Личен избор или избор на съседите

Възможно е много скоро съседите да могат и да трябва да избират вместо всички нас. Става въпрос за приетите на първо четене промени в закона за енергетиката, според които демонтирането на радиатори може да става единствено със съгласието на съседите. Предвижда се , също така, редът, по който да се дава / да не се дава разрешение, да се определя с наредби към закона. От една страна, посредством одобрените разпоредби правото на личен избор се подменя със задължението за колективен избор, а от друга, наличието на повече регулиращи актове разширява влиянието на етакрацията(1) в обикновения живот на хората. Това са опити да се наложи практиката, оттам и разбирането, че основна функция на държавата е нейната намеса и дизайн на прости общочовешки отношения.

Всичко това са негативни ефекти, произтичащи от един много прост, но генерален проблем: наличие на държавен монопол и неефективност в отрасъл топлофикация. Проблемът е общовалиден и може да се появи във всеки един държавен монополен сектор, т.е. да се търсят непазарни решения (регулиране) на чисто пазарни явления.

След като цената за ползване на топлофикационни услуги се заплаща от потребителите, решението дали да се ползват такива или не, дали радиаторите да се демонтират или не , трябва да остане техен личен избор. Отказът от ползване на тези услуги е аналогичен на отказа от ползване на всяка друга стока или услуга; когато цената не удовлетворява някои от потребителите, логично е те да искат да се откажат от нея и да преминат към алтернативни заместители. Това е естествено. Наличието, от една страна, на желание за ефективен отказ, а от друга – на държавна монополна позиция – до голяма степен предопределя появата на регламенти, които да предотвратят или затруднят процеса на отказ от една и избор на друга алтернатива. От това, разбира се, страдат потребителите и то предимно по-ниско платежоспособните, тъй като за тях отношението цена / доходи е най-неблагоприятно.

От друга страна, предполагаемото желание на народните представители да създадат някакъв ред и справедливост, довело до въвеждане на принципа свалянето на радиатори да бъде възможно само с разрешение на общото събрание на етажната собственост, без съмнение ще има и други негативни последици. Най-малкото това би бил вероятен конфликт между тези, които искат да демонтират отоплителните си тела, и тези, от които зависи това. Без да се преувеличава, би могло да се каже, че освен потенциал за междуличностни конфликти, това изискване би могло да бъде и източник на корупция в най-общ смисъл.

Фактът, че е предвидено това отношение да се регулира с отделна наредба, предполага изразходване на време за запознаването с нея, както и разходи за контрол и най-вероятно допълнителна администрация.

 

Някои от мненията на висши служители в Министерство на икономиката и енергетиката, изнесени в пресата

 

Йордан Димов (заместник-министър) – “…съседите имат право да знаят кой си е махнал радиатора и кой не”.

 

Този възглед не може да бъде по никакъв начин правилен; това би било равносилно на съседите да знаят кой ползва кабелна телевизия, радио, микровълнова печка и т.н. и кой не.

Любка Георгиева (ръководител Дирекция “Топлоснабдяване”) – “…вече всички в блока ще знаят, че в определен апартамент не би трябвало да има отопление”.

 

Първо, това, че някой не иска да ползва услугите на Топлофикация, не означава, че няма да се отоплява изобщо по принцип и второ, съседите не е необходимо да знаят кой как и с какво се отоплява. Още повече, че дори и да не искат, съседите ще знаят, тъй като участват в общото събрание на етажната собственост.

Доколкото между първо и второ четене могат да се внасят законодателни промени, народните представители биха могли да премахнат изискването за съгласие на “всички от блока” и с това да предотвратят нелепата ситуация личното право на избор да се замени с колективно и задължително решение.

 

 

––––––––––

(1) Избираеми и неизбираеми държавни служители

 

 

   


Свързани публикации.