Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Липсващият дебат за пенсионна реформа

Автор: Михаил Колев* / 01.10.2010
Оцени тази статия:

През последните няколко седмици „дебатът” за проблемите с пенсионната система и нуждата от реформи отново набра сила. Проследявайки последователно мненията, вижданията и предложенията за реформи от страна на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), синдикатите от КТ „Подкрепа” и КНСБ,  и Националният осигурителен институт, би било по-лесно да се направи анализ до каква степен има развитие по посока решаването на проблема с настоящата нереформирана пенсионна система.

Първоначално МТСП предложи на Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Законопроектът, който беше гласуван от правителството, предвижда промени в условията за придобиване право на пенсия и по-конкретно, плавно увеличение на необходимия осигурителен стаж до достигане на 37 г. за жените и 40 г. за мъжете през 2013 г. Идеята е от 1 януари 2011 година да се увеличи с една година стажът за пенсия при мъжете и жените,  като се очаква стажът за пенсия да продължи да нараства с по една година както през 2012 година, така и през 2013 година. Ако бъде прието предложението на МТСП, това ще означава, че мъжете ще могат да се пенсионират при навършени 63 години и 40 години трудов стаж, а жените – респективно при навършени 60 години и 37 години трудов стаж.

Според синдикатите обаче, предложеният законопроект няма да осигури стабилитет на НОИ, затова те предлагат да се увеличат осигуровките. Профсъюзите плашат, че ако се приеме законопроектът на МТСП, те ще излязат на протест (те вече протестират, има палатков лагер на КНСБ...). Друго предложение, идващо от управителя на НОИ е възможността двата процента от осигуровките, които се плащат за здравна вноска, да се пренасочат към фонд „Пенсии”. На практика обаче, това предложение означава прехвърляне на средства от едната проблемна система (здравна) към друга проблемна система (пенсионна), без да има реален ефект върху консолидирания бюджет и без да решава структурните проблеми в тези сфери. 

Проследявайки случващото се в публичното пространство, все по-ясно личи липсата на съществения и истински дебат по проблемите на пенсионната система в България, която е в изключително неблагоприятно състояние. За сметка на това политиците предлагат краткосрочни решения, взети “в движение” и определящи ги като “реформа”.

В едно от изданията на Европейската комисия – „Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи” – съвсем ясно се посочва демографският проблем в Европейския съюз и очакванията за намаляване на трудоспособното население след 2012 година. Според направените демографски прогнози се очаква увеличение на средната продължителност на живота в ЕС с още около седем години до 2060 година. Заедно с това ниската раждаемост значително изкривява възрастовата структура на населението. Посочва се, че ако трендът се запази, коефициентът на зависимост ще се увеличи. За момента на всяко лице над 65 години се падат по четири лица в трудоспособна възраст, като очакванията са, че до 2060 г. на всяко лице над 65 години ще съответстват само две лица в трудоспособна възраст. Това изглежда тревожно, като се има предвид, че това са прогнози за следващите 50 години. Още по-тревожното е, че в България на всяко лице над 65 години се падат по около 1,3 лица в трудоспособна възраст (съотношението на пенсионери към работещи е 77 към 100). Това е много силна аларма, че има нужда от радикална реформа на настоящата пенсионна система. В противен случай, вдигането на пенсионната възраст ще бъде неизбежно и то до нива, които дори не се дискутират в момента. Нуждата от смяна на пенсионния модел е очевидна.

Според сегашната „разходно-покривна” пенсионна система, постъпленията в държавния пенсионен фонд се изразходват за незабавно плащане пенсиите на хората, които са се пенсионирали. Базирана на принципа „солидарност между поколенията”, това означава, че ако един млад работещ човек се пенсионира след 40 години, той ще трябва да разчита, че държавата ще съумее да събира достатъчно осигурителни вноски от следващото поколение, за да изплаща полагащата му се пенсия. За съжаление, това звучи нереалиситично, защото раждаемостта спада, което води след себе си редуциране броя на хората в трудоспособна възраст, а заради увеличаващата се продължителност на живота, броят на пенсионерите расте. Това води след себе си до нуждата от постоянно увеличение на пенсионната възраст, което обаче не може да продължава вечно. Неизбежно ще се стигне до момента на намаляване на пенсиите.

Истинската радикална реформа трябва да бъде насочена към промяна на пенсионния модел. Дебатът трябва да се насочи към цялостно решаване на проблема с ниските пенсии и неустойчостта на сегашната система в дългосрочен аспект. Преминаването към пенсионна система с лични вноски за момента е единственото дългосрочно устойчиво решение. Важно е гражданите да имат правото сами да избират кога да се пенсионират, както и да преценят колко пари да спестяват спрямо очакванията им за пенсия. Защото истинска пенсионна реформа е тази, която да осигурява стабилност и устойчивост, както и избор на осигурените кога и при какви условия да се пенсионират и какви осигурителни вноски да плащат.

 

*Стажант в ИПИ