Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Малка великденска приказка за народни представители, договори и банки

09.04.2015
Оцени тази статия:

Красен Станчев[i]

 

Между Коледа и Великден народните представители се активизираха не само да представляват, но и да станат приятели на народа.  Не съм сигурен дали те знаят историята на Жан-Пол Мара, издателя на в-к L'Ami du peuple, известен със заплахите си да разкъса сърцето на Лафайет, да изгори краля жив и да раздаде на бедните имуществото на богатите.  Но някои закони, които те предлагат за обсъждане, са също толкова радикални, макар и в сложни и слабо разбираеми области като гражданския процес и кредита.

Става дума за седем законопроекта, които заедно и поотделно са равносилни на такова връщане назад, каквато бе и инициативата за намеса на прокуратурата в частно-правни дела, регулирани от закона за задълженията и договорите и гражданско-процесуалния кодекс. Това са законопроектите за адвокатурата, за изменения и допълнения в ГПК, за свърхзадлъжнялостта, частните съдебни изпълнители и пр.

Преди Великден народните представители проявиха, отново, неприлична бързина със законодателни решения в няколко направления. Това за главния прокурор отпадна, но другите остават. Общият знаменател на законопроектите е защитата на длъжниците от „чорбаджии – изедници“ като кредитори, доставчици на услуги като топлофикации и оператори на мобилни мрежи, частни съдебни изпълнители. За тяхната сила и наглост пропагандата на  законопроектите разпространява слухове и откровени лъжи, като отново не се прави анализ на предполагаемите въздействия.

Здрав разум и кредитиране

След кризата на 1995-1997 г., възстановяването на стопанството, разгръщането на частния бизнес и кредитирането, ГПК и приложението му постепенно придобиха вид, който съответства на здравия смисъл и добрата практика.  На хората това им харесва.

Последното е видно в нарастването на спестяванията на домакинствата и тяхната експозиция към банките.

В началото на тази година спестяванията продължават да нарастват, въпреки есхатологичните политически оценки за състоянието на икономиката, бедността на населението и въздействието на фалита на КТБ.  Спестяванията на домакинствата в банките към края на 2014 г. са около 41 млрд. лв., 50% от БВП за 2014 г.  За сравнение - през 1986 г. те са 6% от БВП, т.е. осем пъти по-малко от днес. За доверие към банковата система говори и изборът на защитените вложители в КТБ: те оставиха почти 100% от спестяванията си в други банки.

Ако погледнем данните на БНБ и НСИ за наблюдението на домакинствата, ще видим, че спестяванията им от 2010 г. са на равнището на около 10% от разполагаемия доход, а кредитите им, след известен спад през 2009 и 2010 г., след 2011 г. са в диапазона между 3 и 4% от разполагаемия доход[1].

И според наблюденията на частни консултантски агенции като Индъстри Уоч богатството на домакинствата през 2014 г. нараства с 4,2 млрд. лв., въпреки политическата нестабилност и политическия хленч за състоянието на икономиката и държавата.[ii]

Казано малко по-иначе, хората, за които депутатите са се загрижили, имат достойно за уважение разумно поведение:

  • Те работят повече, имат по-високи доходи и потребяват повече;
  • Плащат си данъците;
  • Заделят пари за черни дни, но и вземат кредити, защото имат желание да разполагат с определени средства сега, а не в бъдеще;
  • Заемните им средства (от банките) са около 46% от спестяванията им (в банките);
  • Фалитът на домакинствата е много, много рядко, почти незабележимо явление; за малкото такива случаи кредиторите, особено банките, не предприемат никакви действия, защото се грижат за облика си пред обществото, клиентите.

Не е ясно защо е такова поведението на хората. Може би то е резултат от недоверието към политиците или пък е следствие на техните приказки за „невиждана стопанска криза“, „драстично обедняване“, „заробване от монополите“ и „разпад на социалността“.  Но това поведение е факт. Т.е. проблем специално със „заробването“ не съществува.

Доверие и ГПК

Защо тогава е тази необяснима загриженост и деятелност на народните избраници – отговорите можем да намерим отново в здравия разум.

Кредитът, както означава и самата дума в превод от латинското “credo”, е преди всичко „доверие“. Доверие в това, че можеш да разчиташ на партньор в бизнеса или определена банка, че може да ти даде назаем средства за определен период от време. Както и доверие на кредитора или „доверителя“, че парите ще бъдат върнати според уговорените условия и предвидения срок.

Тези условия, включително лихвите, са цената на желанието на търсещия заем да разполага с определени пари днес, а не след определено време, след като с усилия и лишения ги е спестил. Той търси тези средства по свои собствени мотиви, честно само абстрактно известни или изобщо неизвестни на предоставящите кредит; но при всички случаи това става доброволно, активната страна е търсенето.

Естествено такова желание присъства у много хора, те се съревновават в търсенето на кредити, а предоставящите ги също се конкурират. Това съкращава времето за вникване в детайлите по условията и мотивите на договарящите се страни. Доверието между тях е по необходимост абстрактно и безлично. Затова процедурите по ГПК, които регулират тези отношения, са абстрактни и предвиждат възможните развития на тези отношения.

