Липса на пари или липса на реформа

И тази седмица проблемите на здравната система разбуниха духовете. Новината този път е, че НЗОК ще плаща със закъснение извършената дейност в извънболничната и болничната медицинска помощ. Това не е изненадващо като се има предвид, че не е първият път, когато касата използва монополното си положение, за да злоупотребява с разпоредбите и е поредният, когато средствата се плащат със закъснение и то на части.

Според подписания Национален рамков договор заплащанията за извършените медицински дейности се извършват до 30-то число на месеца, следващ отчетения (чл. 168 от НРД 2010), а в случай, че плащането не се извърши в сроковете, определени с договора, се дължи законна лихва за забава за просроченото време (чл. 174 от НРД 2010). Касата, обаче, не само, че ще закъснее с плащанията повече от половин месец и отново ще превежда парите на части, но и досега не са изявени намерения за никакви лихви.

Съобщението породи вълна от недоволство, особено в Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, които вече пристъпват към различни мерки: БЛС внася две жалби срещу здравната каса в Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита от дискриминация и подготвя иск до Върховния административен съд, а двете браншови организации организираха пресконференция по въпросите за нередовното и недостатъчно финансиране в системата на здравеопазването.

Ясно е, че проблеми има. В случая доказателствата, че тази система е обречена, са финансовата нестабилност на здравното осигуряване, както и практиката за отпускане на допълнително финансиране, която не поддържа по никакъв начин бюджетната дисциплина в сектора. НЗОК няма особени стимули за по-висока събираемост на вноските, и съответно политики за привличане на неосигурените към системата на здравеопазването. Хората, които се осигуряват сами, нямат желание да заплащат за нещо, което не ползват. Болниците и медицинските специалисти нямат причина да увеличават качеството на здравните услуги, защото не им се плаща достатъчно.

Решението на тези проблеми не е в наливането на още пари. Нужни са повече от козметични промени на системата, които се представят за здравна реформа. Пътят е един:

–          разбиване на монопола на НЗОК

–          приватизация на болниците

–          предоставяне на избор на гражданите и система на лични здравни сметки.