Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лъжите за харчовете се сблъскват с фактите*

Автор: Ричард Ран** / 01.06.2012
Оцени тази статия:

Конгресът направлява разходите, а демократите го контролират от 2006

Мнозина от политическата класа, включително и президентът Обама и много членове на Конгреса, имат интерес в това да объркват обществеността, вместо да я просветляват. Усилията за заблуда относно увеличаването на харчовете и държавните разходи за създаване на нови работни места достигна нови висоти миналата седмица, когато президентът обяви, че е най-сдържаният държавен глава в това отношение след Айзенхауер и че разходите са се повишили едва с малко повече от 1% (спрямо какво?).

Президентите не определят нивото на харчене, но все пак му въздействат. Конституцията възлага на Конгреса задължението да облага и да разходва и нито 1 долар не може да бъде законно изхарчен без неговото позволение. Конгресът се избира през ноември на всяка четна година. Членовете му влизат в длъжност през януари на следващата година. Федералният фискален период продължава от 1-ви октомври до 30-ти септември на следващата година и точно тук идва възможността за заблуда.

През 2006-та демократите вземат контрола и в двете камари на Конгреса. Докато встъпят в длъжност, около една трета от фискалната 2007г. вече е била отминала. За тези от вас, които не си падат по цифри, е по-добре просто да пропуснете следващия параграф, който показва в детайли кой е отговорен за приблизително 43-процентното увеличение на федералните разходи за последните 6 години.

Последният републикански бюджет – през 2006-та – беше $2,66 трилиона (20,1% от брутния вътрешен продукт, БВП). Първият бюджет, изцяло дело на демократите, беше за 2008г. - $2,98 трилиона (20,8% от БВП). Последният им такъв беше за 2011-та – $3,6 трилиона (24,1% от БВП). Републиканците спечелиха Конгреса през 2010г. и встъпиха през януари 2011г., като първият бюджет, който трябваше да одобрят, бе за 2012г. ($3,8 трилиона или 24,3% от БВП).

Понякога демократите твърдят,че голямо увеличение в държавните разходи е необходимо за съживяване на икономиката и създаване на нови работни места, но друг път казват, че е нямало такова повишение и те не са виновни за възникналия дефицит. Понякога републиканците твърдят, че големите държавни разходи унищожават работни места, но друг път препоръчват или гласуват за множество специфични разходни програми.

Бърз поглед върху икономическите политики за последните 30 години, които могат да бъдат видени в съпътстващата графика, предоставя доказателства, свидетелстващи, че големите увеличения на държавни харчове не създават работни места, а напротив – постигат обратното. Правилният начин да се измерва ефектът на правителствените разходи е да се гледат не номиналните стойности, които включват и растеж на икономиката, населението и инфлацията, а процентът от БВП.

Всеки, кандидатирал се за президент от времето поне на Ричард Никсън, включително и г-н Обама, е обещавал да намали държавните разходи в предизборната си кампания. И повечето членове на Конгреса правят същото, когато се кандидатират. Веднъж спечелили, поведението им почти винаги се променя. Президентът Рейгън успя с Конгрес, частично напълнен с демократи, да намали харчовете през последните 6 години от управлението си, след като ги увеличи през първите две. И президентът Клинтън, с новия републикански Конгрес на Нют Гингрич, съумя да направи същото през последните 6 години от мандата си, че дори и по-успешно.

Мит е, че скоковете в държавните разходи създават работни места. Правилният начин да се измерва това е да се гледа процентът на заетите от трудоспособното население. Изследванията за безработица отчитат единствено тези, които все още търсят работа, но пропуска онези, които са се обезкуражили и са изпаднали от работната сила. Таблицата ясно показва, че увеличението на правителствените разходи е свързано с по-малко работни места, не повече. Данните за последните сто години показват същата негативна връзка. Не е съвпадение, че европейските и други страни с по-голяма правителствена роля в икономиката почти винаги имат по-ниско съотношение на населението към работната сила.

Повечето държавни разходи, различни от тези за отбрана, са за трансферни плащания. Тези плащания се финансират чрез по-високи данъци на продуктивните работници и чрез заеми, като и двата метода имат негативен ефект върху икономическия растеж. Много от тези, които получават трансфери, ги взимат само при условието, че не работят, както е в случая с някои социални програми и обезщетенията за безработица. Това, комбинирано с известните недостатъци и лошото разпределение на ресурси от страна на правителството, води до по-ниска производителност и растеж и до отрицателен брой на създадените работни места.

Тези, които подкрепят повече държавни разходи за повишаване на заетостта, почти винаги са същите онези, които не успяват да разберат вторичните ефекти от подобни политики, или пък са ляво настроени идеолози, глухи за разума. Следващият път, когато чуете някой да казва, че правителството трябва да харчи повече, за да създаде работни места, просто попитайте откъде ще дойдат парите. Ако не ви изгледат с пълно недоумение и са достатъчно хитри да кажат, че ще е от данъци и заеми, ги попитайте каква ще е цената, която ще трябва да плати икономиката, и какъв ще е ефектът върху заетостта. Може би ще ги накара да се замислят за подобни неща.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" на 28 май, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.