Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Литовският реформатор

Автор: Красен Станчев / 30.11.2012
Оцени тази статия:

Рубрика на ИПИ: Укротяване на държавата

Първите години след 1989 г. са време на промяна на мисленето.  Едни от най-важните промени са тези в разбирането на обществото, икономиката и държавата.  Във всички страни от нова Европа водеща роля изиграват независимите, като правило частни, мозъчни тръстове с ориентация към защита и разпространение на ценностите на свободата и пазарната икономика. Тази ориентация и роля остават все така важни и в наши дни.

В седмичния бюлетин на ИПИ ние откриваме нова рубрика, в която ще разказваме за тези процеси, за опита на пазарно ориентираните мозъчни тръстове в Източна Европа и техния принос за благосъстоянието и свободата на съответните страни, Европа и света.

 

Литовският реформатор

На 29 ноември 2012 г. Литовският институт за свободен пазар (ЛИСП)[i] отпразнува 22 години от своето учредяване. Това е може би най-старият „тинк-танк” в новите страни членки на ЕС. Литва е първата република, която обявява независимост от СССР на 11 март 1990 г. Замисълът за създаването на института е от средата на 1980-те. Учредителите са петима млади икономисти (Ниоле Замбайте, Петрас Аущевичус, Дайниус Пупкевичус, Елена Леонтиева) и техният професор Кещутис Главецкас. В момента никой от тях не работи в Института, но всички са негови дарители и участници във важни за института обсъждания.

Те са убедени, че само пазарът може да победи икономиката на дефицита, измъчвала поколения граждани на Съветския съюз. От това убеждение произтича и безкомпромисното наименование на Института, и неговото мото – „ако не създадеш свободен пазар, ще възникне черен пазар”.  Мисията на ЛИСП е „да разпространява идеите за индивидуална свобода и отговорност, свободен пазара и ограничена държава”. Хората от института са убедени, че „общите интереси на литовците могат най-добре да се осъществяват в условията на свободен пазар, защото при тях отделните граждани преследват своите цели без привилегии, протекции и ненужни ограничения, обслужвайки интересите на другите, без да разчитат на държавния апарат”.

Както пише първият президент[ii] на ЛИСП Елена Леонтиева, първоначалната реакция на политиците и държавата е алергична: откъде-накъде независима, неориентирана към печалба частна организация ще поучава властите как да управляват страната; тези хора имат програми за държавна политика, но са изяло независими от държавата.[iii]

Литва е първата страна от новите европейски демокрации, която либерализира пазара на стоки и услуги. Тя прави това в началото на 1991 след Полша, но едновременно с Чехословакия, три месеца преди разгръщането на този процес и в България през март с.г.

Една от постоянните теми на института е анализът на сивата икономика и на макроикономическите развития на страната, като по тези теми се публикуват периодични доклади. В началото на 1990-те Литва, както и останалите балтийски страни, трябва да създаде собствена валута, централна банка, фиск (преди това те са съветски) и капиталов пазар, а изграждането на институциите на свободния пазар и възстановяването и защитата на частната собственост започват от нулата.

Леонтиева е един от авторите на концепцията за капиталов пазар. След първите успехи на реформите правителството се отдава на изкушението да финансира своите благи намерения с разширяване на паричното предлагане чрез печатане на пари. В тези му идеи го подпомагат съветници от „развитите капиталистически страни”, които проповядват преди всичко държавна намеса и „количествено разпускане” на емисионната политика на централната банка, инфлация.  ЛИСП започва да се бори на два фронта.

Към края на 1993 г. инфлацията излиза от контрол и първостепенна задача става отделянето на парите от политиката и държавата. ЛИСП постига това чрез превръщането на централната банка във валутен съвет и фиксирането на валутния курс чрез „закона за доверието към литата” (т.е. към литовската валута).[iv]  Този закон се опира на добрата практика на централното банкерство от времето на златния стандарт и успешните валутни съвети по света. За подпомогне координирането на реформата Елена Леонтиева през 1994 г. е назначена за Държавен съветник по въпросите на икономическата реформа и остава в тази длъжност до 2001 г.

Освен за отделянето на паричната политика от държавата, литовската инфлация от началото на 1990-те има и друг положителен резултат. Това е „оплоскотяването” на данъците върху личния доход: инфлацията през 1994 г. извежда всички доходи в горната скала на облагане и ставките под максималната (30%) просто стават неприложими. Това е може би една от малкото държавни политики, за която ЛИСП няма пряка заслуга, освен за намаляването на този данък до 24% през 2007 и 21% през 2009 г.

