Лицензионни и разрешителни режими: министерският съвет не свърши нищо, на ход е законодателното събрание
Word Format
(Word Format)
При обсъждане на предложените от вицепремиера Василев „икономически мерки“, правителството отхвърли идеята за въвеждане на „мълчаливо съгласие“ при издаване на административни актове за стопанската дейност. Този принцип на административна процедура беше предвиден в проектозакона за стопанската дейност (общо работно наименование), който бе първоначално разработен от представители на института, основните бизнес асоциации и АМСП, но сетне бе променян многократно, включително в заглавието. Редно е да посочим отново откъде тръгнахме, за да се види как идеята се видоизмени, а вчера, четвъртък (14 ноември) бе всъщност изоставена.
Първият вариант ( повече) предлагаше следната формулировка:
“ Мълчаливо съгласие е налице, когато решаващият орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне.
“ Когато е налице мълчаливо съгласие, решаващият орган е длъжен да издаде искания акт.
“ Лицензът се замества от мълчаливо съгласие, когато:
1. това е предвидено в закона, установяващ лицензионния режим;
2. искането е подадено от приобретател на търговско предприятие, чийто прехвърлител притежава лиценз.
“ При удостоверителен [регистрационен – б.а.] режим се прилага мълчаливо съгласие, ако в нормативния акт, установяващ режима не е предвидено друго.
Този текст предложихме на правителството ( повече) и комисията по икономическа политика в парламента. След преработването, вариантът за „мълчаливо съгласие“ изглежда така:
“ При издаването на разрешение и на удостоверение [за отделни сделки и действия, а не за започване на стопанска дейност, б. а.] се прилага мълчаливо съгласие, ако в закон не е предвидено друго.
“ Мълчаливо съгласие е налице, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне.
“ Мълчаливото съгласие се доказва с копие от заявлението и входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на административният орган.
“ Когато е налице мълчаливо съгласие административният орган може да спре с мотивирана заповед извършването или довършването на съответната сделка или действие само ако те водят до съществено нарушаване на нормативни изисквания. Спирането се прилага до отстраняване на допуснатите нарушения.
Дори след значителното стесняване на обхвата, „мълчаливото съгласие“ не бе прието от министерския съвет. Освен това, препоръката е проектът да се „доработи“. Припомняме ( тук) какво трябва да постигне един подобен общ закон, за да има смисъл от съществуването му:
– изискване за предварителна оценка за въздействието на нови регламенти (включително анализ на разходи и ползи);
– изискване за служебна обмяна на информация и документи между отделните административни органи;
– „мълчаливо съгласие“
– ясно разграничаване между отделните режими и обхват на действието до дейността на местни органи на властта;
– изискване за съобразяване на действащите закони с принципите в проекта за регламент.
Запазването и прокарването на тези принципи в законодателството, засягащо средата за водене на бизнес, явно ще остане задача на народните представители, ако администрацията внесе в крайна сметка проектозакона. Досегашното законодателно досие на парламента не дава съществени основания за оптимизъм.
