Макро поглед: Докладите на ЕК – повод за размишления

Още преди повече от две години, когато България все още не беше приета за член на Европейския съюз, ние от Института за пазарна икономика се опитахме да предупредим обществеността в страната, че ефектите от очакваните субсидии може да не бъдат непременно положителни. Тогава не успяхме да предизвикаме сериозна дискусия, тъй като позицията да не приемаш пари, когато ти се дават безвъзмездно, не би могла да бъде популярна. На тези средства се гледа като на начин за бързо и лесно забогатяване за чужда сметка (на европейските данъкоплатци), което, разбира се, е възможно, но за твърде ограничен кръг от хора и понякога по не съвсем законен път.

След като повече от 18 месеца България е част от ЕС, все още липсва експертна оценка за пълните им ефекти върху икономическото развитие на страната. Отрицателните последствия обаче са налице и вече никой не се съмнява, че съществуват. На първо място, те са свързани със създаване на допълнителни възможности за корупция сред чиновниците, които ги координират, управляват и контролират. Примерите за това са множество – още от предприсъединителните фондове, като трудно може да се открие финансов инструмент, по приложението на когото да липсват сигнали за корупция и да не възникнат конфликти на интереси и подозрения за измами. Разбира се, доказването на тези факти е трудно, още повече, когато полицията и съдебната система не си вършат добре работата.

Следващият елемент от влиянието на европейските субсидии е необходимостта от изграждане на „административен капацитет", което преведено на разбираем език означава единствено повишаване на броя и на заплатите на чиновниците, които се занимават с управлението им. Броят на публичната администрация нараства, което е изискване на представителите на ЕК, но също така е и удобна възможност за увеличаване на заетите в този сектор. Заплатите на тези служители са близо два пъти по-високи от тези на останалите работещи в държавната администрация, което би трябвало да увеличи стимулите за тях, но ефектът е неясен. Основна част от задачите им представлява научаването на твърде усложнени процедури и правила, зададени от европейските чиновници, според които да се разпределят средствата. Използваните процедури обаче не пречат на корупцията.

Съществен проблем при изпълнението на проектите е преследването не на определен качествен резултат, а получаването на документи. Всъщност единственият реален резултат от европейските субсидии е значителното увеличаване на документите, които трябва да попълват и представят бенефициентите на управляващите органи. С това е свързано и значително нарастване на административната тежест във вид на време и средства. Съответно това се отнася и за публичната администрация, която след това трябва да се отчита пред съответните европейски институции. Качеството на продуктите от използването на субсидиите обаче не е важно. Тоест – трябва да се постигне някакъв резултат, но не и най-добрия резултат. В такъв случай полезността на продуктите е съмнителна, а истинската цел остава „усвояването" на средствата. Всъщност процентът на „усвояването" е критерият за успех на програмите, но не и сближаването на доходите, повишаването на конкурентноспособността или по-ефективното производство в аграрния сектор.

За съжаление това е проблем на общоевропейско ниво, чиновниците в Брюксел постепенно разширяват своята власт, а използваните инструменти стават все по-неадекватни на пазарната действителност. Естествено организациите, които успеят да се доберат до субсидиите, повишават своите доходи, но големите печеливши са европейските чиновници и консултантските фирми (които представляват следващото работно място за европейските чиновници). Осъществява се един твърде мащабен проект за преразпределение на средства, който се вижда, че води до тежки регулации, скъп чиновнически апарат и спъване на развитието в огромна икономическа зона, каквато е Европейският съюз. По тази причина страните, които прилагат малко по-различна стопанска политика, като Ирландия, реализират по-висок растеж и изпреварват останалите.

Следващият негативен ефект от европейските субсидии е отклоняването на ресурсите от най-продуктивното им използване. Това се случва в рамките на организациите-бенефициенти на тези проекти. Нарастващите задължения по изготвяне на необходимите отчетни документи налагат използването на човешки и физически капитал за това, вместо за продуктивни усилия, които получават оценка на пазарите. По този начин се намалява и добавената стойност, тъй като изпълнението на проектите на практика не създава такава. Освен това се изкривяват стимулите на участниците, тъй като те се опитват да реализират доходи за сметка на субсидиите, а не чрез конкуренция с останалите участници на пазара, иновации и производство на желани от потребителите продукти.

Следващата последица е нарастването на зависимостта на частния сектор от държавните и европейските институции, които управляват проектите. Субсидиите биха могли да се използват като средство за влияние и натиск върху бенефициентите, тъй като одобряването на плащанията се получава в крайна сметка по преценка на чиновниците, които тълкуват общите правила.

Голяма част от европейските субсидии преминават и през консолидираната фискална програма и с това е свързано общото нарастване на разходите в нея. Освен това възниква и необходимостта от съфинансиране с бюджетни средства. Не бива да се пропуска и вноската, която прави Р. България в бюджета на ЕС. Тоест европейските субсидии изобщо не са безвъзмездни. Нещо повече – те струват доста скъпо на българската икономика.

При тази ситуация възниква въпросът: какво да се направи? На местно ниво – трябва да сериозно да се дискутира дали тези фондове са необходими за страната. Извършваните разходи за тяхното администриране са огромни, каквито са и нереализираните ползи в резултат от изкривяването на стимулите в икономиката. Отказът от тези субсидии ще бъде начин за ограничаване на възможностите за корупция и ще може да се съсредоточи общественото и управленското внимание към важни за страната проблеми.

Един от основните приоритети на правителството трябва да бъде значителното подобряване на работата на полицията и съдебната система. Защитата на живота, собствеността и свободата на гражданите са единствените същински функции на държавата. Когато тя не изпълнява точно тези функции, тогава е налице държавен провал. Свидетелство за това са възникващите недържавни институции, които поемат посочените функции – частните охранители, частните съдебни изпълнители, арбитражите при решаване на спорове и др.

Ако държавата се съсредоточи в изпълнението им и престане да се намесва в останалите сфери, в които нуждата от нея е значително по-малка или изобщо липсва, тогава борбата с корупцията ще бъде много по-лесна. От една страна възможностите ще са твърде ограничени, тъй като през държавния бюджет ще се преразпределят значително по-малко средства, а от друга страна правозащитата и правоприлагането ще работят много по-добре, което ще означава, че правилата ще се спазват. Това действително ще означава сближаване на страната с тези от ЕС.

Отказът от субсидии (съответно и от нетипични за държавата дейности) и изпълнението на същинските функции на държавата ще позволи и значително намаляване на вноската в бюджета на ЕС. Тъй като страната няма да получава помощи, няма да е необходимо тя да участва в бюджета на ЕС. Това ще позволи да се изискват подобни реформи в рамките на Съюза – намаление на общото ниво на преразпределение и съответно на субсидиите в неговите рамки. Нещо повече – необходимо е да се предприемат стъпки за промени в някои твърде тежки за бизнеса и гражданите европейски регулации, които са вредни и изпълнението им само ще забави стопанското развитие в страната.

Като цяло критиките в докладите на Европейската комисия за напредъка на България и за управлението на средства трябва да послужат като ясен сигнал за борба с корупцията и злоупотребата с публични средства. Европейският съюз в момента изпълнява важната роля да контролира и насочва реформите в страната. Някои такива реформи обаче, като понижаването на преките данъци, не бяха дирижирани от външни авторитети, но се доказват като успешни. Когато подобни инициативи намерят достатъчна политическа подкрепа, ограничаването на корупцията и подобряването на средата за бизнес ще бъдат реализирани и ще дадат очакваните плодове.