изключително важен е и темпът на развитие на подобен сценарий. Последните данни за започнало възстановяване на европейската икономика изпращат положителен сигнал към износно-ориентирания български бизнес и го насърчават да предприеме по-интензивни инвестиционни действия, за да може да отговори на евентуалния ръст в търсенето. Закъснение в този процес може да доведе до достигане на върхов капацитет на българския бизнес в последващ момент на спад в икономическия цикъл. Значението на банковия сектор в страната се подсилва както от слабата фондова борса, така и от почти неразвитите форми на алтернативно и рисково финансиране - ситуация, характерна повече за развиващите се, отколкото за развитите пазари.

* Авторът е стажант в ИПИ