Магистрала „Тракия“ и законодателството за концесиите

Определянето на концесионер за магистрала “Тракия” очевидно изисква,ако не друго, то поне промяна на законовите основания, по които правителствоторешава подобни концесии. Ако процедурите не се променят, за всички концесиив бъдеще ще съществува риск това и други правителства да постъпват по същияначин.

Традицията
Доста дълго след началото на реформите в България няма обща процедура заотдаване на концесии за проучване и добив на подземни богатства, за строителствои поддръжка на прилежащата инфраструктура и т.н. по всички двадесет случаи,за които чл. 18 от конституцията определя изключителни права и монопол надържавата.

Първият Закон за концесиите, въвеждащ унифицирани процедури за провежданена търгове и отдаване на концесии, бе приет през 1995 г. от социалистическотомнозинство в парламента, но остана без приложение до приемането на вторитакъв закон през септември 1997 г. Един от първите променени закони от новотоправителство през 1997 г. бе тъкмо този закон: в неговия член 8 (който казвашеи казва, че концесионерът се определя чрез търг или конкурс) бяха добавенидумите “ или без търг или конкурс в определени със закон случаи”. Основниятмотив на тази промяна бе да се узакони практиката концесионните договорида са част от приватизационни сделки.

Държавните дружества и по закона на социалистите, и по традиция бяха иса изключени и до ден днешен от съревнованието за концесии.

Законовата привилегия
Точно това предимство е предоставено с параграфи 3 – 4 от преходните и заключителнитеразпоредби на закона. Там се казва, че:

1. На държавните дружества не предоставят концесии, т.е. за тях не се прилагазакона за концесиите и
2. те запазват правата си върху обекти и дейности сред които са и “републиканскитепътища, обекти на железопътната инфраструктура, включително земята, върхукоято са изградени или която е предназначена за изграждането им, един илиповече терминали от пристанище за обществен транспорт с национално значение”.

Правните тънкости на тези и други разпоредби, позволяващи концесиониранебез търг и конкурс са описани от специалисти (виж например анализа на Пенков,Марков и партньори в Интернет: http://www.legainterconsult.com/?position=newsletter).

Изпълнителят на проекта за магистрала “Тракия” обаче е концесионер. Товаще рече, че за предоставяните му “концесии върху обекти – публична държавнасобственост, които ще бъдат изградени от страна и със средства на концесионера,за тяхното изграждане не се прилагат разпоредбите на закона за общественитепоръчки.” Това е изискване на параграф 3а от закона за концесиите, основанона логиката, че след като е спечелено правото на концесия допълнителни процедурине би трябвало да го ограничават.

Следователно трикът е да се придобие това право по несъревнователен път.

Фокусът

Ето как става това.

Има дружества, които са сто на сто собственост на правителството (държавата).Те сключват договор за съвместно дружество. Това дружество, защото е с държавноучастие до 25% от капитала (според § 3б от закона за концесиите), получаваот министерския съвет концесия без търг или конкурс. Предложението за това“се подава от съответното министерство”.

Точно това обяснява и г-н Церовски в интервю за Нова телевизия на 17 декемврим.г. “Две български компании, които са компании в моето министерство, са100% държавни. “Техноекспортстрой” и “Автомагистрали” ЕАД са успели да намерятчуждестранен партньор, с който са се договорили да кандидатстват за еднатакава концесия. В продължение на година и половина, ако не и повече, тозиджойнт-венчър е инвестирал, според мен …между 15 и 20 млн. евро, за даразработи цялостно проекта, да привлече, да проведе съответни преговорис международните банкови институции, да осигури финансовия ресурс, благодарениена собствения си кредитен рейтинг и в края на краищата да предложи на българскотоправителство вариант за отдаване на концесия.” (1)

Можело ли е да се постъпи иначе?
Изглежда, че е било възможно, въпреки вратичките в закона, изгражданетона магистрала “Тракия” да мине през търг. Въпросното министерство е обявявалодоста търгове по далеч по-незначителни поводи, например “за изготвяне нафинансов отчет по програма социална интеграция”.

Според чл. 6, ал. 3 “министър-председателят и министрите, съобразно своятакомпетентност, правят мотивирано предложение за предоставяне на концесияс правен, финансово-икономически, социален и екологичен анализ за концесията.”Според правилника за приложение поне пет министри би трябвало да са направилитакъв анализ и да са предоставили докладите в министерския съвет. На насне ни е ясно как съвестен анализ на ползи и разходи може да покаже, че ползитепри предоставяне на концесия без търг са повече от очакваните резултатипри съревнователна процедура.

Засега тези изисквани от закона анализи не са публични. Но не ни е известнои никой да ги е искал от министър Церовски или от министър-председателя.

Впрочем според чл. 8, ал. 9 от правилника за приложение на закона за концесиите,“при определяне за концесионер без търг или конкурс… [той] е длъжен дапредостави необходимите данни и документи за изготвяне на анализите и отговаряза пълнотата и верността на предоставените от него изходни данни.”

След време ще се окаже, че на министрите им била дадена грешна информация.Същата процедура ще се приложи при друг повод (да речем за пристанищата,БДЖ, петролопроводи и газопроводи). Както обикновено е в България, всякоосъдително от гледище на морала и здравия разум деяние, почти винаги сеоказва в рамките на закона.

––––––

(1) http://www.mrrb.government.bg/press.php?P=258