Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Майсторите на изкуството и привилегиите

15.12.2006
Оцени тази статия:

Наскоро беше лансирана идеята за отличаване на някои от дейците на изкуството чрез присвояването им на звание “майстор на изкуството” и допълнение към пенсията им в размер на минималната работна заплата за страната. Това е една интересна идея за насърчаване на изкуството в България, но трябва да се обсъдят всичките и аспекти.

По същество идеята представлява даване на привилегия на определен кръг от хора и отличаването им от останалите на база на неясно установени критерии. Безспорно хората, които ще получат това звание ще са талантливи и ще са допринесли за развитието на българската култура и изкуство. Само че остава въпросът как точно някаква държавна комисия ще оценява приноса и качествата на тези хора и как един творец ще бъде обявен за “по-заслужил” от останалите и ще получи привилегията, а друг – няма.

За осъществяването на подобна идея ще се изисква дефинирането на някакви критерии за оценка на хората на културата и изкуството, но тези критерии няма как да бъдат обективни. Това се обуславя от самия характер на тези дейности - те се възприемат индивидуално от всеки човек и следователно всеки си има различна оценка за отделните творци и за тяхната дейност. Трудно може да се сравнява един певец с актьор или художник. По този начин много важен става проблемът как да се определи съставът на комисията, която отговаря за тези звания. Тогава възниква възможност за предпочитания от страна на членовете на комисията към един вид изкуство или към даден човек и естествено за не съвсем коректен избор.

Друг проблем е надбавката към пенсията, която евентуално ще получават отличените дейци на културата. В момента единственият възможен източник за нея е държавният бюджет – т.е. данъкоплатците. Приемането на подобна идея без тяхното одобрение би било злоупотреба с техните средства. Освен това ако се приеме това предложение то ще даде основание на хора от други професии също да поискат подобни привилегии за себе си. Защото останалите професии също са достойни за упражняване и в тях също има достатъчно талантливи и способни хора, които са допринесли за развитието на икономиката и обществото.

Създаването на комисия съответно ще породи и допълнителни разходи за бюджета за администриране на тази дейност – това са разноски за определяне на членовете и, за заплащането им и т.н. Всичко това допълнително натоварва бюджета и оскъпява реализирането на идеята.

Какво би било пазарното решение на този въпрос?

При отделните дейности в областта на изкуството и културата както и в останалите области на живота съществуват сдружения, в които участват мнозинството от упражняващите дадена професия. Особено в областта на изкуството и културата присъждането на награди е честа практика – има награди за театър, за музика, за кино, за изобразително изкуство. Тези сдружения могат да отделят средства и да определят допълнения към пенсията на отделни свои членове. Освен това решението ще се взема от професионалисти в същата област, които биха могли най-точно да оценят работата на колегите си. Така ще се осигури и прилагането на един по-справедлив начин за поощрение на по-надарените и по-добри творци.

 

 

 


 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).