Лошият опит от приватизацията и от предишните концесии вероятно ще бъде пренесен в новото законодателството за концесиите

Разбира се, никога един обществен опит не е само лош. Много често, онова, което е лошо за мнозина, е добро за малцина.

Точно такъв е случаят с някои от процедурите за предоставяне на концесия, предвидени в новия проектозакон по този повод. Ще се спра само на една от тях – т.нар. състезателен диалог, който трябва да определи кому да бъде представена концесията.

“Съревнователен разговор”

Освен този начин на вземане на решения естествено има и други: открита процедура, ограничена процедура и електронен търг.

Първите са интуитивно ясни и за българските държавни органи, и за участниците в , и за наблюдателите на търгове от времето на древния полис Атина до наши дни.

Електронният търг се схваща като “допълнителна процедура при откритата или ограничената процедура”. Думата “допълнителна” е нововъведение на българския проект в сравнение с иначе добре преведената Директива 2008/18/ЕС. В нея това прилагателно не се използва, а просто се казва, че този търг се провежда след “първоначална пълна проверка на кандидатите”.

Същият смисъл е пренесен и чрез определението на “електронен търг” в т. 3 на параграф първи от допълнителната разпоредба на проектозакона.

Случаят със “съревнователния разговор” е по-особен.

По повод неговото въвеждане цитираната директива специално казва, че той е част от “вземането в предвид на стечението на обстоятелствата в страните членки”. Те могат “да избират” между различните процедури (виж § 16 от въвеждащите определения и допускания, стр. 4 от Директивата). Това ще рече, че българското правителство и законодателното събрание може именно предвид на стечението на обстоятелствата в страната да не прилагат или силно да ограничат възможността за използване точно на съревнователния разговор.

Разговор на квадрат

Вместо това друго нововъведение на проектозакона е създаването на “процедура на разговора”, която ще засилва неговата привлекателност.

Законопроектът (чл. 31, ал. 1) казва, че състезателен диалог е начин (процедура), при когото “оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след провеждане на разговори с допуснатите кандидати”. Според ал. 2 на същия етапите са: “предварителен подбор”, “провеждане на разговори с кандидатите, получили право да продължат участието си в процедурата след предварителния подбор, за определяне на варианти, отговарящи на изискванията на концедента” и “подаване на оферти от кандидатите, предложили подходящи варианти и получили покана.” Макар и да са изброени три, стъпките са четири, но при неясен край (който би трябвало да бъде петата стъпка – подписването на договора за концесия). Тази полуназована нова стъпка е “получаването на правото” за продължаване на участието.

Има две назовани причини за разговора по повод разговора: когато техническите спецификации и параметри и правната и/или финансовата рамка на концесията, заедно или поотделно, “не могат да бъдат определени”.

Не могат да бъдат определени обаче от кого?

Този въпрос има няколко възможни отговора, клонящи към безкрайност:

• от този, който иска да предостави концесия,

• от онзи, който иска да я ползва,

• от нарочно създадената комисия,

• последния китайки император,

• от науката и архитектурата и техните представители,

• от началниците на членовете на нарочната комисия

• и др. под .

Ако нещо не може да се определи като цени и параметри, как по него ще се преговаря. Останалите осем алинеи на разпоредбата на този член само допълнително замъгляват нещата. Те са толкова много, точно защото нищо не може да се определи. Не е измислен начин да се договори цена на риба, която никой не е виждал, освен откритото наддаване на онези, които си я представят. Следователно точно за описаните случаи откритият търг е най-доброто средство за вземане на решения.

Светлината на челния опит

До преди известно време той беше най-вече в приватизацията. В онзи процес 94-95 на сто от сделките бяха сключени в процес на разговори със “стратегически купувачи”. Най-често изключение бяха сделките на Агенцията по приватизация. По-дребните и непрозрачни структури – министерства и общини, т.е. същите, които ще отдават и на концесия, почти не прилагаха открити или ограничено открити процедури за избор на купувач. А когато ги прилагаха, сроковете бяха такива, че никой да не може да разбере за какво става дума. Този процес съм го описал в глава шеста на книгата “Анатомия на прехода: стопанските реформи в България от 1989 до 2004 г.” (София, Сиела, 2004).

Тъкмо това “стечение на обстоятелствата”, според израза на Директива 2004/18, може и трябва да бъде взето под внимание. Тъй или иначе, всички членове на управляващата коалиция се оплакваха тъкмо от този опит на приватизацията.

Разбира се, освен него има и друг опит. Този в концесиите, където правилото е, че колкото по-съществен е интересът, толкова по-закрита е процедурата. Тук се открояват два проекта, които са присърце на сегашното и предишното правителство – “Тракия” и “Белене”. Те бяха прокарвани след като Директива 2004/18 бе вече приета и разрез с действащото българско законодателство.