Между 2001 и 2009 г. Литва бележи среден годишен ръст на БВП от 8,1%, най-високият темп в Европа. Кризата обаче е особено тежка в Литва – през 2009 г. спадът на БВП е почти 15%, само в Латвия и Армения (от близките до ЕС в географско отношение страни) свиването на икономиката е по-драматично. ЛИСП в този период също е на предни позиции в разработването и защитата на реформи за преодоляване на кризата, което те постигат в сътрудничество с либерално- центристкото правителство на Андриус Кубилиус. Бившият президент на ЛИСП Ремигиус Шимашиус е министър на правосъдието в това правителство[v], управлявало страната от 26 октомври 2008 до 28 октомври 2012 г., когато на власт идва коалиция от леви и проруски партии.

От 2003 г. ЛИСП провежда всеки две години представително проучване на своята популярност сред литовците. Последното такова проучване е от пролетта на 2011 г.  Според него известността на Института е 48% от всички възрастни литовци, доверие му има 56% от населението и 58% заявяват, че те са съгласни с идеите на ЛИСП (3% мислят като него и 55% заявяват, че по често са съгласни, отколкото несъгласни). Четейки тези цифри не е лошо да се знае, че ЛИСП е на практика единственият частен икономически институт с пазарна насоченост в страната.[vi]

В периода преди встъпването на Литва в ЕС, Институтът, както и много подобни организации в нашите страни, безрезервно подкрепя тези усилия (и дори се въздържа от коментари по време на обсъждането на т.нар. проект за европейска конституция (през 2005 г.). След това обаче ЛИСП става един от водещите мозъчни тръстове в борбата за повече стопанска свобода в рамките на ЕС, по-важните приноси на Института на това поприще са следните:

  • По времето на Угнюс Трумпа те бяха инициатори (заедно с ИПИ и други организации от цяла Европа) на „Европейската банка за човешки ресурси” (European Resource Bank), чиято първа среща се проведе в България през 2004 г.
  • През 2005 и 2006 по идея на Ремигиус Шимашиус това обединение успя да блокира опити за нарушаване на принципите на конкуренцията в ЕС и да предупреди за подготовката на данъчна хармонизация в Съюза;
  • През 2007[vii] Рута Вайниене бе водещият съставител на концепцията за реформа на бюджета на ЕС, в написването на която участваха седемнадесет икономисти от единадесет страни; за съжаление членовете на Европейската банка за човешки ресурси не успяхме да убедим нито своите правителства, нито Европейската комисия да предприемат реформи и сега може само да наблюдаваме хаоса във фиска на Съюза;
  • През май 2012 г., също по идея на Рута Вайниете, ЛИСП разработи концепция за реформа на еврото.

За първите три инициативи този бюлетин навреме е информирал своите читатели.  За последната – ще направим това в един от следващите броеве.

 

 


[i] Страницата на ЛИСП в Интернет е: http://www.lrinka.lt

[ii] Става дума за управител на института, длъжност, която е с ограничен във времето мандат и се свежда до финансирането и представителството на Института. Елена и други сътрудници на ЛИПС са ми казвали, че в началото на 1990-те в Литва е имало мода управителите на новоучредени фирми и организации да бъдат наричани по този начин: поради еуфорията от независимостта на страната било много престижно всички управители да са „президенти”. Елена Леонтиева е президент на ЛИСП до 2001, след това се оттегля от активно управление на Института, оглавява управителния му съвет (който има надзорни функции) и става писател. Финансирането на ЛИСП е изцяло от частни фирми, всички от тях литовски, и от международни частни фондации.

[iii] Elena Leontjeva, A Short Story of the Free Market: Between Two Unions, Colleen Dyble (editor), Taming the Leviathan: Waging the war of ideas around the world, London, Institute of Economic Affairs, 2008, p. 136.

[iv] От 2 февруари 2002 г. литата, преди това обвързана с щатския долар при курс 4 към 1, е фиксирана към еврото в съотношение 1 към 3,4528.

[v] Ремигиус бе участник в конференцията „Икономика на щастието”, която се проведе в София на 30 ноември 2006 г. Преди него президент на ЛИСП бе Угнюс Трумпа (който след кратко боледуване напусна този свят на 33 години, в началото на 2010 г.), а след Шимашиус два мандата президент бе Рута Вайниене. В момента тази длъжност се заема от Жилвинас Силенас.

[vi] В България подобна известност сред гражданските организации има само Програма Достъп до информация, но почти никоя друга организация не измерва своята популярност чрез представителни социологически проучвания.

[vii]  Тогава бе стартирана процедурата за обсъждане на новата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020.