Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Луднахме от стратегии

Автор: Красимир Петкашев / 29.04.2011
Оцени тази статия:

В България всичко е стратегия. Администрацията полага неуморни усилия да бълва нови и нови стратегии, концепции, планове, програми. Всяка област от обществения живот е уредена минимум с две стратегии, като в някои те са над 20. На национално ниво към момента се изпълняват 145 стратегии, като в общия случай те имат 3 до 5-годишен срок на действие, но има и такива, при които хоризонтът е разтеглен до 15-20 години.

Изкуството да създаваш стратегии е овладяно особено успешно от някои министри в кабинета. Те са техен верен помощник в битката за повече правомощия и по-голямо бюджетно финансиране. Най-общо, ако си министър, ти искаш да харчиш повече и стратегиите могат много да ти помогнат. Това, което трябва да направиш е да започнеш да произвеждаш всевъзможни стратегии – такива като „Стратегия на НВМС за здравеопазване на животните в периода 2009-2013 г.”, „Стратегия за корпоративна социална отговорност за периода 2009-2013 г.”, „Стратегия за продължаване реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз” (много предвидливо последната е без указан срок). Представяш ги убедително пред своите колеги в Министерски съвет, където вероятността „брилянтната” ти идея да удари на камък клони към нула. Стратегията се приема и вече имаш легитимно основание да искаш от финансовото министерство пари за нейното осъществяване. Получаваш ги и започваш да „местиш въздуха” докато я изпълняваш. Не се притесняваш, че нещо може да се обърка, защото контролът върху изпълнението на стратегията е в твои ръце, т.е. сам си определяш доколко успешно постигаш целите й. Колкото по-дълъг е срокът на стратегията толкова по-добре. В идеалния случай стратегията приключва след края на твоя мандат. Ако не върви, пробваш с нова стратегия и така...

Безспорни първенци в писането на стратегии са МТСП и МВР. В техните области към момента действат общо 41 стратегии, почти по равно разпределени между двете министерства – 21 за МТСП и 20 за МВР. Свръх продуктивността на министрите обаче има малко отношение към постигането на резултати, т.е. стратегиите явно не помагат особено за справяне с проблемите. Ако това беше така, нямаше да имаме продължаващия вече пета година мониторинг от Брюксел в областта на правосъдието и вътрешния ред. Сметната палата пък нямаше да заключава в одитните си доклади, че МТСП буквално прахосва средства чрез своите програми за заетост, постигайки минимален ефект за икономиката.

Стратегическото мислене на администрацията не е нововъведение. Спомените за петилетните планове от социалистическото минало трудно ще бъдат забравени. В по-новата ни история стратегическото планиране се подсили и от членството в ЕС, което също отвори път за нови стратегии, програми и планове.

Планирането дотолкова напредна, че вече ставаме свидетели на комични ситуации.

В момента например имаме две действащи Конвергентни програми – едната е за периода 2009-2012 г., другата, която излезе само преди две седмици пък е за периода 2011-2014 г. В ход е подготовката на Национална програма за развитие на Република България: България 2020, чийто „Анализ на социално-икономическото развитие” не се различава съществено от написаното в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.). Затвърждава се общото наблюдение, че сходни по тематика стратегии звучат и предават сходни послания и за това е препоръчително да се четат по диагонал. 

Общото между всички тези стратегически документи е бързата амнезия на техните послания, както от създателите им, така и от обществото като цяло. Всяка стратегия получава своето 30-секундно отразяване в новинарските емисии, след което бързо се забравя. Примери има много. Само преди няколко месеца беше приет 25-годишен план за пенсионна реформа, който предвижда(ше) замразяване на пенсиите до 2013 г. Няколко месеца по-късно синдикатите и социалния министър Тотю Младенов забравиха за договорките и отново заговориха за вдигане на пенсии и заплати. Така се оказва, че животът на стратегиите е много по-кратък от формално записаните срокове в тях. В България трудно се изпълнява дори годишният закон за бюджета, какво остава за по-дългосрочните документи. Защо тогава продължаваме да ги създаваме?