Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лудост, убиваща работни места*

Автор: Ричард Ран ** / 09.03.2012
Оцени тази статия:

Прогонването на чуждестранни инвестиции извън САЩ е вредно


Повечето хора интуитивно разбират, че създаването на работни места изисква инвестиции на капитал, но много хора в администрацията на Обама и в Конгреса изглежда са пропуснали този основен факт от икономическия живот. Както покойният Джак Кемп казваше: „Колко шофьори на камиони ще има, ако никой няма пари да купи камиони?” Съществуват много изследвания, които се опитват да измерят цената на едно средно работно място, но най-често се използва числото $225,000.

В пресата текат много дискусии около новите екологични регулации на администрацията, които убиват заетостта, например забрани срещу въглищни централи и сондажи за нефт и газ. Пресата, обаче, е по-малко фокусирана върху ликвидирането на заетостта от страна на новите финансови регулации, които могат в крайна сметка да закрият десетки милиони работни места. Може да наречете това преувеличение, но помислете за следното: банковите регулации на Дод-Франк са дълги повече от 2000 страници, с десетки хиляди регулации, които тепърва се подготвят да влязат в сила.

Приемете за момент, че вие сте начело на малка банка. Имате двайсетина служители. Тогава правителството ви изпраща хиляди страници с нови регулации. Кой в банката ви ще може да прочете, разбере всичко и да създаде процедури за приложението на тези регулации? Правителството казва да си наемете адвокати и счетоводители, които да ви предоставят нужната информация и да въведат системите за приложение. Но адвокатите и счетоводителите са много скъпи и вашата банка няма да може да си позволи да ги наеме и въпреки това да остане на печалба. Така че на банката е предоставен избор – да преустанови работа или да се продаде на по-голяма банка. Това, от своя страна, води до по-голяма концентрация и по-малко конкуренция в банковия сектор и прибавя още към проблема ”твърде голям, за да фалира”. С увеличението на цената на регулациите банките ще са принудени да налагат все по-големи такси, за да могат да продължат дейността си и да отпускат по-малко заеми, което означава по-малко камиони и шофьори на камиони и по-малко от всичко останало, включително работни места.

Ала едва сега започва по-лошото. В безумно глупав опит да се вземат още няколко милиарда долара данъчни приходи повече, правителството излага на риск голям дял от чуждите инвестиции в САЩ, а също и милиони работни места. Новите правила (включително закона за данъчно съответствие на сметки в чужбина) са толкова блудкави, сложни и скъпи за администриране, че повечето чужди финансови институции отказват на американци да откриват банкови сметки при тях и отказват да инвестират в САЩ. Американците, живеещи в чужбина, са особено засегнати и дори са създали своя доброволна организация, Американски граждани в чужбина, която правилно отбелязва: „Чуждестранните инвестиции в САЩ възлизат на 21 трилиона долара и 11 трилиона от тях са инвестирани в американски книжа. Проучване на KPMG посочва, че само 36% от финансовите институции ще могат да се съобразят (със закона за данъчно съответствие), оставяйки другите 64% да обмислят дали да не се оттеглят от инвестирането в американски книжа. Дори само ако една група от чуждестранните инвеститори се откажат, това би се отразило на САЩ в трилиони долари. Това се случва във време, когато икономиката на САЩ отчаяно се нуждае от повече чуждестранни инвестиции, а не от по-малко. ”

Простото правило е, че всеки трилион долара инвестиции грубо може да доведе до създаването на 5 милиона работни места. Повечето държави, включително и САЩ в миналото, правят всичко възможно да привличат чуждестранни инвестиции. Но сега хората в Министерството на правосъдието и в данъчната служба правят всичко възможно да спират чуждестранните инвестиции. Например  правосъдното министерство атакува банките в Швейцария, където някои от американските им клиенти са обвинени за това, че не са разкрили всичките си доходи. Вместо да се фокусират върху данъкоплатците, които не плащат своите задължения, те са решили да преследват чужди банки и техните мениджъри както по граждански, така и по криминални обвинения – въпреки че тези банки са напълно съобразяващи се със своето законодателство и не осъществяват операции в САЩ. Вследствие чуждите финансови институции все повече се страхуват да имат нещо общо със Съединените щати, включително инвестиране.

Разпростирането на действието на американско законодателство в други държави и върху чужди институции е опасно, защото излага американските граждани и бизнес на риск. По този начин чуждите правителства биха разполагали с аргументи за евентуално прилагане на тяхното законодателство в САЩ. Ако някой публикува статия или карикатура в САЩ, която да се възприеме като обидна от някое мюсюлманско правителство, трябва ли това правителство да може да арестува този някой на негова територия или когато този някой пътува извън САЩ? Ако чужденец от страна със строги закони за притежание на оръжие, легално закупи оръжие в САЩ, но не го вземе обратно със себе си в своята страна, трябва ли тази страна да го арестува заедно с американския му продавач? Това, което искам да кажа е, че суверенните държави напълно нормално имат различно право, включително данъчно и банково. Ако САЩ продължат с опитите си да налагат своите закони отвъд своите граници, ние си просим белята. Това вече доведе до отвращение към САЩ и ще се отрази в милиони загубени работни места.

Законът за данъчно съответствие на сметки в чужбина и свързаните с него регулации са прокарани, обнародвани и въведени от разрушителни, ограничени хора, които не могат да мислят в перспектива и нямат уважение към икономическите свобода, възможности и растеж. Техните действия ще доведат до страдания за всички нас.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник,5 март, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.