Лисабонската стратегия – повече цели или повече мерки

Първата версия на Лисабонската стратегия е приета от ЕС през март 2000 г. като основната и цел е да превърне икономиките на страните членки в най-конкурентоспособните, най-динамичните и основани на знанието икономики в света. Според задачите и целите заложени в стратегията, Европейският съюз трябваше вече да е успял да генерира бърз и устойчив растеж, да създава повече и по-добри работни места, да гарантира повсеместна социална интеграция и да инвестира в "знание" до нива, които да осигурят водещата му роля в научно-изследователския и техническия прогрес. Освен по-високия стандарт на живот, Лисабонската стратегия трябваше да гарантира "чистотата" на производствата и околната среда, социалната справедливост и равните възможности.

Едва ли ще бъде пресилено да се каже, че съществува държава или група държави, които да не си пожелават  подобно бъдеще, ако не задължително за всички, то поне по отношение на повечето от изброените индикатори. Съвсем друг обаче е въпросът доколко и в каква последователност изброените промени са принципно възможни и изчистени от вътрешни противоречия. За да може да се направи разграничението кое е възможно и кое не, трябва да се прави разлика между цели и мерки. Това се налага поради факта, че в твърде дълъг период почти всичко е възможно, съответно границата между мерки и цели може да се размие и да се изгуби връзката между теоретични разсъждения и възможностите за оперативното им прилагане към дадения момент.

Няколко са основните направления, посочени от Лисабонската стратегия като е направен и опит да се дефинира кои от тях са единствено цели и кои представляват също така реални мерки, които могат да се предприемат или са вече предприети:

  • – Икономика базирана на знанието – цел ;
  • – Либерализация на пазарите – мярка;
  • – Висока заетост – цел;
  • – Повече инвестиции в наука и научно-изследователски дейности – мярка;
  • – Подкрепа на предприемачеството – мярка;
  • – Устойчиво развитие, съобразено с екологичните норми – цел

Отделно внимание на целите няма да се отделя, доколкото целта по принцип представлява пожелание, което може да не е подкрепено с конкретни действия. От друга страна мярката е обвързана с определено ниво на конкретика, съответно може да се оцени по целесъобразност и изпълнение в сравнителен план. По отношение "либерализация на пазарите", да това е положително развитие, което води до подобряване конкурентоспособността на страните и жизнения стандарт на хората, но трябва да се отбележи, че част от пазарите на общността остават затворени. В подкрепа на тази констатация могат да се посочат редица трудови пазари, които са все още затворени за работници от последните две присъединили се страни, т.е. налице е отсъствие на либерализация в международен план. По отношение на други пазари отсъства либерализация в национален план като за най-актуален пример може да се посочи енергийният сектор и подчертаното нежелание на правителства от някои от най-старите страни членки (Германия, Франция) това да се случи въпреки инициативите на Европейско ниво и записаните пожелания в редица стратегически документи.

По отношение на инвестициите в наука трябва да се направят няколко констатации в глобален аспект: в момента САЩ разполагат с "най-бързо развиващата се икономика на знанието в света", Япония е напреднала, а Китай се развива много бързо, т.е. налице необходимост от "догонване" и "възстановяване на позициите". В същото време обаче, между ЕС и САЩ съществува голямата разлика, че иновациите в САЩ се разработват и финансират основно от големи корпорации (напр. Google), тоест от частния сектор, а в Европа се правят опити това да остане приоритет на правителствата. Не трябва също така да се подценява факта, че иновационната дейност на много голяма част от Европейските концерни е изнесена в Северна Америка или Азия, което от своя страна означава, че без да се подобри цялостния бизнес климат, включително и премахването на регулации като 35-часова работна седмица, дори и предприятията от Европа ще предпочитат други места за опериране на дейностите си с най-висока добавена стойност.

Що се отнася до мерките, свързани с подкрепа на предприемачеството, корекциите трябва да се направят още от самата терминология. Не трябва по принцип да се говори за подпомагане на бизнеса, а за създаване или подобряване на условията за опериране на бизнес (някои биха казали, че това е едно и също нещо, но разликата има и тя е много съществена). Подпомагането на бизнеса означава субсидиране или облекчаване на условията за функциониране на определени отрасли, производства, единични компании, но не на всички, т.е. прилага се селективен подход (класове инвеститори, приоритетни производства, стратегически отрасли и т.н.). Подобряването на бизнес средата от друга страна е промяна в установените правила и практики, от която могат да се възползват всички независимо от отрасъла, в който работят и големината на бизнеса си. Вторият подход е разбира се за предпочитане, тъй като гарантира равнопоставено третиране, недопускане на дискриминация и изкривяване на пазара.

Като цяло може да се направи констатацията, че част от предвидените мерки могат и имат положително влияние върху Европейската икономика, но предприемането на други би създало много негативни ефекти без ясни ползи. По отношение формулирането на цели в стратегията (която се наложи да бъде обновена през 2005 година) и други подобни документи трябва да се отбележи, че това е напълно ненужно, доколкото характерът им е пожелателен и не е обвързан с конкретни действия. Вместо това трябва да бъдат посочени ясните мерки, както и очакваното им отражения върху основните индикатори, чиято промяна се цели, като това освен високата оперативност би позволило и последваща оценка за целесъобразност на посочените като необходими мерки.

 


Свързани публикации.