Малка, но важна стъпка

Образователното министерство оповести идеята си да върне пълния избор на учителите по отношение на учебниците – сега те трябва да избират измежду 3 учебника по даден предмет, които са одобрени от министерството.

Веднага се появиха мнения, че това е с цел да се облагодетелстват издателствата и авторите на учебници. Появиха се съмнения как учителите ще „смогнат" да се ориентират сред много варианти на учебници и дали това ще е от полза за учениците.

Предоставянето на избор е несъмнено един от най-добрите механизми да се повиши качеството на образованието. Свободният избор на учебници обаче е само една от малките стъпки към качествено, конкурентно образование. Ето и другите.

Свобода

Свободата на избор на училище позволява на семействата да избират кое е най-доброто за децата им.

Свободата е необходима за да се привлекат предприемачите към образованието, които да впрегнат цялата си енергия, знание и финансови ресурси за да се опитат да решат проблемите в системата и заемат празните ниши както на всеки друг пазар. По този начин ще има възможност да се появят различни схеми за кредитиране на студенти с разнообразни финансови възможности, да се предоставят стипендии от частния сектор, да се създават учебни програми, които са инициирани от бизнеса и т.н.

Свободата на избор от друга страна насърчава и мотивира студентите и учениците да искат да учат повече, тъй като учебните планове ще са изработени така, че да отговарят на най-разнообразни нужди и цели.

Семейство

Трудно ни е да си обясним защо някой е решил (а други групи в обществото поддържат тезата), че родителите не знаят кое е най-доброто образование и училище за децата им. Разбира се, винаги ще има хора, които ще са недостатъчно заинтересовани от образованието на децата си, но това не са преобладаващата част от населението. Дори и да е така, представете си ситуацията, в която все пак ще се наложи да избирате училище за детето си – най-малкото, което ще направите ще е да проучите какъв избор имате, какви са отзивите от дадено училище сред познатите ви или колко печели и колко лесно си е намерил работа някой, завършил определено средно училище. Да не забравяме и, че ако има свобода на избор и училищата се съревновават помежду си за парите на данъкоплатците, то те ще предоставят достатъчно информация за дейността си и перспективите на завършилите.

Конкуренция

Колкото и да не им се вярва на определени групи в обществото, конкуренцията работи в посока подобряване на пазара и услугите. В момента, държавата чрез данъците изземва част от дохода на работещите, той преминава през държавната машина, част от парите отиват за цялата въвлечена в регулирането на образованието администрация и това, което остане финансира системата. Това, което е сбъркано в цялата логика е, че се финансират училищата и учителите, а не учениците.

Каквато и реформа, насочена към повече пазар в сферата на образованието да се предложи, силна опозиция се появява. Най-често тя е от страна на учителски синдикати, студентски организации и понякога държавната администрация, които са успели досега да спечелят от страха и разбирането на хората, че не разбират от образование и е необходимо една малка групичка да взема решения за образованието на всички. По този начин, дори и добри предложения за промяна често срещат голяма опозиция или така се прилагат на практика, че ефектите са точно обратни на желаните. Пример в тази посока са националните учебни програми, националните изпити и други подобни. И всичко това в името на доброто образование.

Въпросът е как може да се провокира и насърчи конкуренцията?

Ваучери

Комбинацията от горните принципи – семейството да е свободно да избира сред конкуриращи се училища ще раздвижи системата и в резултат ще повиши качеството. Това е възможно като парите, които сега се събират под формата на данъци и след това се предоставят на общините, които пък ги разпределят сред училищата, вместо това се предоставят на семейството под формата на ваучер.

Задължителните условия за тази реформа са:

  1. Ваучерите да важат за всички учебни заведения – както за общинските и държавни училища, така и за частните.
  2. Премахване на всякакви централизирани стандарти – конкуренцията може да се случи само ако училищата имат свободата да съставят по-голямата част от учебната си програма по свое усмотрение. Това не трябва да се бърка със свободия, както биха възразили много хора. Важното в случая е да има изпит при завършването на определена степен за да се оправдаят изхарчените пари на данъкоплатците. Как обаче училищата ще подготвят учениците си за този изпит си е тяхна работа.
  3. Дерегулиране на училищата – директорите трябва да имат повече правомощия при управлението на училищата за да са гъвкави и да могат да въздействат върху работата ефективно.

Ваучерите работят

От повече от 80 години в Холандия съществуват ваучерите, които се предоставят на всички ученици за обучение в обществени и частни училища. Като последица, около 2/3 от децата в Холандия посещават частни училища с финансовата подкрепа на бюджета.

Резултатите са присъствието на холандските деца в първата петица в световната класация по математика, наука и грамотност.

Качеството на образованието в обществените училища се е повишило в резултат на конкуренцията им с частните. Завършилите ги се справят почти толкова добре, колкото и тези, завършили частни заведения. Фактът, че всеки ученик може лесно да се премести от обществено в частно училище и обратното стимулира значително стремежа към високо качество и резултати.

Ваучерната система в Холандия намалява значително разходите за един ученик, което е провокирано от силно намаление на държавната администрация, регулираща сектора, както и поради значително повишаване на ефективността при управлението на конкуриращи се училища. За сравнение, в Холандия средният разход на един ученик през 2004 година е бил 6 000 щатски долара, а в САЩ – 10 000 щатски долара.

Не по-маловажен е фактът, че при наличието на избор на училище и дерегулиране на образованието, социалните конфликти в обществото се свеждат до минимум. При новата система родителите могат сами да избират училището, което отговаря на техните ценности и разбирания, като по този начин се прекратява порочната практика за налагане на определена житейска философия и предпочитания от една група на друга.


Свързани публикации.