За тях е очевидно следното:

  1. Кредит е относително лесно да се вземе, хората са движени от желанието да притежават нещо сега; проблем е връщането на кредита;
  2. За повечето хора би било за предпочитане, ако не им пречи съвестта и морала, да вземат повече, а да върнат по-малко или изобщо да не върнат нищо;
  3. Предоставящите кредит, например банките през последните стотина години, в това число и българските банки, само частично правят това със собствени средства; у нас около 60% от ресурса идва от спестяванията на населението; ако добавим и спестявания на фирмите, тогава това съотношение между депозитите в банките и кредитите надхвърля 90%;
  4. Ако не защитава тези 60 или 90%, кредиторът ще фалира, ще бъде наказан според законите за банковото дело и общото право, а заедно с него спестяванията (над размера на гарантираните депозити), най-вероятно ще бъдат загубени, както вероятно ще бъдат загубени и средствата на данъкоплатците, с които по закон държавата гарантира въпросните депозити;
  5. По друг начин казано, кредиторът и събирачите на вземания по необходимост са „лоши“, иначе системата на безличното доверие не може да работи;
  6. Затова банките и другите важни кредитори, най-вече правителството и общините, имат определени, гарантирани от чл. 417 и свързаните с него разпоредби на ГПК, права при събирането на вземания;
  7. Всеки детайл и роля в този процес са важни, от решението и договора за заем през институциите и събиращите вземанията по занятие, до контрола върху удостоверяващите и опосредяващите волята и поведението на страните нотариуси и частни съдебни изпълнители;
  8. Доколкото всякакви сценарии са възможни, в името на защита на длъжниците ГПК, с разпоредбата на чл. 444, предвижда подробен списък на несеквестируемите недвижимо имущество и вещи.

Въпреки тези очевидности депутати от правителството (Патриотичния фронт) и опозицията (БСП) предлагат:

  • Премахване на привилегированото положение на кредиторите в процеса на принудително изпълнение;
  • Забавяне на изпълнението на задълженията към кредитора, дори когато той има безспорно вземане от длъжника;
  • Обжалване на действията по това изпълнение от длъжниците в съда, т.е. връщане на задължението след изрично, един вид повторно – след вече подписания изначален договор – съгласие или евентуално постановление на съда;
  • Спиране на принудителното изпълнение при постъпило възражение от страна да длъжника, независимо от изрядността на изпълнителните основания по първоначалния договор;
  • Облекчаване на разходите на длъжника по изпълнението на неговите задължения, които не покриват разходите на институциите, включително държавните такси, по осъществяване на процедурите по събиране на вземанията от длъжника;
  • Обжалване на действията по изпълнението от „заинтересовани“ лица и длъжности;
  • Обратно действие и отмяна на задълженията и процедури по договори между частни лица при влезли в сила тълкувателни решения на законодателя или висши съдебни инстанции;
  • Ограничаване на правата на нотариуси и частни съдебни изпълнители и размиване на възможностите за контрол върху тяхната дейност, както от страна на кредиторите, така и от надзора на техните собствени камари;
  • Други ограничения на правата на кредитори и разширения на тези на длъжниците, за които тук не е възможно да се влезе в подробности.

 

Какво води народните представители?

Ако сравним статистиката на спестяванията и кредита с онова, което се предлага от Патриотичния фронт и БСП, единственото разумно обяснение на мотивите за разгледаните законодателните инициативи е уповаването на спомената по-горе т. 2: рационалното предпочитание на хората да върнат по-малко или нищо от това, което са взели, макар и по собствено желание и съгласие с условия на заемане на средства от кредитора.

Вероятно те разчитат и на почиващото на тази, казано на икономически език, готовност за неплащане, неприязън към кредиторите и събирачите на вземания.

Засега депутатите не са се позовали на традиционната за християнството и исляма неприязън към кредитното дело и не са се позовали на Библейските прецеденти за опрощаването на дългове по време на пасхалните празници.

Но и преди нашата ера, и сега мотивът на владетелите е един и същ – засилване на зависимостта на данъкоплатците, реклама на собственото господство и укрепване на собствената популярност.

Независимо от историческите прецеденти, от тях не са изведени никакви поуки.  Ако бъдат приети тези законодателни идеи, най-вероятните ефекти ще са следните:

  • Ще бъдат създадени стимули за неплащане на заемите и изпълнението на други задължения;
  • Ще стане изгодно корпоративни заеми да се представят като кредити на физически лица;
  • Процесът на осъществяване на договорите ще бъде оскъпен до невъзможност за контрол;
  • Ще нарасне делът на несъбираемите вземания както от банки, така и от фирми;
  • Адвокатското съсловие ще има полза от увеличаването на разходите по изпълнение на договорите;
  • Ще бъде застрашена стабилността на банковата система и сигурността на спестяванията на гражданите.

 

 


[1] http://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/domakinstvata-uvelichavat-spestiavaniiata-si-s-226-mln-lv-prez-fevruari-191671/


[i] Авторът е доц. В СУ и председател на УС на ИПИ, както и управител на КС2 ЕООД.

[ii]Виж: Финансовото богатство нараства до 60 млрд. лева през 2014 г. въпреки ръста на потреблението, достъпно на: http://www.iwatchbulgaria.com/