Материалната база в училищата ли е ключът към добро професионално образование

Правителството одобри допълнителен трансфер на 4 671 400 лв. по бюджетите на общините за финансово осигуряване на дейности по няколко национални програми. С парите „ще бъдат оборудвани учебни кабинети за професионална подготовка и учебно-производствени бази на училищата, ще се ремонтират учебни кабинети за професионална подготовка, ще бъдат осигурени учебни видеофилми и софтуерни продукти, както и транспортни средства за провеждане на училищни практики в реална работна среда”.

Парите следват заложените цели в Стратегията за развитие на професионалното образование и обучение за периода 2015-2020 година за обновяване и модернизиране на материално-техническата база на професионалните училища.

През 2014 г. по поръчка на МОН (с финансиране по ОП РЧР) се извършват серия от анализи[1], които показват, че в много специалности има големи разлики по училища по отношение на материалната база, т.е. има значително неравенство между училищата в професионалното образование. Като се има предвид, че все още масово упражненията и практиките на учениците са в училище (а не в реална работна среда) това се отразява на качеството на образованието. Няколко години по-рано МОН разработва друг мащабен анализ[2] на професионалното образование и обучение (ПОО) в България, който също показва, че материалната база в училищата е много остаряла.

Разбира се, онагледяването на това, което се преподава с практически упражнения, е изключително важно за професионалното образование, което осигурява пряката връзка между средното образование и пазара на труда. Остава обаче въпросът дали инвестициите в материална база са пътят към по-добро професионално образование и колко средства са нужни за добра материална база.

Преди година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува доклад, който доказва, че въвеждането на технологиите в училищата е създало „твърде много фалшиви надежди“ и дори страни, които са инвестирали много в информационните и комуникационните технологии за образование не са видели забележимо подобрение на резултатите на учениците в програмата за международно оценяване на учениците на ОИСР (PISA) за четене, математика и науки. Друг доклад на ОИСР пък показва, че в страните със силно застъпено и качествено професионално образование, издръжката му е значително по-скъпа от средното образование, но голяма част от разходите се поемат от частния сектор.

За разлика от наливането на средства в училищата, ползата от работата в реална работна среда е ясна и води до повишаване на конкурентоспособността на младежите. Доказателствата за това са ясно видими от нивата на безработицата, реализацията и квалификацията на младите хора в страните, които имат тази практика (Германия, Австрия, Швейцария). 

Това е така, защото поддържането на модерно оборудване, което е близо до това, използвано от фирмите в икономиката, е трудно и скъпо и като цяло непосилно в професионалните гимназии. Поради тази причина създаването на силна връзка между професионалното образование и бизнеса още в периода на обучение е от първостепенно значение. В момента тази практика едва сега прохожда в България. Бюджетът не може да си позволи (а и не е нужно) материалната база във всички училища в страната постоянно да достига нивото на технологиите в частния сектор. Ролята на управляващите и хората от системата е да работят за привличането на добри преподаватели и въвеждането на повсеместно дуално образование.

 


[1] МОН, Проект „Управление за ефективно професионално образование”, 2014

[2] МОН, Анализ на системата за осигуряване на качество на професионалното образование и обучение в България, 2011


Свързани публикации.