Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лихвени истерии на паричния пазар

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

На 15 и 16 април лихвите по еднодневните депозити (т.нар. овърнайт) на междубанковия пазар се повишиха драстично. Индексът Софибор достигна нива от над 30% годишна лихва, като са се сключвали сделки и на нива от 70%. Средният лихвен процент по отпуснатите депозити на 16 април беше на ниво от около 28%, а обемът - около 35 милиона лева. В същия и на следващия ден министерството на финансите проведе репо-аукцион за около 43 милиона лева, т.е. закупи ДЦК на стойност 25 милиона лева от банките и планира да провежда такива аукциони и занапред. Банките обмениха фондове от евро в левове на сума 80 милиона лева и на 17 април лихвите се върнаха на нивата отпреди "кризата".

 

дата Овърнайт % Софибид/Софибор
 
09.4.2003 1.138 1.66
10.4.2003 1.787 2.35
11.4.2003 1.912 2.45
14.4.2003 3.175 3.856
15.4.2003 18.025 38.15
16.4.2003 11.063 30.625
17.4.2003 2.012 2.931

Източник: БНБ

Причините

Първата причина е свързана с недоброто планиране на паричните потоци в банките. Ясно е, че в средата на месеца се плащат данъци и има изтичане на средства от банките към бюджета и съответно от години се наблюдава тенденция в средата на месеца банковата система да има намалена ликвидност. Въпреки че това се знае, от време на време се случват значителни покачвания на междубанковите лихви, което показва, че или съответните служители на банките са недостатъчно подготвени и затова не могат да планират ликвидността си, или пък, въпреки че виждат ликвидния проблем, разчитат на това, че винаги ще се намери от кого да вземат средства на заем в последния момент, а в същото време не искат да продават държаните от тях ДЦК или да развалят депозити в чужбина. И в двата случая отговорността е на самите банки.

Втората причина е свързана с т.нар. единна бюджетна сметка, в която влизат всички приходи на бюджета. Понеже тази сметка се намира в БНБ, при плащане на данъци значителни суми напускат банковата система. По-общ проблем е, че в България държавното преразпределение представлява огромна част от БВП. Съответно плащанията от и към бюджета оказват голямо влияние на ликвидността на банковата система.

Третата причина се корени в изискването данъците да се плащат в български левове, което означава, че ако банките имат средства в евро в чужди банки те трябва да ги преведат в страната и да ги обменят, за да могат да извършат плащане към бюджета. Обмяната в левове обаче изисква плащане на комисиона, а и преводът от чужбина отнема време.

Друг фактор е това, че търговските банки държат голяма част от минималните си резерви в БНБ във валути, различни от лев и евро. По тази причина, когато банките изпитват ликвидни затруднения, те не могат да използват тези резерви, защото бюджетът приема плащания само в левове, а левът е обвързан с еврото и съответно БНБ обменя само евро, но не и долари.

Ролята на министерството на финансите

Това, което министерството на финансите направи, а именно репо-сделка с ДЦК с цел да се повлияе на лихвите и ликвидността в банковата система, се извършва от много централни банки по света и се нарича парична политика. Ако правителството продължи да участва по този начин на пазара, това на практика означава заобикаляне на автоматичния механизъм на валутния борд и възприемане на дискреционна монетарна политика, от която икономиката значително пострада в периода преди юли 1997 година.

Намесата на пазара създава и друг проблем, който централните банки по света познават откакто съществуват, а за министерството на финансите изглежда е terra incognita, а именно така нареченият морален риск. Ако търговските банки знаят, че в случай на нужда ще получават ликвидност от министерството, те няма да поддържат собствена ликвидност и няма да имат стимул да се опитват да избягват ситуации като тази, която породи този коментар. Тоест, банките ще поддържат по-малко от сега резерви и ще се нуждаят от все повече средства от правителството. Освен това по-малкото резерви ще направят банките по-податливи на шокове и системата ще бъде изложена на по-висок риск. В някакъв момент, когато банките свикнат да разчитат на министерството, ще се стигне до ситуация, аналогична на тази от 1996 година, когато почти всички банки разчитаха на рефинансирането от БНБ и след това фалираха. Следователно резултатът от това, че министерството предлага средства на банките, когато те имат нужда, ще е, че банките ще имат по-често нужда и в по-големи размери. Категорично, това ще влоши ситуацията.

Какво да се прави?

Има няколко неща, които могат да се променят, за да се избегнат подобни случаи в бъдеще. Първото предложение се състои в това бюджетът да започне да приема плащания в евро, а платежната система да бъде в две валути - левове и евро като се премахне и комисионата на БНБ при обмен от евро в левове. По този начин сегашният ограничен левов паричен пазар, който намалява възможностите да се намира финансиране при големи плащания към бюджета, ще бъде заменен от един много развит международен пазар в евро (естествено, това изисква и свързаност с платежната система на ЕС). Второ, мениджърите на банките трябва да се замислят за подобряване на начина, по който се извършва управлението на ликвидността им и да си вземат поука от предишните си грешки. Трето, министерството трябва да обяви, че в бъдеще няма да участва на пазара, за да не се създава морален риск. Четвърто, министерството на финансите трябва да се замисли за конструкцията на единната сметка, за да няма такива големи потоци от средства извън банковата система или поне да предоставя повече информация за очакваните парични потоци от и към бюджета, за да може по-лесно да се прогнозират плащанията на банките. По-генерално решение би било да се намалят данъците и преразпределението през бюджета като така се намали ролята, която играят плащанията от и към бюджета в българската финансова система.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!